Решение № 2498 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2010 г.

Решение № 2498 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Цветан Александров Ценов съдебен адрес Затвора- Белене, против Решение № 5 от 26.02.2010 г., постановено по административно дело № 453 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Русе. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в пълен размер. Не ангажира доказателства пред настоящата инстанция. Ответникът - ГДИН-ОС- "ИН", сектор "Арести", чрез юрк. Василева оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - гр. Русе да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд гр. Русе съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявени и обективно съединени помежду им искове от Цветан Александров Ценов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София иск, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми представляващи обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в резултат на действията и бездействията на органите и длъжностните лица, които изпълняват административната дейност в Следствения арест - Русе. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че за периода от време - от 22.04.2009 до 09.07.2009 г. - при престоя му в Следствения арест Ценов е бил принуждаван да се облекчава в шишета; да пие застояла вода,; не е излизал на отрито; нямал е достъп до дневна светлина; целият престой е преминал в малка и мръсна килия. С решението си, постановено след събиране на писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил така предявения иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липсата на доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на органите и администрацията в затвора които да са довели до цитираните в молбата вреди, както и относно причинната връзка между действията на затворническата администрация и вредите. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът, в подробни мотиви, е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства не е установена пряка причинно-следствена връзка между хигиенно-битовите условия в следствения арест в Русе да са причинили сочените от Ценов - страдания, душевни болки и кошмари. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ, което не е направено пред първостепенния съд. Не е била установена и причинната връзка между действията на администрацията и сочения вредоносен резултат, което е последният елемент от фактическия състав, ангажиращ отговорността на държавата съгласно чл. 1 от ЗОДОВ. Като е достигнал до извод, че не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на държавата, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е искането на касатора за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което да въведе и нови основания, обуславящи искането му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като пропускът се дължи на липсата на правни знания. Съдът, два пъти е оставял исковата молба без движение, давайки ясни и точни указания на ищеца за отстраняване на констатирани недостатъци. Ценов не е поискал предоставяне на правна помощ, а сам е конкретизирал исканията си, поради което съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила за да е налице касационно основание за отмяна на решението му. Решението за отхвърляне на иска на касатора е правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение