Решение № 3209 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2010 г.

Решение № 3209 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Самоков, чрез процесуален представител адвокат Владимир Георгиев, срещу решение № 700/04.10.2010 г. постановено по адм. дело № 337/2010 г. на Административен съд - София област, VII състав. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспореното пред първата инстанция, решение на Общински съвет - Самоков. Ответната страна - Областният управител на Софийска област не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върхова административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията във връзка с чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Със заповед № ОА-165/14.04.2010 г. областният управител на Софийска област е оспорил решение № 1241, взето по протокол № 30/25.03.2010 г. на Общински съвет - Самоков, на посочено в него правно основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 19, ал. 1 и чл. 37п, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С решението са определени подробно описаните в него в табличен вид /с посочване на землище, номер на имота, местност, начин на трайно ползване и площ/ пасища - общинска собственост на територията на община Самоков, като такива за отдаване под наем без провеждане на търг или конкурс и е наредено сключването на договори между общината и наемателите съгласно постъпили заявления от земеделски производители, за едногодишен срок, при наемна цена от 4 лв. на дка и обща площ съобразена с "Национален стандарт 4.1" за минималните площи при пасищно и пасищно - оборно отглеждане на животни, с изричното отбелязване, че право да наемат имотите при посочените условия имат регистрирани земеделски производители, доказващи правото си на собственост върху брой животни - едър, дребен рогат добитък и еднокопитни, надвишаващ определените в решението. Съдът е приел, че оспорването е основателно, тъй като макар и постановено от компетентен орган, при издаването му не са съобразени приложимите материалноправни разпоредби на чл. 37и, чл. 37о , чл. 37н ЗСПЗЗ, нито правилото на чл. 8, ал. 4 от Закона за общинската собственост, което при липсата на специална уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, изключваща приложимостта му в случаите на отдаване под наем на мери и пасища - публична общинска собственост, налага същото да бъде извършвано чрез търг или конкурс по условия и ред определени с наредбата по ал. 2. В тази връзка е съобразен чл. 109, ал. 3 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС - Самоков, препращащ към реда за това по Наредбата за търговете и конкурсите. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на касационни отменителни основания. Предвид установеното от фактическа страна, обоснован е направеният от решаващия състав извод, че оспореното решение на ОбС - Самоков е прието при упражняване на правомощието му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, вр. чл. 8, ал. 1 ЗОбС да извършва действия на управление с имоти - общинска собственост, които в случаи като процесния - по чл. 8, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 7 /в приложимата й редакция преди изм. по ДВ бр. 15/2011 г./ от същия закон предполагат отдаване на имотите под наем след провеждане на търг или конкурс по реда на Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОбС. Имотите, описани в решението на ОбС са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, които общината стопанисва и управлява, тъй като са останали след възстановяването на правата на собствениците, респективно след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници, и са станали общинска собственост. В тази връзка правилно е отбелязано наличието на актове за общинска собственост за тези имоти, съставени в изпълнение на изискването по чл. 45г ППЗСПЗЗ, с което приключва специалната процедура по определянето им като имоти общинска собственост. Имотите са пасища и мери, респективно имат характера на публична общинска собственост съгласно чл. 25 ЗСПЗЗ. Поради това, правилен е направеният от съда извод, че при отдаването им под наем освен правилото на чл. 37п, ал. 2 ЗСПЗЗ, налагащо изпълнение на изискванията по чл. 37и - 37о от същия закон, предвид липсата на норма в специалния закон, изключваща приложимостта на общите правила на Закона за общинската собственост, следва да бъдат съобразени и тези на чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 ЗОбС за извършването му чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по реда, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 от с. з. Противно на наведените от касатора доводи, не обуславя различно от така възприетото решение на спора, правилото на чл. 37п ЗСПЗЗ, че мерите и пасищата - общинска собственост могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Наличието на изрична разпоредба ограничаваща кръга на лицата, които могат да кандидатстват за наематели на мерите и пасищата - общинска собственост, не изключва необходимостта отдаването под наем на тези имоти да се извършва в съответствие с изрично установеното в тази връзка изискване на Закона за общинската собственост за провеждането на търг или конкурс. С оглед изложеното, правилно съдът е приел, че решението на ОбС - Самоков е прието от компетентен орган, при спазване на приложимите процесуални изисквания за кворум и мнозинство, но при съществено противоречие с приложимия материален закон. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение