Решение № 11315 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег V А Гърция България 2014 2020 г. (Програмата), срещу Решение 1416 от 07.05.2024 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело 143/2024 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно Решение РД-02-14-1324 от 11.12.2023 г. на ръководителя на НО на Програмата, с което на Сдружение Стопанска камара Сандански е определена финансова корекция в размер 100 % от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по договор от 15.09.2022 г. със "Свети Никола" ООД, за нарушение на чл. 61 от Регламент (EC, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, /ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (EC) 223/2014 и (EC) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.) във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Касационният жалбоподател - ръководителят на Националния орган на Програмата, счита обжалваното решение за неправилно, като сочи отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото, като твърди неправилност на изводите на съда, че по делото не са представени доказателства за компетентност за издателя на акта. Проверката на интегритета на документите и на валидността на електронния подпис става автоматично или по изключение от определено длъжностно лице, по реда на чл. 27 от Наредбата за удостоверяване на електронния подпис в администрациите. Следва да се има предвид, че електронен подпис се издава от доставчик на удостоверителни услуги, като Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) използва доставчика на услуги B-Тrust, който работи с програмата B-Тrust Desktop Signer, служеща за създаване (подписване) в автоматичен режим на универсален електронен подпис. По делото е представен сертификат за електронния подпис относно неговата валидност, който не е взет предвид от първоинстанционния съд. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от касатора разноски, ако са над установения минимален размер. Касаторът се представлява от юрисконсулт З. Стефанова. Ответникът по касационната жалба Сдружение Стопанска камара Сандански изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски съгласно представен списък. Ответникът се представлява от адвокат А. Златева Адвокатска колегия Варна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства от фактическа страна се установява следното: Оспорва се Решение РД-02-14-1324 от 11.12.2023 г. на ръководителя на НО на Програмата, с което на Сдружение Стопанска камара Сандански е определена финансова корекция в размер 100 % от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по договор от 15.09.2022 г. със "Свети Никола" ООД, за нарушение на чл. 61 от Регламент (EC, Евратом) 2018/1046 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ, класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. По делото е представена Заповед РД-02-14-684 от 28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която М. О. директор на дирекция Управление на териториалното сътрудничество е определен за ръководител на НО по Програмата. Представени са доказателства, че професионален КУКЕП със сериен 2863437011041468285 е с автор М. С. О., МРРБ, валиден от 20.10.2023 г. до 19.10.2024 г. Електронният документ е представен на технически носител. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган. Представеното на хартиен носител решение не съдържа саморъчен подпис на лицето, посочено като негов издател. По делото не са представени доказателства, че оспорваният административен акт е издаден във формата на електронен документ и е подписан с електронен подпис. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е обявил нищожност на обжалвания административен акт. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора за неправилност на изводите на съда относно липсата на компетентност на лицето, издало оспорвания административен акт с оглед представените по делото доказателства и относимия материален закон. По делото е безспорно установено, че обжалваният административен акт е подписан с квалифициран електронен подпис от М. О., а на хартиения носител се съдържа името му и обозначението - директор и ръководител на Националния орган. Съдът не е извършил преглед на представения по делото технически носител, който съдържа електронния документ, подписан с електронен подпис. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) във връзка с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) 910/2014) "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В съответствие с чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, като чл. 4 от с. з. предвижда, че автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. "Електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014. Оспорваното решение е представено по делото на хартиена разпечатка без подпис, като е отбелязано, че е издадено като електронен документ, като на хартиения носител е отбелязан като издател М. О. директор и ръководител на НО. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр. последно ЗУСЕФСУ изрично дава възможност за оправомощаване с процесните правомощия от страна на министъра, като в случая такова оправомощаване е било извършено със Заповед РД-02-14-684 от 28.06.2023 г., като изрично в тази заповед е посочено, че М. О. е определен за ръководител на НО на Програмата. От представените на технически носител електронни документи се установява, че оспорваният акт, във вид на електронен документ, е подписан на 11.12.2023 г., с електронен подпис от М. О., в посоченото му качество, с квалифициран електронен подпис, валиден към момента на издаване на решението. Представеното по делото удостоверяване на електронен носител отговаря на изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи по Приложение І, б. б) и в) от Регламент 910/2014 г., като лицето е идентифицирано с три имена, електронна поща и работодател. Видно от приложения по делото диск, който съдържа подписания електронен документ, издател на квалифицирания електронен подпис е "B Trust Operational Qualified CA", със сериен номер 27bcf8ca57d53f7d, валиден от 20.10.2023 г. до 19.10.2024 г. и е вписано следното: субект М. С. О., работодател МРРБ и електронна поща [електронна поща].bg. Решение РД-02-14-1324 е подписано от М. О. на 11.12.2023 г., 15:29:03 ч. Посочените данни се визуализират като се отвори приложения на техническия носител файл тип PKCS#Signature, отваря се прозорец Моля изберете файл за проверка на подписа, избира се файла в Word, Decision GRBG 6319, излиза поле статус на електронния подпис, влиза се в поле Удостоверяване и поле "По - подробно" от информацията за сертификата. Съобразно това, настоящият състав приема, че оспореният административен акт е издаден от нарочно овластено за това лице, при редовно упражняване на правомощията му на лице, изпълняващо функциите на ръководител НО на Програмата. Въпросната функция е посочена в обжалвания акт, именно тя е определяща за компетентността на издателя му, без тази компетентност да се поставя в зависимост от заеманата длъжност в администрацията на МРРБ. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд е неправилно постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Административният съд не е направил каквито и да е фактически установявания относно спорния предмет, поради което делото не може да бъде решено по същество предвид забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационната инстанция. Ето защо делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което той следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съобразно чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение