Решение № 13471 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 147/2013 г.

Решение № 13471 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 147/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Боян Асенов Боянов от гр. Ловеч срещу решение № 537/15.11.2012 г. по адм. дело № 874/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 777/21.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 424/10.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната на обжалваното съдебно решение, както и на потвърдения с него акт за прихващане или възстановяване. Ответникът по касационна жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Д "ОУИ""/ Велико Търново, в писмен отговор, подаден от юрск. Ушилова, намира жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с оспорения пред него АПВ от 21.05.2012 г. законосъобразно е извършено прихващане на основание чл. 129 ДОПК - на надвнесен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 167 лв. с изискуеми публични задължения в размер на 50 лв., след което е възстановяване на лицето сума в размер на 117 лв. Спорна по делото е била законосъобразността на извършеното прихващане предвид наличието на изискуемо и ликвидно задължение за заплащане на глоба в размер на 50 лв. предвид издаден срещу лицето електронен фиш № 0651948/08.01.2010 г. Съдът е приел, че издаденият фиш като необжалваем е влязъл в сила веднага с действието на издадено наказателно постановление. Счел е, че наложеното административно наказание - глоба - към момента на извършеното прихващане е съставлявало изискуемо, ликвидно и непогасено публично държавно вземане, за чието принудително събиране е била образувана преписка № 518085-11/17.06.2011 г. с взискател ОД на МВР-Ловеч, РУМВР Троян. Наведените в касационната жалба касационни основания са за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на АСВТ. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Според развитите от касатора съображения, в подкрепа на наведените касационни основания, съдът неправилно е приел, че извършеното прихващане е законосъобразно, тъй като не е съобразил, че приходните органи са допуснали съществени процесуални нерушения в процеса по събиране на публичното вземане - глоба. Счита, че като не е информиран за образуваното изпълнително дело № 518085-11/17.06.2011 г. с взискател ОД на МВР-Ловеч, РУМВР Троян и като не му е връчена покана за доброволно изпълнение по реда и в сроковете по чл. 182 и чл. 221 ДОПК, преди пристъпване към принудително изпълнение, е нарушена възможността му за защита, за оспорване дължимостта на вземането, вкл. и позоваване на изтекла погасителна давност, както и възможността за доброволно погасяване на вземането. Посочените в касационната жалба пороци на обжалваното решение на АСВТ не са налице. От фактическа страна не съществува спор, че след образуване на изпълнителното производство № 518085-11/17.06.2011 г. с взискател ОД на МВР-Ловеч, РУМВР Троян, няма данни на Боянов да е изпращана покана за доброволно изпълнение. Не е спорно, че вземането е публично и е станало изискуемо и ликвидно от момента на влизане в сила на издадения електронен фиш, както и че не е било платено към момента на прихващането с процесния АПВ. От значение за основателността на касационните оплаквания е дали допуснатото нарушение на процедурата - неизпращане на уведомление и покана за доброволно изпълнение в нарушение на чл. 182 и чл. 221 ДОПК, в случая се явява съществено. Съществено е онова процесуално нарушение, което се отразява необратимо и непоправимо към произтичащите от акта или от действието последици, в случая - на законосъобразността на извършеното прихващане, при което също така се накърнява изначално правото и възможността на лицето за защита, както и когато недопускането на нарушението би довело до друго разрешение на отношенията, регулирани с акта /АПВ/. Изпращането на покана за доброволно изпълнение е задължителен етап от изпълнителния процес и е от значение на първо място за уведомяване на длъжника за започването на процеса спрямо него, при което се дава възможност както за доброволно изпълнение, така и за защита срещу изпълнителния титул, срещу дължимостта на вземането, вкл. чрез отправяне на възражение за изтекла погасителна давност. В процесния случай правото и възможността на длъжника за защита срещу изпълнителния титул и дължимостта на вземането не са накърнени необратимо, тъй като в производството по атакуване на издадения АПВ - по административен и съдебен ред, на лицето е дадена възможност да изложи всички свои аргументи срещу изпълняемостта на титула и срещу дължимостта на вземането, вкл. и чрез отправяне на възражение за изтекла погасителна давност. Дадена е възможност за събиране на доказателства, всички наведени от лицето доводи и възражения са обсъдени, както от данъчния директор, така и от съда, с което правото на защита на лицето е защитено. Изводът е, че макар и формално да е допуснато нарушение в изпълнителния процес, то същото не е съществено, тъй като не се е отразило необратимо, не е накърнило изначално правото на защита на длъжника и не води до друго разрешение на регулираните с АПВ отношения. По изложените съображения касационният съд намира, че в процесния случай допуснатото от приходните органи нарушение на процесуалните правила не е съществено. Като е съобразил това и е счел АПВ за издаден при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АСВТ е постановил законосъобразно решение. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, издаден в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото не се присъждат разноски в полза на касатора. На основание чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК, разноски не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като в първата съдебна инстанция на администрацията е присъдено юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи еднократно за фазата на съдебното обжалване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,