Решение № 564 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1454/2013 г.

Решение № 564 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1454/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-министъра на културата, срещу решение № 6847 от 12.12.2012 г., постановено по адм. дело № 9021 от 2012 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна - Янка Теофилова Сачкова от София, чрез процесуалния си представител - адвокат Ил. Кършев, прави искане да бъде оставено в сила решението като законосъобразно. Претендират се разноски, направени пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение, след преценка на данните по делото и като обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд по жалба на Янка Сачкова е отменил заповед № РДКР-27 от 23.08.2013. на заместник-министъра на културата, с която е бил направен отказ жалбоподателката да бъде вписана в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство (ЗКН). Със същото решение съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установявало, че са били налице изискванията на чл. 164, ал. 2 ЗКН по отношение на Янка Сачкова. Развити са съображения, че жалбоподателката отговаряла и на изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 06.04.2011 г. на министъра на културата за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация на материални културни ценности (наредбата), който извод съдът е подкрепил с обсъждането на представените документи за трудов стаж и образование, представени с молбата за вписване в регистъра на основание чл. 5, ал. 2 от наредбата. Решението е правилно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по възникналия спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят отново. Допълнително следва да бъде посочено следното: Предмет на производството пред първата инстанция е бил направен от административния орган отказ жалбоподателката да бъде вписана в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство (ЗКН). Основанието за отказа е обосновано с липсата на притежаван опит от молителката на минимум 5 г. в областта на недвижимото културно наследство. Това становище на административния орган е било оборено в производството пред първата инстанция. От представеното по делото като доказателство копие от трудова книжка е видно, че за периода от 1981 до 1.10.1991 г. Янка Сачкова е работила в Комплексния научноизследователски институт по архитектура и типизация като архитект. Изхождайки от това обстоятелство и съобразявайки се с разпоредбата на § 118, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗКН - обн., ДВ, бр. 54 от 2011 г, в която изрично е упомената длъжността "проектант", като професионалният опит следва да е придобит включително в държавен културен или научен институт, съдът е направил законосъобразен извод за наличие на изискването на чл. 4, ал. 1 от наредбата, още повече че и тези доказателства имат характера на такива, посочени изрично в ал. 2 на чл. 5 от същата наредба. След като по делото е било безспорно установено и обстоятелството, че Сачкова притежава професионален специализиран стаж две години по Наредба № Н-3 от 2011 г. и пет години съгласно чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗКН, административният орган е бил длъжен да впише заявителката в регистъра при наличието на горните предпоставки по § 118, тъй като не разполага с оперативна самостоятелност, а в случая е налице обвързваща го компетентност. Като е достигнал до същия извод, АССГ е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да бъдат присъдени и направените разноски по делото в размер на 500 лв., представляващи заплатено от нея възнаграждение за адвокат. Мотивиран от горното, Върховният административен съд - трето отделение,