Решение № 7130 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2014 г.

Решение № 7130 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на Виолета Атанасова Соколова от с. Граница, община Къстендил против решение № 65/17.04.2014 г., постановено по адм. д. № 26/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушения на материалния закон, поради което претендира отмяната му. Ответникът по жалбата - зам. изпълнителния директор редовно призован не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхъвърлил като неоснователна жалбата на Виолета Атанасова Соколова срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с направление "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", с изх. № 02-140-6500/2786 от 01.10.2013 г. на зам. изп. директор на ДФЗ. Съдът установил относимите за спора факти, които с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК не следва да се възприемат от настоящата инстанция. По делото е установено, че жалбоподателката е земеделски производител, която е подала и е прието заявлението й за регистрация за участие по мярка 211 и е одобрена и регистрирана за участие по мярката. С оспорения пред АС-Кюстендил акт се прекратява многодишния му анжажимент по мярка 211. Съдът счел оспореният акт за валиден като издаден от компетентен орган, по делегация с заповед № № 03-РД-606/21.02.2013 г. от изп. директор на ДФЗ, с която делегира правомощия на зам. изп. директор да издава актове за прекратяване на приети многогодишни ангаживенти на земеделски производители. Приел, че делегирането е правомерно, тъй като е извършено от компетентен орган по чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. Този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Оспорения административен акт е издаден на основание чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Съгласно чл. 20, т. 2 и 4 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността на фонда и го представлява и именно той е компетентен да издава индивидуални административни актове. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. За да може компетентния административен орган, в случая изпълнителният директор на ДФЗ да предостави временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това делегиране трябва да е допуснато от закона. Такава законова възможност към момента на издаване на оспорения административен акт не е налице. Ето защо обжалваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211, с изх. № 02-140-6500/2786 от 01.10.2013 г. на зам. изп. директор на ДФЗ е издаден от некомпетентен орган, защото макар и да действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия, не ги е получил валидно. Предвид изложеното решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а административният акт обявен за нищожен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,