Решение № 3548 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Валентино Сервиз 2" ЕООД срещу решение 19209/08.10.2024 г. по адм. дело 10737/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на ВАЛЕНТИНО СЕРВИЗ 2 ЕООД срещу Ревизионен акт/РА/ Р-22221523000401-091-001 от 25.07.2023 г. и Ревизионен акт П-22221523149172-003-001 от 04.08.2023 г. за поправка на ревизионен акт /РАПРА/, потвърден с Решение 1372/27.09.2023г. на директора на Дирекция ОДОП София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Ревизионен акт/РА/ Р-22221523000401-091-001 от 25.07.2023 г. и Ревизионен акт П-22221523149172-003-001 от 04.08.2023 г. за поправка на ревизионен акт /РАПРА/, потвърден с Решение 1372/27.09.2023г. на директора на Дирекция ОДОП София. Съдът е изложил мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите, като е спазена формата за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обусловят отмяна на РА. При преценката относно приложението на материалния закон съдът е достигнал до извод за законосъобразност на РА. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът неоснователно е приел като безспорни изводите на органа по приходите, че не са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. По делото са ангажирани доказателства, които свидетелстват за реалността на извършените доставки. Всички търговски и счетоводни документи, въз основа на които са извършени доставките на стоки от преките доставчици през ревизионния период, както и документите за извършените плащания по тях, включително и на ДДС, са налични и са на представени на вниманието на проверяващите органи. Фактурите и приложените към тях доказателства за документалната обоснованост за издаването им дават възможност за вярна и точна преценка по отношение на извършените доставки. Съдът е пренебрегнал изцяло заключението на ССЕ, като дори в решението се подлага на съмнение, макар и индиректно, обективността и безпристрастността на вещото лице, въпреки че заключението е прието и не е било оспорено от ответния орган. Същевременно, съдът не е обсъдил и представените материали, по които е работило вещото лице. Вещото лице подробно и пространно е обсъдило всички събрани в хода на ревизията доказателства, цялата ревизионна преписка, което е видно и от самото заключение, а освен това повторно се е свързало с дружествата-доставчици и е изискало допълнителни материали. Представените писмени доказателства не са били оспорени от страна на данъчния орган по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и пар.2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. Тези доказателства доказват по несъмнен начин реалното извършване на фактурираните доставки. При тези данни изводите на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за ползване на данъчен кредит и за нереалност на сделките са неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. В съставения РД, въз основа на който е издаден РА, се съдържат неточни и неправилни изводи за доставките по фактурите, по които е упражнено правото на данъчен кредит. Не е извършена съпоставка между реалната доставка на стоките и услугите, тяхната реализация и счетоводните резултати от нея. Съдът не е взел предвид, че в съдебно счетоводната експертиза се съдържат данни за продажби от страна на Валентино сервиз 2"ЕООД към негови контрагенти. От приетата по делото ССЕ е установено, че всички процесни фактури са намерили отражение както в счетоводството на жалбоподателя, така и при неговите доставчици. Също така и в последващите доставки вещото лице е установило, че дружеството-жалбоподател е реализирало приходи от продажба на стоки и услуги. От данните по делото става ясно, че дружеството жалбоподател има сключени договори с контрагенти- Център за градска мобилност, транспортно компания Юнион Ивкони" , верига бензиностанции и др., за продажба и доставка на стоки и канцеларски материали, които той е получил от фирми-доставчици. В съдебният акт, както и в ревизионният акт не е направена съпоставка на закупените и заприходени стоки от дружеството и последващите доставки на клиенти. От доказателствата по делото е видно, че документираните стопански операции съответстват на вписванията в счетоводните сметки и е извършено счетоводно отразяване на фактурите. Недопустима е практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуалноправни и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчнозадълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. В тази връзка решението на административния съд, с която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, е неправилно, като следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. При този изход от спора основателна и своевременна е претенцията на дружеството за присъждане на разноски. За всички инстанции същите се установиха в размер на 7 068 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за държавни такси. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,