Решение № 1998 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. С чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение 10308 от 28.06.2024г., постановено по адм. д. 11365 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2023 г., с което по жалба на ДЕН ЕЛЕКТРИК ООД, с ЕИК 131101169, е отменен ревизионен акт (РА) Р-22221023001580-091-001/01.08.2023г., на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден в оспорената част с Решение 1491/19.10.2023г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДД ОДОП ) София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който е извършена корекция на декларирания резултат по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен период месец септември 2018 г., вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9 207,48 лв. по три фактури с 7100006169/03.09.2018г., 7100006176/07.09.2018г. и 7100006178/07.09.2018г., издадени от СОФИЯ МЕД АД, ЕИК 130144438 и е определена лихва в размер на 4 562,88 лв. Според касатора обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл.209, т.3 АПК. Неправилно съдът приложил разпоредбата на чл.72 ЗДДС. Фактурите, по които е приспаднато отказаното с РА право са издадени през м.09.2018г. и получателят по тях е пропуснал 12-месечния преклузивен срок за упражняване на правото, при което то е преклудирано. Съдът изобщо не обсъдил събраните доказателства относно изпращането по електронен път на ревизирания получател на трите процесни фактури на 31.10.2018г. Тези доказателства обосновават извод за липса на извинителни причини за пропускане на обсъждания срок. Иска се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ДЕН ЕЛЕКТРИК ООД, представлявано от управителя М. Х. Р., чрез адв.М.Русева и С.Йолчева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл.220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея, подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С решението си АССГ е уважил жалбата на ДЕН ЕЛЕКТРИК ООД против посочената част на ревизионния акт. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и при спазване на изискванията за форма. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че актът е материално незаконосъобразен. Съдът е приел, че между страните не е налице спор, че доставките по процесните фактури са реални, че данъкът е начислен от доставчика и надлежно разчетен с бюджета. Съдът е приел, че не е доказано ревизираният получател да е получил кредитното известие и трите фактури от м.09.2018г. преди началото на ревизионното производство, когато е научил за тях. За да направи този извод, съдът е взел предвид писмените обяснения от София Мед AД, че липсва регистър на дружеството кога е предало документите на клиента. Неправилно ревизиращите са приели, че към момента на издаване на първичните счетоводни документи получателят се е съгласил със съдържанието им и ги е приел. Недоказано е твърдението, че тези документи са изпратени по електронна поща на 31.10.2018 г. от служител на дружеството София Мед AД (л. 255) и са получени от получателя. Ревизираното дружество е получило документите едва през февруари 2023г. по електронна поща (съгласно разпечатки от ел.кореспонденция на л. 103-104 от делото). Съдът е приел, че необосновани са и изводите на органите по приходите, че ДЕН ЕЛЕКТРИК" ООД е пропуснало да поиска приспадане на ДДС в срока, предвиден в чл. 72, ал.1 ЗДДС, поради закъснение или небрежност. В тежест на административния орган е да докаже недобросъвестност или небрежност у лицето, в случай, че я твърди. Не са събрани никакви доказателства в тази връзка, а твърдението в писмените обяснения на доставчика, следва да се преценяват с оглед на останалите доказателства и като се вземе предвид евентуалната му заинтересованост да не признава собственото си недобросъвестно или небрежно поведение. На основание на тълкуването на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС, съдът е приел, че пълният отказ на правото на данъчен кредит на жалбоподателя по доставката, когато реалността на тази доставка не се оспорва и данните за доставката са налични в счетоводството на данъчнозадълженото лице, е непропорционална санкция, водеща до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет и принципа на пропорционалност. Съдебното решение е правилно. Пред първоинстанционния съд не са били спорни следните факти: ДЕН ЕЛЕКТРИК ООД е подизпълнител по договор за електро-механични строителни работи с възложител МАРПЕКС ООД, ЕИК 040380813 (л. 106-147). Съгласно договора срещу възнаграждение извършва доставка и монтаж на оборудване по спецификация. Възложителят има сключен договор за електро - механични строителни работи със собственика ЕКУИНИКС /БЪЛГАРИЯ/ ДЕЙТА СЕНТЪРС ЕАД, ЕИК 200346310 на обект, на който се изгражда център за съхранение на данни. От страна на ревизираното лице са закупени материали (медни шини и детайли) от СОФИЯ МЕД АД. Установено е, че на 27.06.2018 г. дружеството - жалбоподател извършва банков превод към СОФИЯ МЕД АД с основание авансово плащане в размер на 55 128,54 лв. (л. 177) за закупените материали. Получена е фактура с 3500005382 от 28.06.2018 г. на обща стойност 55 128,54 лв., с ДО в размер на 45 940,45 лв. и ДДС 9 188,09 лв. (л. 172 по делото). В счетоводството на ДЕН ЕЛЕКТРИК ООД стопанската операция е отразена със сумата от 45 940,45 лв. в сметка 402 Доставчици по аванси (л. 153 по делото). Не е било спорно и обстоятелството, съгласно писмени обяснения на управителя на ревизираното дружество, че закупените материали са вложени в изграждането на електрическата инсталация във връзка с изпълнение на договора, сключен с МАРПЕКС ООД (л. 101). Установено е също издаването от страна на доставчика СОФИЯ МЕД АД в м.09.2018г. на кредитно известие към фактура с 3500005382 от 28.06.2018 г. с предмет пълното авансово плащане, както и три фактури за окончателната доставка на закупените материали. Спорно е било, че ревизираното дружество е получило кредитното известие и трите фактури от м.09.2018г. през 2018г. За тези документи, получени през м.02.2023г., е установено, че с коригираща справка декларация от 10.02.2023г. по реда на чл.126, ал.3, т.1 ЗДДС е коригиран декларираният резултат за м.09.2018г. със стойностите по кредитното известие и трите фактури от м.09.2018г., отразени в дневника за покупки за този данъчен период. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд не обсъдил доказателства във връзка с получаването на издадените от СОФИЯ МЕД АД кредитно известие и три фактури за окончателната доставка на поръчаните материали. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил обоснован извод, че не е доказано получаването на документите, което е било в тежест на приходната администрация, защото тя черпи изгодни за себе си правни последици от доказването на посочения факт. Обосновано съдът е приел и че като не е знаел за издаването на посочените документи, нито е разполагал с тях, адресатът на РА не е могъл обективно (по независещи от него причини) да спази срока по чл.72, ал.1 ЗДДС за упражняване на правото на приспадане. Все пак, срокът за упражняване на това право е формално изискване, което при добросъвестността на данъчно-задълженото лице, не може да бъде единствена причина за отказ на правото на приспадане на платения данък, щом са били налице материалните условия затова, както правилно е приел и административният съд. На последно място, но не и по значение, с отразяването на кредитното известие към фактурата за авансовото плащане от м.06.2018г. се анулира основанието на извършеното през 2018г. приспадане на ДДС по авансовата фактура. Това става известно на получателя на известието едва през м.февруари 2023г., при което той добросъвестно веднага отразява този документ в дневника за покупки и в коригиращата справка-декларация за дан.период м.09.2018г. (подадена на основание чл.126, ал.3, т.1 ЗДДС), заедно с трите фактури за окончателната доставка. При това, процесният отказ на ревизирания получател на правото на приспадане е в директно нарушение на принципа на данъчен неутралитет като основен принцип в системата на ДДС на ЕС, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По изложените съображения, оспореното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 1 600лв., съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение