Решение № 2997 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12003/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Варна срещу решение 9658 от 27.09.2024 г. на Административен съд Варна по адм. дело 645/2024 г. С него се отменя решение 2153-03-24 от 29.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, и потвърденото с него разпореждане [номер] от 07.11.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна и се връща преписката на Ръководителя ПО в ТП на НОИ Варна за ново произнасяне по Заявлението с вх. 2113-03-3339/21.11.2022 г. на Г. Д., в срок до 4 месеца от влизане в сила на решението, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и незаконосъобразност, последното изведено от съдържанието на жалбата като нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът Г. Д. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Д. Д. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 07.11.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, е отказано на оспорващия отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По същество спорен пред съда е бил въпросът правилно ли е отказано зачитане на осигурителния стаж на Д. за периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. за работа в ЕТ К. Радев-3000 , който не е зачетен при условията на първа категория труд от административния орган поради извършване на проверка на контролен орган на ТП на НОИ Варна и издадени Констативни протоколи КП-5-03-01352718 от 16.05.2023 г. и КП-5-03-01413168 от 24.08.2023 г., установяващи липсва на данни за упражняване на трудова дейност от лицето на длъжност водолаз . Отказа е основан на липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1, 2 КСО, като няма навършена възраст 64 г. и 05 м., а при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО, независимо от достигнатата изискуема възраст, няма отработени 15 години стаж от втора категория или общ сбор 15 години осигурителен стаж от І и ІІ категория. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Установил от доказателствата по приложената административна преписка и заключение на съдебно счетоводна експертиза, както и от събрани в хода на съдебното производство гласни доказателства, че липса спор към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО 21.11.2022 г., оспорващият е достигнал изискуемата възраст [възраст]. Съдът е ограничил спора по въпроса доколко оспорващият отговаря на второто изискване, регламентирано с нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, а именно отработени 15 години при условията на втора категория труд, или общ сбор 15 години осигурителен стаж от І и ІІ категория труд. Установеният за лицето осигурителният стаж по условията на ІІ категория труд е в размер на 14 год 00 мес. 11 дни, като спорният период се концентрира върху осигурителен стаж за периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. за работа в ЕТ К. Радев-3000 , на длъжност водолаз . Съдът приел, че следва този стаж да се зачете по условията на І категория труд. За да обоснове този правен извод, съдът приел за неправилни изводите на административния орган за липса на данни за упражняване на трудова дейност от оспорващия на длъжност водолаз по трудовото правоотношение с осигурителя ЕТ К. Радев-3000 за периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и свидетелски показания са дали основание на съда да не приеме твърденията на административния орган относно извършвана от работодателя на осигуреното лице търговска дейност, както и да не приеме доводите за липса на извършена от Г. трудова дейност по изпълняваната длъжност като водолаз. Съдът основал правни изводи на свидетелските показания и приел, че дейността по подготовка на доков стапел и по вдигане/сваляне на плавателните съдове от хелинга, изисква в повечето случаи водолазна дейност. Относно критериите за извършване на водолазна дейност, съдът извършил обстоен анализ на разпоредбите от Наредба Н-7 от 12.06.2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност. Относно вписванията във водолазния дневник, съдът изложел правни изводи, че наетото по трудово правоотношение лице на длъжност водолаз , което е извършвало трудова дейност на тази длъжност, не е необходимо удостоверяване извършването на водолазна дейност и приел, че спецификата на задълженията за тази длъжност обосновават липсата на вписвания във водолазния дневник за всеки един работен ден в периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г., поради което невписването в дневника според съда не може да обоснове, че оспорващият не е упражнявал трудова дейност като водолаз . Съдът не се съгласил с доводите на административния орган за липса на извършвана трудова дейност от Д. като водолаз. Обосновал правните си изводи с представеното в хода на съдебното производство писмо от Директора на Дирекция Морска администрация Варна, според което кораб Номад в периода 01.01.2018 г. 31.12.2020 г. е бил вписан в регистъра на корабите, воден от Изпълнителна агенция Морска администрация със собственик ЕТ К. Радев-3000 , като липсата на регистрирани кораби не водела до безспорен извод за липса на извършвана трудова дейност на длъжност водолаз . Съдът приел за неотносимо към извършваната от оспорващия дейност липсата на данни в Агенция Морска администрация за постъпило уведомление по чл. 8 от Наредба Н-7 от 12.06.2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност от ЕТ-осигурител на оспорващия за периода м.06.2018 м.06.2020 г. е. Разпоредбата на чл. 8 от посочената наредба изисква уведомяване при извършване на водолазни работи за аварийно-спасителни водолазни работи, които се изпълняват при спасяване на хора и имущество във водата и оказване на помощ на кораби, плавателни и въздухоплавателни средства, търпящи бедствие в акваториите по чл. 1, както и за корабни водолазни работи, които се извършват за оглед, експертиза, почистване и отстраняване на повреди по подводната част на корпуса на кораба или в наводнени корабни отсеци, каквато дейност не се твърде да е извършвана от осигурителя в случая. В хода на производството били събрани доказателства и за собствена на Г. водолазна техника и екипировка, както и споразумение за използване на водолазно оборудване от 01.06.2018 г. между ЕТ К. Радев-3000 и Д.. Представените доказателства съдържат информацията относно фактите от значение за правото на пенсиониране, но не са обсъдени от органа. Правилни и законосъобразни са правните изводи изведени от първоинстанционния съд, че неправилно административният орган игнорира Удостоверение обр. УП-З с изх. 61/10.05.2022 г., издадено от ЕТ К. Радев-3000 по отношение на осигурителния стаж на оспорващия в размер на 1 година и не зачита труда на оспорващия на заеманата длъжност водолаз като първа категория, като не е спазена материалноправната норма на чл. 10 КСО във вр. § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съдът приел за неправилен извода на административния орган и в несъответствие с чл. 1, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, като не е определил като първа категория трудът, положен от оспорващия на длъжност водолаз . Съдът е съобразил, че през периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. оспорващият е работил по две трудови правоотношения (основно при осигурителя Порт флот 99 АД, при пълно работно време, на длъжност при трета категория труд, и допълнително при осигурителя ЕТ К. Радев-3000 , при непълно работно време 4 часа, на длъжност при първа категория труд). В съответствие с чл. 4, ал. 1 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, е приета като по-благоприятната категория труд при осигурителя ЕТ К. Радев, която е от първа категория. Така данните за Д., които сочат на общо 13 г. 11 мес. 41 дни осигурителен стаж ІІ категория труд при осигурителите Пристанище Варна ЕАД и Портови флот 99 АД, към който осигурителен стаж следва да се прибави и осигурителният стаж за труда първа категория, положен в ЕТ К. Радев-3000 в периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г., дали основание на съда да приеме изпълнени предпоставките по чл. 69б, ал. 6 КСО и осигурителният стаж от първа категория следва да допълни осигурителния стаж от втора категория без превръщане или общият размер на осигурителния стаж на оспорващия от втора категория труд възлизал на 15 г. 00 м 11 дни. По изложените съображения решението и разпореждането са отменени като незаконосъобразни и преписката върната органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Съдът е установил фактите от съществено значение за проверката на законосъобразността на издадения административен акт. В случая са констатирани нарушения на административно-производствените правила които са основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на акта. В изпълнение на изискванията на служебното начало по чл. 9 АПК административният орган е длъжен да събере всички доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, като осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производство. Разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК задължават административния орган да изясни факти и обстоятелствата от значение за случая, както и служебно да събере доказателства, включително и експертиза чл. 49 АПК. Доказателствата за установяване на осигурителен стаж и доход посочени в чл. 40 НПОС следва да се ценят с оглед на доказателствената им сила, като тяхното игнориране следва точно и ясно да бъде обосновано с посочено правно основание. Правилно съдът е приел, че приложените писмени доказателства следва да бъдат ценени с оглед на тяхното съдържание и форма към момента на издаването им, във връзка едни с други, а не формално да се отхвърлят. Касационният съд споделя напълно мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Касационната инстанция не споделя извода на административния орган за установено неупражняване на трудова дейност от Г. и неговия работодател. Видно от данните по административната преписка, липсват данни за заличена осигурителна информация по реда на чл.5, ал.4 от КСО на осигуреното лице, както и влезли в сила предписания за това. Според настоящата инстанция, установяването на реално упражнявана трудова дейност от работодателя и осигуреното лице, следва да бъде извършено в производство по проверка на реални данни за наличие на осигурителна информация и предписания за нейното заличаване, а не по реда на косвения контрол в пенсионното производство. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение