Решение № 7862 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2011 г.

Решение № 7862 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Благоевград против решение № 153 от 14.02.2011 г., постановено по адм. дело № 988/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Противно на изводите на първоинстанционния съд, счита, че наложената с процесната заповед принудителна административна мярка не противоречи на общностното право, тъй като неизпълнението на облигационно задължение в размер над 5 000 лева, за което е започнало принудително изпълнение, представлява съображение за обществен интерес по смисъла на Директива 2004/38, която в тези случаи допуска ограничаване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз. Ответната страна - Васил Ваньов Георгиев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваният съдебен акт е правилен, поради което оспорването му следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Благоевград е отменил заповед № 1497/19.09.2008 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград, с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), сега - чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), спрямо Васил Ваньов Георгиев е приложена принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в забрана за напускане на Република България и за издаване на нов паспорт, до настъпване на законното основание за нейната отмяна, в частта й по отношение на държавите-членки на Европейския съюз. За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че Васил Георгиев е бил осъден да заплати на Ангел Милчов Янудов сумата от 7 000 лева (главница и лихви), за което е издаден изпълнителен лист от 13.08.2008 г. по ч. гр. д. № 20081210101383 по описа на Благоевградски районен съд. С писмо изх. № 01736/21.08.2008 г. частният съдебен изпълнил е сезирал административния орган с искане за налагане на принудителна административна мярка на Георгиев, поради това, че същият не изпълнява задължението си за плащане на сумата и не е представил надлежно обезпечение. Въз основа на отправеното до него искане директорът на ОД на МВР - Благоевград е издал процесната заповед, по силата на която на лицето не се разрешава напускане на страната и издаване на паспорт до отпадане на основанието. Като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД), съгласно която, може да не се разреши напускане на страната и да не се издават паспорти и заместващи ги документи на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. При тези данни първоинстанционният съд е обосновал извод, че макар да са налице визираните в националния закон материалноправни предпоставки, заповедта за налагане на принудителната административна мярка на Васил Георгиев - български гражданин и гражданин на Европейския съюз, е незаконосъобразна, поради противоречие с общностното право. Счел е, че наложената мярка ограничава свободата на движение на гражданин на Европейския съюз, като е налице несъответствие на разпоредбите от вътрешното право - чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД), с нормите на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/34/ЕИО, 75/148/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Директива 2004/38). Като се е позовал на примата и на директния ефект на разпоредбите на директивата, в частност на чл. 27 от същата, определяща условията и основанията за ограничаване на свободното движение на граждани на Съюза на територията на държавите-членки, съдът е посочил, че в случая правото на излизане на жалбоподателя от Република България и правото му на свободно движение като гражданин на ЕС е ограничено на основание извън предвидените в общностното право такива. Според съда хипотезата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД) за налагане на забрана за напускане на страната сочи мярка в защита на финансовия интерес на частно лице - кредитор по парично вземане, което основание не представлява съображение за обществен ред и не попада сред изчерпателно изброените основания в Директива 2004/38. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъдил е релевираните пред него доводи на страните, поради което не са налице претендираните процесуални нарушения. Не може да бъде споделен довода на касатора за накърняване на правото му на защита в първоинстанционното производство поради необсъждане на изменението на закона, изразяващо се в отпадане на диспозитивния характер на мярката и замяната му с императивен такъв и въвеждане на обвързана компетентност при произнасянето на органа по налагането й, чрез регламентиране на хипотезата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС в чл. 75, т. 6 ЗБЛД. Визираната в касационната жалба законодателна промяна е неотносима към същността на ограничителната мярка и предпоставките за прилагането й, които в случая противоречат на изчерпателно изброените в Директива 2004/38 изключения. Придаването на императивен характер на разпоредбата по никакъв начин не води на извод, че основанието за прилагане на ПАМ е в защита на обществения ред и обществената сигурност. Напротив, законово установеният автоматизъм на налагане на мярката сочи на допълнително несъответствие на националната норма с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение досежно пропорционалността и личното поведение на лицето. Наред с горното, следва да се посочи, че с Решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн., ДВ, бр. 32/2011 г.) нормата на 75, т. 6 ЗБЛД, на която се позовава касационният жалбоподател, е обявена за противоконституционна и не се прилага от влизане на конституционното решение в сила. Обжалваното решение е обосновано и е постановено в съответствие с материалното право. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по случая, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда по същество за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е извършил преценка на оспорената заповед с оглед правото на Европейския съюз и правния статус на жалбоподателя като гражданин на Съюза. Законосъобразно е заключението му, че разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД), в изпълнение на която е издадена процесната заповед, противоречи на норма на общностното право, поради което националната правна норма следва да се остави без приложение, като вместо нея следва да се приложат пряко разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. В този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. на ВАС по по тълк. дело № 6/2010 г. С чл. 27, § 1 от директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Освен това, мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. От своя страна, личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. Директивата позволява по-благоприятно третиране на лицата в рамките на националните правни системи (чл. 37), което означава, че не допуска мерки, отегчаващи правния им статус. Неоснователни са твърденията на касатора, че неизпълнението на установено със съдебен акт парично задължение в размер над 5000 лв. при необезпечаване на дълга, предвидено във вътрешното ни право като предпоставка за принудително ограничаване на правото на свободно движение, представлява съображение за обществен интерес по смисъла на директивата. Видно от текста на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД), въведената от българския законодател мярка не отговаря на допустимите от общностния акт ограничения. Тя налага ограничение на свободата на движение на основание, непредвидено в Договора за функциониране на Европейския съюз и в актовете по прилагането му. Частният финансов интерес, в чиято защита е установена мярката, не може да покрие съдържанието на понятието обществен ред или обществена сигурност, както правилно е посочил съдът. Наред с това, в противоречие с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение, националната норма, респективно - издадената въз основа на нея заповед, не отговаря на изискването на директивата за цел, пропорционалност и налагане на ограничение с оглед на личността. При това положение първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО и е отменил административния акт като незаконосъобразен, в частта му относно държавите -членки на Европейския съюз. Що се отнася до доводите на касационния жалбоподател, свързани с предвидената в чл. 293а НК наказателна отговорност, настоящият съдебен състав намира същите за неотносими към конкретния правен спор и към режима на административна принуда по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД). По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд - Благоевград следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,