Решение № 10533 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2018 г.

Решение № 10533 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена П. А., срещу Решение № 1773 от 19.03.2018 г., постановено по адм. д. № 5369 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, неприятни изживявания и унижение в размер на 70000, 00 лв. вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2017 г. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че въпреки подробните мотиви и позоваването на съдебна практика на Съда по правата на човека, първоинстанционният съд не е изследвал събраните по делото доказателства по отношение на действителното физическо и психическо състояние на настоящия касационен жалбоподател в резултат на съжителството му с лица, които му създавали неудобства, дискомфорт и стрес, които от своя страна оказали негативно въздействие върху психическото му здраве. В съдебното заседание пред настоящия съд А. се явява лично, като поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. От процесуалния му представител е постъпила писмена молба, с която заявява същото искане, като моли уважаване на предявения от А. иск. Касационната жалба се оспорва от ГД "ИН", чрез упълномощен юрисконсулт в представен по делото писмен отговор, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Преди съдебното заседание представя по делото и писмено становище с характер на писмени бележки. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име я оспорва. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. Административен съд София - град е приел, че е сезиран с предявен от А. срещу ГД "ИН" иск, с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, неприятни изживявания и унижение в размер на 70000, 00 лв., настъпили вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от ГД "ИН" за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2017 г., свързани с недобрите хигиенни и битови условия в ареста на бул. "Г. М. Димитров", неосигуряване на достатъчна жилищна площ в затворническата килия, неосигуряване на необходимите здравни грижи, съвместното му настаняване с лица, с които не може да се постигне съвместимост, което му причинило унижаване на човешкото достойнство, физически болки и душевни страдания (вж. стр. първа и шеста от съдебното решение). Видно от диспозитива на съдебното решение, съдът отхвърлил като неоснователен предявения от А. иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, неприятни изживявания и унижение в размер на 70000, 00 лв. вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от ГД "ИН" за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2017 г. Не посочил срещу кого е предявен така отхвърленият иск. Решението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по една нередовна искова молба. При това е разгледал делото, образувано по предявения от А. иск срещу ответник, спрямо когото той не е насочил иска си. По исковата молба на А. (представена в заверен препис) в АССГ било образувано съдебно административно производство. Установява се, че с нея срещу Министерство на правосъдието е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 50000, 00 лв. за преживения от А. психически тормоз в периода от 06.11.2016 г. до 01.05.2017 г. (с прекъсване от 01.12. до 22.12). С Разпореждане от 25.07.2017 г. така предявената искова молба била оставена без движение. На А. били дадени указания за изпълнение в определен от съда срок. В отговор А. представил "Обяснение", с което уточнил ответника по иска – Министерство на правосъдието като принципал на ГД "ИН". Направил изложение на обстоятелствата, на които го основава, част от които е изложил в първоначално предявената искова молба. Конкретизирал, че това поведение на администрацията на ГД "ИН" го лишило от общуване, породило у него чувство на страх и незащитеност, несигурност, десоциализация. Допълнил, че получил аритмия, но му била отказана медицинска помощ. Определил цената на предявените искове така: за изолацията плюс настаняване на арестанти, с които не може да се постигне съвместимост – 50000, 00 лв. и за лишаване от медицинска помощ – 20000, 00 лв. С Определение от 13.12.2017 г. съдът насрочил делото в открито съдебно заседание. Конституирал като ищец – А. и като ответник ГД "ИН", комуто разпоредил да бъде изпратен препис от исковата молба с оглед даване на писмен отговор. Видно от мотивите на определението съдът приел, че е сезиран с предявен от А. срещу ГД "ИН" иск, с който претендира присъждането на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди общо в размер на 70000, 00 лв. като следствие от лошите условия в ареста на бул. "Г. М. Димитров", от настаняването при него на лица, осъдени на лишаване от свобода, с които не може да се постигне съвместимост и лишаване от медицинска помощ. Приел, че периодите, за които се иска обезщетение са: 01.11.2016 г. – 30.04.2017 г., 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г. и 24.12.2016 г. – 30.03.2017 г. В допълнителна молба, постъпила по делото на 19.01.2018 г. А. посочил, че претендира обезщетение в размер на 50000, 00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от принудителната му изолация за четири месеца (от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. и от 25.12.2016 г. до 30.03.2017 г.). Твърди, че след средата на месец септември 2016 г. получил аритмия в Софийския централен затвор, в болницата по вина на администрацията и когато бил изолиран в килията получавал чести пристъпи, атмосферата била депресираща, мъчителна, изгубил всякакво доверие в закона, бил отчаян. Сочи също така, че претендира 20000, 00 лв. обезщетение за неимуществени вреди поради арогантното отношение към него от страна на администрацията на ареста, включително и от лекаря в ареста – доктор Т. С Определение от 22.01.2018 г. първоинстанционният съд допуснал предоставянето на правна помощ на А. Дал указания в седемдневен срок от определението за назначаване на съответния адвокат за процесуален представител на лицето, да изпълни дадените с Определението от 13.12.2017 г. указания и пренасрочил делото в открито съдебно заседание. На 07.02.2018 г. било проведено открито съдебно заседание по делото с участието на А. и негов процесуален представител. Съдът "докладвал исковата молба". Назначеният адвокат Дограмаджиев и А. направили отново уточнение на претенцията, като твърдението е за причинени на последния неимуществени вреди от лошите условия, при които бил поставен при задържането му в Следствения арест в "Г. М. Димитров", за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ГД "ИН", такива, причинени от психически тормоз във връзка с изолацията му в самостоятелна килия, настаняване с "хора от етноса и културни различия", което довело до напрежение, незачитане на личното пространство, хигиенните навици, битовите навици. Исковият период бил конкретизиран от 01.11.2016 г. – 30.04.2017 г. При така установеното, настоящият състав намира, че в първоинстанционното производство ответникът е конституиран в отклонение от волята на А., който единствено може да определи срещу кого насочва иска си. Видно е, както от първоначално предявената искова молба, така и от направеното уточнение, обективирано в "Обяснение" от А., че искът е предявен срещу Министерство на правосъдието. Доколкото видно от последващите изявления и уточнения на А. и назначения му адвокат, обезщетението за претърпени неимуществени вреди се търси във връзка с твърдени действия и бездействия на лица от администрацията на ГД "ИН", съдът е следвало да констатира несъответствието между това твърдение и насочването на иска срещу Министерство на правосъдието и да даде нарочни указания на ищеца за еднозначно уточнение срещу кого насочва иска си. Вместо да направи това, съдът е заместил А. в този избор и с цитираното по-горе Определение от 13.12.2017 г. неправилно е насрочил делото в открито съдебно заседание по една нередовна искова молба, като е конституирал като ответник ГД "ИН". Именно ГД "ИН" е призована и за съдебните заседания. Не се установява от страна на А. да е правено изменение на иска чрез заменяне на страна по реда на чл. 228 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), да е направил изявление, че искът е предявен срещу ГД "ИН", нито да е оттеглил или да се отказал от иска, насочен към Министерство на правосъдието. При така констатираното, според настоящия състав на Върховния административен съд, решението, предмет на касационна проверка се явява постановено по нередовна искова молба. Съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ГПК, приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Съдът е следвало да остави исковата молба без движение. Дължимо от него е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти А. във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Следвало е да му укаже да посочи еднозначно ответника, срещу когото насочва иска си, предвид посоченото по-горе несъответствие между направените уточнения на обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум по отношение на ответника по иска. Съдът е следвало да определи на А. срок за изпълнение на даденото указание и да го предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение. Като не е направил това исковата претенция на А. е останала неуточнена по отношение на ответника, срещу когото насочва иска си. Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ. На първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовността на исковата молба в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът следва да даде възможност на А. в определен срок да уточни ответника по предявения иск, като го предупреди и за последиците при неизпълнение на даденото указание. Съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в случай, че нередовността на исковата молба бъде отстранена. При постановяване на решението първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение