Решение № 7650 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2014 г.

Решение № 7650 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Анастасов Попов, от гр. Велико Търново против решение № 311 от 19.06.2013 г. по адм. дело № 835/2012 г. на Административен съд - Велико Търново и решение № 31 от 21.01.2014 г. на същия съд, по същото дело, касаещо поправка на очевидна фактическа грешка. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 6, ал. 2, т. 3 и ал. 3, чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 311 от 19.06.2013 г. по адм. дело № 835/2012 г. и постановеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 31 от 21.01.2014 г. Административен съд - Велико Търново е отменил по жалба на Тодор Анастасов Попов, от гр. Велико Търново решение № 21/2.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново, с което е отменено разпореждане № 4201071507 от 4.04.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ и жалбата на Попов е решена по същество, като е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 6.04.2010 г. само в частта за датата, от която се изменя пенсията и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново за ново произнасяне по същество, съобразно мотивите на съдебното решение. Отхвърлил е оспорването в останалата му част, като е приел, че решение № 21/2.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 2231/15.02.2012 г. по адм. дело № 10658/2011 г. на ВАС е отменено предходно решение на Административен съд гр. Велико Търново, а преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на съдебното решение, с решение № 21/2.08.2012 г. директорът на ТП на НОИ гр. Велико Търново е отменил разпореждане № 4201071507/4.04.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" и е определил нов, по-висок размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Тодор Попов. При проверката за законосъобразност изводите на административния съд кореспондират с указанията, дадени със съдебното решение на Върховния административен съд. Предметът на спора е обусловен от преценките досежно размера на осигурителния доход на Тодор Попов за период 1.01.2004 г. - 31.12.2006 г. и датата, от която следва да се измени размера на пенсията на база определения нов размер на осигурителния доход. Съдът законосъобразно е приел, че през процесния период длъжността "стоковед", заемана от жалбоподателя е с код 2414 по Националната класификация на професиите от 1996 г. (отм.) във вр. със заповед № 111 от 10.02.2006 г. на министъра на труда и социалната политика и е включена в групата - Специалисти по маркетинг, снабдяване и пласмент. Правилно е съобразено също, че осигурителният доход на осигурените лицата през времето, когато са останали без работа поради признато за незаконно уволнение, следва да бъде определен при спазване на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО и действащият ЗБДОО. Законосъобразно съдът е назначил експертиза и е ценил заключението на вещото лице. Доводите на касатора, че следва да се изискат нови удостоверения УП2 правилно не е уважен, защото пенсионните органи могат да извършат самостоятелна преценка на фактите относно размера на минималния осигурителен доход. Правилни са изводите на административния съд и досежно датата на изменението на пенсията. Административният съд е изложил подробни и обосновани мотиви досежно всички наведени доводи от жалбоподателя, касаещи неточно прилагане на материалноправните разпоредби. Законосъобразно е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, позовавайки се на нея при проверката на възраженията на жалбоподателя за неточно определен размер на дължимата пенсия. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани изводи. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение