Решение № 11141 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Петров и Б. Петрова чрез процесуален представител, срещу решение 88 от 18.10.2022 г., постановено по административно дело 33/2020 г. от Административен съд(АС) - Силистра, с което е отхвърлена жалбата им против заповед 1886з-168/03.07.2017 г. на Началника на Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (РУ) Силистра. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209 АПК се иска отмяната му и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на РУ Силистра в представено от процесуален представител писмено становище) оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е недопустимо. АС Силистра е бил сезиран с жалба от Веселин и Б. Петрови против заповед 1886з-168/03.07.2017 г. на Началника на РУ Силистра, с която е разпоредено на основание чл. 84, ал. 8 от Закона за Министерства на вътрешните работи (ЗМВР) да бъдат върнати/предадени вещи иззети и описани в протокола за изземване 1886р-7957/26.05.2017 г. по описа на същото РУ на лицето, посочено от собственика SANTANDER CONSUMER BDNK AS20441791 Норвегия като техен упълномощен представител Плам ЕООД и К. Колев. Разпоредено е също на Колев - представител на Плам ЕООД, да не се връщат поставените на описаното в мотивите на заповедта моторно превозно средства лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, черен на цвят, с рама WVWZZZ3CZFE414549, иззето с протокол 1886р-7957/26.05.2017 г. на РУ Силистра от В. Петров, регистрационни табели [рег. номер], както и вписаното в посочения протокол за изземване свидетелство за регистрация на МПС част втора с 008349583. От съдържанието на заповедта безспорно се установява, че същата няма за адресат Веселин и Б. Петрови, както и че с разпореденото в нея не се засягат пряко и непосредствено техни права и законни интереси. При това, в случая съдът при извършване на дължимата проверка за допустимост на подадената пред него жалба, по реда на чл. 159 във вр. с чл. 147, ал. 1 АПК неправилно приема, че жалбата е допустима. Вярно е, че жалбодателите са придобили собствеността върху посочения по-горе автомобил, чрез сключване на договор за покупко-продажбата му между В. Петров и С. Сидеров на 06.03.2017 г. в гр. Варна, като въз основа на това е променена регистрацията му на 07.03.2017 г. и Петров е вписан като негов собственик, но това обстоятелство не обуславя наличието на предпоставките по чл. 147, ал. 1 АПК, даващи им прав да оспорват посочената заповед. Обстоятелството, че същите са твърдели в жалбата, че са добросъвестни собственици на автомобила и изземването му и съответно връщане на посочен от SANTANDER CONSUMER BDNK AS20441791 Норвегия като техен упълномощен представител не води до извод за наличие на пряко и непосредствено засягане на техни права и интереси от обжалваното заповед. Първоинстанционният е цитирал противоречива практика на ВАС, Пето отделение, но доколкото към настоящия момент преобладаващата съдебна практика на ВАС е в смисъл, че заповедите за предаване на иззети или доброволно предадени автомобили, за които е подаден сигнал за издирване и са регистрирани в система ШИС, не засяга пряко и непосредствено правата и интересите на приобретателите на автомобили, както и предвид и задължението на ВАС да подхожда еднакво към идентични случаи, изводът му, че жалбата е допустима е неправилен. Вярно е също, че приетата нормативна уредба по отношение на тази случаи, противоречи на други разпоредби на българското позитивно право, свързани със собствеността, но това също не води до извод за наличие на предпоставките по чл. 147, ал. 1 АПК в конкретния случай. Цитираният законов текст изисква с обжалвания акт пряко и непосредствено да са засегнати права и интереси на жалбодателите, а в случая доколкото с този акт е разпоредено връщане на автомобила, иззет от Петрови с протокола от 26.05.2017 г., на упълномощен представител на лицето, по чиято инициатива е въведен сигнал в ШИС тези предпоставки не са налице. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че решението, като постановено по недопустима жалба следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение