Решение № 738 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 94/2010 г.

Решение № 738 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 94/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на И. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. № 2490/08 г. само в частта по иска с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС, на осн. чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос: дължи ли се обезщетение за ползваната от непълнолетното дете на страните площ от съсобствения им имот - апартамент е от значение за спора и е решен в противоречие с ППВС № 12/71 г. и ТР № 46/65 г. ОСГК. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост на решението по иска до размер на увеличението му, допуснато от първоинст. съд и за неправилност в частта до присъдения размер. Ответницата по жалба Н. Т. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е уважена в размер на 5955 лв. претенцията на Н. Т. срещу касатора по чл. 31, ал. 2 от ЗС - обезщетение за ползите, от които е лишена поради ползването на съсобствения им с касатора имот само от него за периода 2.10.03 - 1.10.06 г., ведно с лихва за забава в размер на 1130 лв.. Претенцията е предявена по реда на чл. 286 от ГПК, отм. в делбеното производство за имота. Прието е за установено, че за този период имотът е ползван само от касатора, който сменил патрона на бравата и така осуетил достъпа на ищцата до жилището. Възражението на касатора, направено пред първоинст. съд - л. 97, че заедно с него в апартамента през процесния период е живяло и малолетното / сега непълнолетно/ дете на страните Н. Б. - род. през 1995 г., и ползваната от детето площ следва да се изключи от тази, за която се изчислява обезщетението, е прието за неотносимо към спора. Този извод на въззивния съд противоречи на цитираната по-горе задължителна и без такъв характер практика на ВКС. В ППВС № 12/71 г., т. 5 е посочено, че родителите са длъжни да обезпечат жилище за децата си. Това важи еднакво както за родителите в брак, така и за тези без брак, както е в случая. Според ТР № 46/65 г. на ОСГК до пълнолетието си малолетните и непълнолетни деца живеят в жилището на родителя - собственик на свое собствено основание, произтичащо от задължението му да ги обезпечи с жилище, наред с другия родител. Малолетните и непълнолетни деца на разведени /или разделени/ родители не дължат наем / или обезщетение/ за заеманата от тях площ. Дадените разрешения наистина са за семейно жилище след развода, но те важат и в случая при родители с фактическо съжителство, през което е родено общото им дете и е придобит в обикновена съсобственост процесният апартамент. Установено е по делото, че за процесния период в съсобствения апартамент на страните са живели касаторът и малолетното им дете, за което той упражнява родителските права. Ищцата не е имала достъп до апартамента след смяната на патрона на бравата и не е виждана там / св. Г., М./. Според последната жилището е тристайно и в него бащата и дъщерята ползват по една стая. При тези данни, с помощта на приетата по делото счетоводна експертиза за дължимото обезщетение и на осн. чл. 162 от ГПК, ВКС намира, че обезщетението, което касаторът е осъден да заплати следва да се намали на 3 970 лв., като от площта на апартамента се изключи ползваната от детето стая. Размерът на лихвата за забава, по акцесорния иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД следва да се намали съответно на 863 лв. Оплакването в жалбата за недопустимост на увеличението на иска - при размера в който е предявен първоначално - 7627 лв., и за който е основателен - 3 970 лв. е без значение за спора. Оплакването на касатора за недопустимост на решението, като постановено преждевременно, при негово искане и основание за спиране по чл. 182, б. "г" от ГПК, отм. е неоснователно - правилно инстанциите по същество са приели, че решението за допускане на делбата е влязло в сила, което обуславя извършването й, независимо от по-късно заявения спор за действителността на договора, с който е придобита собствеността на имота. Оплакването за съществено нарушени съдопроизводствени правила, поради неучастие на Дирекция "СП" по спора, който засяга интереса на детето също е неоснователно - в случая жилището е съсобствено на родителите, детето не участва в производството по иска и то не засяга негови права и интереси. Решението на ГС в частта за начина на извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан е влязло в сила, след като касационно обжалване е допуснато само по иска с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС - в изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК са поставени въпроси и обосновани основания за допускане на обжалването само по паричния иск. Затова ВКС не разглежда оплакванията в жалбата за неправилност на решението в частта, за която обжалване не е допуснато. Въззивното решение, с което искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС е уважен за разликата над 3 970 лв. до присъдените 5 955 лв., а искът по чл. 86 от ЗЗД - за разликата от 863 до 1130,27 лв. е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, за отхвърляне на исковете за посочените разлики. В останалата част по тези искове решението на ГС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отд.