Решение № 19 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2008 г.

Решение № 19 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр. д. № 676/07 г., в частта, с която исковете са отхвърлени. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Н. М., Е. М. и К. С. / първият лично и като наследник, а последните - като наследници на В. М. / не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени като погасени по давност предявените от касаторката срещу ответниците искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за частично / до размер на э ид. ч. от прехвърлените имоти/ разваляне на сключените от наследодателя на ищцата Т първоначалната ответница В. М., през време на брака й с Н. М., договори за прехвърляне на недв. имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот. акт № 69/81 г. и нот. акт № 508/91 г. на нотариална служба при РС, Червен бряг, поради неизпълнението им от приобретателите. Прието е, при направено от ответниците възражение за нея, че петгодишната давност за иска по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД тече най-късно от смъртта на наследодателя Т, настъпила на 17.12.96 г. и е изтекла към завеждането на исковата молба на 18.10.06 г. Изводите на въззивния съд са законосъобразни: правото на разваляне на договора е наследимо, като част от наследството на Т. С., чийто законен наследник е ищцата. Правото й да приеме наследството не се погасява по давност след отмяната на чл. 50 от ЗН, но приемането произвежда действие от откриването на наследството - чл. 48 от ЗН. Правото да се развали договора се погасява с петгодишна давност - чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. В случая / аналогично с приетото в ППВС № 7/73 г. за давността по иска с пр. осн. чл. 30 от ЗН при намаление на дарение/ тя тече от откриване на наследството - ищцата е могла още към този момент да узнае за алеаторните договори, тъй като те са оформени нотариално и прехвърлят собствеността върху недвижимите имоти със сключването им. Това, че е узнала за наследството и сключените преди откриването му договори за разпореждане с имоти от страна на наследодателя много след смъртта му, в случая се дължи на небрежност към собствените й работи и не обосновава извод за друг начален момент на давността / според нея такъв е заведеното на 12.11.03 г. дело за делба на наследство/. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.