Решение № 5919 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 164/2009 г.

Решение № 5919 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 164/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 28.10.2008 г. по адм. д. № 2152 от 2006 г. Варненският окръжен съд е отменил заповед № РД-09-1013 от 17.08.2006 г. на РЗОК - Варна, с която на Аптека "Марешки" - изпълнител по договор № 03 -0005 от 28.01.2005 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК - е наложена санкция на основание чл. 37, т. 3, б. "а" от договора - финансова неустойка в размер на 200 лв. за нарушение по чл. В. 9, т. 2 от Указанието за работа с лекарствения списък на НЗОК. Против това решение на окръжния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Окръжният съд е констатирал, че аптеката е отпуснала лекарства на ЗЗОЛ с ЕГН *********** за заболяването му по МКБ 150.0 като е изпълнила рецепта № 12681 на 28.03.2006 г. в нарушение на правилото да не се допуска дублиране на предписанията по рецептурната книжка на хронично болния, тъй като преди това на същия пациент е била изпълнена от друга аптека рецепта № 7553, на 09.03.2006 г., отнасяща се за същите лекарства, отпуснати за същото заболяване и за същия период. При тези констатации окръжният съд е приел, че не било доказано извършеното нарушение, тъй като било установено по съответните рецептурни бланки вместо по рецептурната книжка, която не била приложена към административната преписка, поради което не следвало да се прилага договорната санкция и по тази причина отменил обжалваната заповед. Това становище на административния съд е неправилно. Рецептурната книжка е била издадена на хронично болния за констатирано хронично заболяване, поради което тя не представлява част от административната преписка. Освен това нарушението на индивидуалния договор може да бъде доказано с всички допустими доказателства, включително и с рецептурни бланки, както е в случая. С оглед на това, решението на окръжния съд е постановено при неправилно прилагане на чл. 37, т. 3, буква "а" от индивидуалния договор (ИД), която предвижда налагане на финансова неустойка при нарушение на поетото от аптеката задължение по чл. 5, ал. 1 да изпълнява рецептата при спазване на условията за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК съгласно условията на договора. Окръжният съд неправилно е приел, че извършеното нарушение от аптеката да не изпълнява рецепта при дублиране на предписанията, удостоверено по рецептурната книжка не подлежи на санкциониране, защото последната не била представена по делото. От обжалваната заповед се вижда, че тя е издадена въз основа на съображения в констативен протокол № 9 - ФИТ от 03.08.2006 г. за резултатите от извършената проверка на аптеката. Констативният протокол е официален документ на длъжностните лица, съставен в кръга на службата им (след извършена проверка) по установения ред и форма, поради което служи за пълно доказателство пред съда до доказване на противното. В случая аптеката не е посочила никакви доказателства, които да опровергават съдържанието на констативния протокол, поради което формалното му оспорване е без значение. Самия факт на изпълнение на рецепта при дублиране на предписанията, което е могло да бъде установено по рецептурната книжка представлява нарушение на индивидуалния договор и е фактическо основание за налагане на санкцията. При това положение следва да се приеме, че оспорената заповед е законосъобразно издадена за наложената финансова неустойка в размер на 200 лв. Като е отменил заповедта, окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Основателно е искането на касатора за присъждане на направените разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 25 лв. По изложените съображения, Върховният окръжен съд,