Решение № 4432 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9506/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А. М., гражданин на Сирия, чрез адвокат Пантова, против решение 13194 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело 6510/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган с указания да му бъде предоставен бежански или хуманитарен статут. В съдебно заседание касационният жалбоподател лично и чрез адвокат Лютфиева поддържа касационната жалба. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрисконсулт Хичовски взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение в производство по чл.145 и следващите от АПК във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Е. А. М., гражданин на Сирия против решение 6918 от 12.06.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което, поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо но частично неправилно. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Посочените обстоятелства от чужденеца не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Настоящата инстанция споделя изложените в тази връзка мотиви на първоинстанционния съд, не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях при приложението на чл. 221, ал. 2 изр. последно АПК. Неправилно с обжалваното решение е приета за неоснователна жалбата на чужденеца срещу решението на административния орган в частта му, с която председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави хуманитарен статут. В тази му част актът на административния орган е вътрешно противоречив и не съдържа относими мотиви към постановения отказ, основан на приетото, че търсещият убежище е пребивавал осем години на територията на Турция, без да съществува риск за сигурността му и че същата представлява трета сигурна държава за него по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От една страна председателят на ДАБ е приел в решението си, при разглеждане на случая във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, че общоизвестен факт е наличието на вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход на кандидата. Основавайки се на изготвените от Дирекция Международна дейност на ДАБ справки е основал извод, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война, т. е, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1 т. 3 ЗУБ. Независимо от този извод е приел, че конкретната бежанска история на търсещия закрила следва да бъде разгледана с оглед относимите факти свързани и с трета страна в която е пребивавал, а именно Турция и приемайки същата за трета сигурна такава е постановил отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът идва от трета сигурна държава. Касае се за самостоятелно основание за непредоставяне на хуманитарен статут, за прилагането на което съгласно чл. 13, ал. 4 ЗУБ следва да са налице две условия - да съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец и на чужденеца да е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. Административният орган се е произнесъл в нарушение на административнопроизводствените правила, неизлагайки в решението си относими съображения, съгласно изискването на закона, по приложението на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ за конкретния случай, основавайки се единствено на приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, относим към държавата по произход. Както бе посочено, молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът идва от трета сигурна държава. Като е приел законосъобразност на решението в тази му част административния съд в нарушение на материалния закон е постановил неправилно решение, което налага отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваното решение 6918 от 12.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС се отмени в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Е. А. М., гражданин на Сирия и преписката се върне за ново произнасяне по подаденото искане за убежище при съобразяване приложението на закона съгласно мотивите на настоящето решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. Второ и чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,