Решение № 2104 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2013 г.

Решение № 2104 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник група "Административно-наказателна дейност" отдел "Пътна полиция" - СДВР, гр. София срещу решение № 4527/5.07.2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 19898/4.09.2012 г. Твърди материална незаконосъобразност на съдебния акт. Иска отмяната му. Ответната страна - Цветан Найденов Петров, гр. София, възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първонистанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед твърденията на страните съдът съобрази: С цитираната по-горе заповед на началник група "АНД", отдел "Пътна полиция" при СДВР на Цветан Найденов Петров е наложена ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП - "изземване на свидетелство за управление на МПС". В рамките на първоинстанционното производство е установено и не е налице спор между страните, че със заповед No Iз-1393/9.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, началникът на група Административнонаказателна дейност при отдел "Пътна Полиция" при СДВР на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП е упълномощен да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. На тази база съдът правилно е приел, че оспорената заповед № 19898/4.09.2012 г. е издадена от орган, който притежава съответната компетентност. Същата е в предвидената от закона писмена форма. Съгласно изложеното в мотивите на оспорения акт на Цветан Петров са наложени административни наказания с наказателни постановления, както следва: Наказателно постановление № 125583/30.09.2008 г., като с влизането му в сила се отнемат осем контролни точки; наказателно постановление № 102052/7.09.2009 г., като с влизането му в сила се отнемат осем контролни точки; наказателно постановление № 130381/20.11.2009 г., като с влизането му в сила се отнемат шестнадесет контролни точки; наказателно постановление № 19898/7.04.2010 г., като с влизането му в сила се отнемат осем контролни точки; наказателно постановление № 106290/28.12.2010 г., като с влизането му в сила се отнемат осем контролни точки; наказателно постановление № 108236/4.01.2011 г., като с влизането му в сила се отнемат осем контролни точки, наказателно постановление № 102416/27.10.2011 г., като с влизането му в сила се отнемат осем контролни точки, наказателно постановление № 12303/16.03.2012 г., като с влизането му в сила се отнемат пет контролни точки, наказателно постановление № 107758/16.11.2011 г., като с влизането му в сила се отнемат четири контролни точки, наказателно постановление № 2200/401/12/8.05.2012 г., като с влизането му в сила се отнемат осем контролни точки. В рамките на производството Цветан Петров е представил: определение от 4.12.2012 г., по нахд № 17393/2012 г. на Софийски районен съд, наказателно отделение 103-ти състав, с което е отменено наказателно постановление № 102502/7.09.2009 г.; справка от деловодната система на Софийски районен съд и протокол от открито съдебно заседание по нахд № 17976/2012 г. на Софийски районен съд, видно от които посоченото дело е образувано по жалба на Цветан Петров, срещу наказателно постановление № 106290/28.12.2010 г.; призовка до страна по нахд № 17391/2012 г., съдържаща съобщение до Цветан Петров, от която се установява, че с постановеното по делото решение е отменено наказателно постановление № 125583/30.09.2008 г. Видно от мотивите на оспорената заповед, както и от приложените наказателни постановления, сумарният брой на отнетите контролни точки е 81. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 13-1959 от 27.12.2007 г. при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на Закона за движението по пътищата. В случая след приспадането на 24 броя контролни точки по наказателно постановление № 106290/28.12.2010 г., наказателно постановление № 125583/30.09.2008 г. и наказателно постановление № 102502/7.09.2009 г. остават 57 броя отнети контролни точки. От цитираните в заповедта наказателни постановления са представени копия на всички наказателни постановления, за НП № 2200/401/12/08.05.2012 г. е представено доказателство за връчването му лично на жалбоподателя, удостоверено с подпис. За останалите наказателни постановления, посочени в заповедта не са представени доказателства за връчването им на адресата, не са представени и доказателства за връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН или по пощата, чрез писмо с обратна разписка. По делото са представени единствено доказателства за влизане в сила на НП № 2200/401/12/08.05.2012 г., с което са отнети 8 контролни точки. По отношение на другите шест наказателни постановления, които не са отменени или обжалвани, не са представени доказателства за надлежно връчване, както и за изпълнение на предпоставките по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Следователно не е установено, че същите са влезли в сила. На тази база и предвид липсата на доказателства, че към датата на издаването на процесната заповед останалите НП са влезли в сила, съдът правилно е приел, че за Цветан Петров не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. След като водачът на МПС не е загубил правоспособността си, за него не възниква задължение да върне свидетелството си за управление. Поради изложените съображения съдът е отменил атакуваната заповед като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Фактическите констатации и проведеното от Цветан Петров доказване е неоспорено от касатора. Не са представени и доказателства, че процесните НП действително са влезли в сила. В рамките на първоинстанционното производство, именно органът е този който следва да докаже настъпването на факти в хипотезата на чл. 171, т. 4, вр. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. При липса на представени доказателства за влизане в сила на наказателните постановления, послужили като основание за издаване на обжалваната заповед, то за лицето не е възникнало задължение да върне свидетелството си за правоуправление. Предвид обстоятелството, че Петров не е загубил правоспособността си да управлява МПС, то изводът на съда, че заповед № 19898/4.09.2012 г. на началник група "административно-наказателна дейност" при ОПП - СДВР, София е издадена при липса на материално-правни предпоставки, респ. същата се явява незаконосъобразна, е правилен и обоснован. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение