Решение № 13412 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2337/2018 г.

Решение № 13412 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2337/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Недялков, против решение № 600 от 15.12.2017 г., постановено по адм. дело № 618/2017 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против писмо № ПО-05-012-5 от 3.07.2017 г. на началника на Общинска служба "Земеделие" - Червен бряг, с което е оставено без разглеждане искането му за предоставяне на достъп до обществена информация. В касационната жалба са развити доводи за нищожност на съдебното решение, които по съществото си са доводи за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон - ЗСПЗЗ, ЗДС, ЗКИР. Твърди се и необоснованост на решението, поради противоречие в мотивите, грешки, формиращи вътрешното убеждение на съда, поради допускането на които неправилно е прието, че Държавата може да е собственик на земеделски земи - имот № 236009 от 121. 75 дка, в землището на Червен бряг, без да притежава документ за собственост. Твърди се, че е уточнено достъп до каква информация се иска, поради което изводите на съда за обратното са необосновани. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде предоставен достъп до търсената информация. Постъпило е и допълнение на касационната жалба, в която са развити допълнителни доводи за липса на съставени АДС за цитирания имот в землището на Червен бряг, разделен на 73 поземлени имота. За имот № 236009, цитиран като държавна собственост от "паралелната държава" е изискана информация по реда на ЗДОИ от Областния управител на област с административен център гр. Плевен, от АГКК, както и от техническия изпълнител на плановете за земеразделяне "Геопланпроект" ЕАД, като става ясно, че за съставящите го 73 поземлени имоти има издадени АДС само за 11 имота. Иска се информация въз основа на какви документи останалите имоти са записани като "държавна собственост". Представена е и писмена защита, изготвена от адв. Г. Стоянов, като пълномощник на касатора, в която е заявено искане за отмяна на решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - началникът на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ), лично и чрез процесуалния си представител юрисконсулт Данов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Плевен е писмо № ПО-05-012-5 от 3.07.2017 г. на началника на ОСЗ - Червен бряг, с което е оставено без разглеждане заявление на касатора за достъп до обществена информация, уточнено със заявление № ПО-05-012 от 20.06.2017 г. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и след като ги е обсъдил е установил от фактическа страна следното: Н. Недялков е подал искане за достъп до обществена информация, вх. № ПО-05-513 от 9.12.2014 г., с което е поискал от началника на ОСЗ - Червен бряг да му бъде предоставен достъп до информацията в преписка с рег. № 136693 на ОСЗ. С писмо № ПО-05-513/23.12.2014 г. е отказано предоставянето на информацията, но е посочено, че преписка с искания номер не съществува, като номерът е служебен номер на имотите в землище Червен бряг, собственост на държавата. С решение № 237 от 20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 106/2015 г., Административен съд Плевен, е отменил оспорения отказ и е върнал делото като преписка за ново произнасяне, като е указал на органа да даде възможност на заявителя да конкретизира искането си. Решението е оставено в сила с решение № 11639 от 01.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7836/2015 г. от тричленен състав на ВАС. В изпълнение на съдебното решение, от началника на ОСЗ Червен бряг, до Недялков е изпратено писмо № ПО-05-385 от 14.11.2016 г., в което е посочено, че преписка с регистрационен номер 136693 не съществува на хартиен носител, в ОСЗ се изготвят скици съгласно Наредба № 49/5.11.2004 г. на МЗГ, след подаване на заявление по образец и плащане на държавна такса, от които не се съхраняват копия. Цитираното писмо също е обжалвано, като с решение № 73 от 8.03.2017 г., постановено по адм. дело № 983/2016 г., Административен съд - Плевен е отменил обективирания в писмото отказ, като съдът е приел, че органът не е изпълнил предходното съдебно решение, в частта, с която е указано да се даде възможност на заявителя да уточни исканата информация. Решението е влязло в сила на 5.04.2017 г. В изпълнение на това съдебно решение, началникът на ОСЗ, с писмо № ПО-05-012-2 от 31.05.2017 г. е уведомил заявителя да конкретизира искането си. Със заявление № ПО-05-12-5 от 20.06.2017 г., заявителят е посочил, че регистър № 136693 не съществува на хартиен носител и няма заявени имоти от държавата със заявление № 13669, както е записано в писмо № ПО-05-513/23.12.2014 г. Посочил е, че съгласно Наредба № 33 от 1995 г. за поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне държавата също следва да представи документи за собствеността си, във връзка с което иска информация за имот с площ 121. 75 дка, в който е включен и "нашия имот" от 12 дка, и който имот е обявен без правно основание за държавна собственост. На следващо място е посочил, че такъв имот с площ 121. 75 дка няма. За имота от 121. 75 дка е съставена скица № К 00029/14.1.2004 г., и последваща скица № К 03452/14.10.2010 г., като е записан като собственост на държавата, което не е вярно. В тази връзка твърди, че Поземлена комисия - Червен бряг и ОСЗ - Червен бряг са съставили документи, в които са представени неверни данни. Посочва, че иска информация относно имот с площ 121. 75 дка в местността "Водол" и с какви документи е заявен от държавата в периода 1.3.1990 г. – 31.12.1996 г., като сочи, че ОСЗ разполага със заявление № 13669 за имот № 236009 и няма пречки да му бъде предоставена тази информация. В отговор на така уточненото заявление е постановен оспорения акт, с който на основание чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, заявление № ПО-05-012-5 от 20.06.2017 г. е оставено без разглеждане, тъй като същото не уточнява първоначално поисканата информация, свързана с преписка № 136693 и решение № 73 от 8.03.2017 г. на Административен съд - Плевен. При тези фактически данни, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че издателят на акта е задължен субект по ЗДОИ, в качеството на началник на териториално звено по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като правилно е изпълнил задължението си да даде възможност на заявителя да уточни искането си за достъп до обществена информация, което е неясно. Съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане от компетентния да се произнесе по искането орган, както е и в настоящия случай, т. е. оспорения акт е издаден от компетентен орган. Съдът е приел, че постановения акт е законосъобразен, тъй като заявлението, с което е поставено началото на административното производство не е съдържало всички изискуеми реквизити по чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ, поради което не е редовно и правилно е поискано неговото уточняване, в който смисъл са и указанията на съда в решенията, с които са отменени предходни два отказа за предоставяне на достъп до исканата информация. Искането касае достъп до цялата преписка с рег. № 136693 и издадена въз основа на нея скица. В уточнението се сдържат противоречиви твърдения, че регистър (преписка) № 136693 не съществува на хартиен носител, няма заявени имоти от държавата със заявление № 13669, а от друга страна се сочи, че ОСЗ разполага с това заявление и следва да предоставена исканата информация. Също така от една страна се твърди, че съществува имот с площ 121. 75 дка, в който е включен и имота на заявителя от 12 дка, който е обявен за държавна собственост, без да е налице основание и същевременно се твърди, че имот с площ 121. 75 дка няма, а са описани скици, издадени за същия имот от 121. 75 дка. Уточнението е неразбираемо и не става ясно каква информация се иска. При твърдение, че липсва преписка на хартиен носител, а се иска информация, съдържаща се в същата, не може да се приеме, че заявителят е уточнил искането си. Съдът е приел, че правилно е приложената нормата на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, не е уточнено искането, поради което издаденият административен акт, с който заявлението се оставя без разглеждане, е законосъобразен. По отношение останалите твърдения на жалбоподателя относно правото на собственост върху посочените в жалбата имоти, съдът е посочил, че ако жалбоподателя счита, че държавата неправомерно владее негов имот, има възможността да предяви правата си на основание чл. 108 от Закона за собствеността, по общия исков ред, в което производство може чрез гражданския съд да изисква по съответния процесуален ред всякакви документи от трети лица, за да защити правата си. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 1 от АПК. Твърдяната нищожност се обосновава с постановяването му в противоречие с норми на ЗСПЗЗ, задължителното тълкуване, дадено с ТР № 5/2013 г. на ВКС, както и противоречие с норми на ЗДС и ЗКИР, като се твърди, че със съдебни решения по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на касатора върху част от спорен имот, за който се търси информация. Съдът не се е съобразил с тези решения, както и с данните за липса на издадени АДС, в нарушение на което имотът е нанесен в кадастралните карти. Посоченото не е относимо към валидността на оспореното решение. Същото е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда и в изискващата се писмена форма и е подписано. Не е налице твърдяната нищожност. Наличието на съдебни решения за възстановяване на правото на собственост е релевирано и в първоинстанционното производство, но обстоятелствата относно собствеността върху подробно описания имот, както и данните, че е налице спор за собственост относно същия, нямат пряка връзка с искането за предоставяне на достъп до обществена информация. Същите могат да служат само за уточняване на предмета на исканата информация, което правилно първоинстанционният съд е приел, че не е сторено. Точен, с оглед данните по делото е изводът на съда, че направеното искане за предоставяне на достъп, което е предпоставка за възникване на задължение да се предостави такава, не отговаря на изискванията на Закона за достъп до обществена информация, който урежда обществените отношения, свързани с правото да се получава обществена информация, понятие легално дефинирано в чл. 2 от ЗДОИ. Заявлението следва да отговаря по съдържание на изискванията, посочени в чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, съответно на разписаното в т. 2 на ал. 1, че заявлението следва да съдържа описание на исканата информация. В случая, както от първоначалното заявление, така и от изисканото от органа уточнение, не става ясно каква информация се търси. Първоначалното заявление, за което се съдържа извод за неяснота в две влезли в сила съдебни решения, както и уточнението му от 20.06.2017 г., съдържат разнопосочни твърдения, от които не може да се извлече ясно искане каква информация се търси. При тези данни, правилен е изводът както на административния орган, така и на решаващия съд, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ за оставяне на заявлението без разглеждане. Органът е провел указаната от съда процедура по чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, заявителят е уведомен за необходимостта от уточняване на предмета на исканата информация, но не е направил това в законовия срок. При спазване на изискванията на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ искането е оставено без разглеждане, който акт правилно е потвърден от съда като законосъобразен. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, в това число и необоснованост, дължаща се на противоречие в мотивите и нарушаване на правилата на логическото мислене, които не са и конкретизирани. Всички поредни твърдения относно възстановеното право на собственост и това, че държавата не е собственик на посочения имот в землището на Червен бряг са неотносими към спора относно искането за достъп до обществена информация. Решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника по касация, за юрисконсултско възнаграждение, които по размер следва да бъдат определени на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 и 144 от АПК, като се осъди Н. Недялков да ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,