Решение № 346 от 14.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3625/2013 г.

Решение № 346 от 14.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3625/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 1305 от 26.02.2013 г. по в. гр. д. № 963/13 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № II-23-70 от 16.10.12 г. по гр. д. № 17214 по описа за 2012 г. на Районен съд София, като вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. С определение № 977 от 2.10.2013 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпрос, касаещ съдържанието на едностранното писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - допустимо ли е то да съдържа условие, мотив или уговорка или следва да е ясно и еднозначно, така че от него да може да се изведе по категоричен начин недвусмисленото желание на лицето за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните по него, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения с № 183 от 21.12.11 г. по гр. д. № 565/10 г. на III г. о. и с № 400 от 13.05.10 г. по гр. д. № 1109/09 г. на IV г. о. на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Процесуалният представител на касатора поддържа подадената касационна жалба и желае тя да бъде уважена. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., съобразно представен списък, придружен с договор за правна защита и съдействие. Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата, като желае въззивният акт да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 500 лв. и прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: К. /ищец в производството/, след като е възстановен със съдебно решение на заеманата от него длъжност "главен инспектор" в Митница С., е бил допуснат да се яви на работа на 9.06.2008 г. На 20.06.2008 г. е уведомен /с писмо изх. № 3159/, че длъжността, която заема по трудово правоотношение е определена за заемане на служебно правоотношение. Считано от 25.06.2008 г. до 22.12.2011 г. му е било разрешено ползването на отпуск /до 19.12.08 г. - платен, а след това неплатен/. След като се е явил на работа, на 23.12.2011 г., е подал заявление за преназначаване, за да изпълнява длъжността си по служебно правоотношение. Отговор по тази молба не е получил, като не се спори, че е продължил ежедневно да се явява в Митница Столична, където с подпис е удостоверявал присъствието си. На 6.02.2012 г. е подал ново заявление /вече по образец/ за назначаване на длъжността "главен инспектор" в Митница С. по служебно правоотношение. На 9.02.2012 г. /по негово твърдение заради настояване на работодателя/ е подал две молби за прекратяване на трудовото му правоотношение - едната на основание чл. 327, ал. 1, т. 9 от КТ /постъпване на държавна служба/, а втората - на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ /по взаимно съгласие на страните, изразено писмено/. И в двете молби изрично е заявил, че ги подава "във връзка с подадено заявление от 6.02.2012 г. за преминаване на държавна служба" и "предвид обстоятелството, че длъжността "главен инспектор", е определена законово за заемане по служебно правоотношение". Работодателят е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ /взаимно съгласие/, считано от 13.02.2012 г. При тези факти, за да отхвърли предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, въззивният съд е приел, че са спазени изискванията на чл. 325, т. 1 от КТ. Съдържащото се в писмената молба уточнение, че съгласието е дадено "във връзка с подадено заявление от 6.02.2012 г. за преминаване на държавна служба" съдът е възприел не като условие за даване на съгласието на молителя, а като мотив, присъщ на всеки волеви акт. Този извод на въззивния съд е в противоречие с горецитираните решения с № 183 от 21.12.11 г. по гр. д. № 565/10 г. на III г. о. и с № 400 от 13.05.10 г. по гр. д. № 1109/09 г. на IV г. о. на ВКС, съгласно които взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато напълно и точно съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване следва да се посочи следното: Фактическият състав по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ изисква всяка една от страните да направи ясно, категорично и безусловно писмено изявление за прекратяване на договора. Прекратяването настъпва в момента на съвпадане на двете волеизявления, като издаването на акта за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Под "съвпадане" се има предвид волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание. При разминаване в съдържанието на двете волеизявления или при изразяване на съгласие под условие, не е налице взаимно съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая - ищецът двукратно е заявил желанието си да продължи да изпълнява длъжността си по служебно правоотношение, като последно такава молба е подал на 6.02.2012 г. В последващите /след три дена, на 9.02.12 г./ молби, той не е изразил ясно, категорично и безусловно желание за прекратяване на трудовото правоотношение. Акцентът, който е поставил, посочвайки, че подава молбите "във връзка с подадено заявление от 6.02.2012 г. за преминаване на държавна служба" и "предвид обстоятелството, че длъжността "главен инспектор", е определена законово за заемане по служебно правоотношение", не е на волята му окончателно да се прекрати правоотношението му с работодателя, а на желанието му да се прекрати трудовото правоотношение, за да се създаде служебно. Заради това и с оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, при наличните данни, изводът на въззивният съд за законосъобразност на извършеното уволнение на основание чл. 325, т. 1 от КТ е неправилен. Работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение е чл. 325, т. 12 от КТ - поради определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение, но не и по чл. 325, т. 1 от КТ, защото наличните доказателства не сочат наличие на ясно изразена воля на служителя в този смисъл. Неправилният акт следва да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с уважаване на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Развития от ответната страна доводи, че заявлението за преназначаване по образец е подадено от ищеца след изтичане на преклузивния срок, броим от възстановяването му е ирелевантен, защото касае друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение /по чл. 325, т. 12 от КТ, каквото настоящето не е/. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основание за уважаване на обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като ищеца следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "главен инспектор" в Митница С. Относно акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, след като съобрази направената констатация по трудовата книжка на ищеца, че след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение /13.02.12 г./ няма отбелязвания да е постъпил на работа при същия или друг работодател и съгласно удостовереното в приетата като доказателство справка от 3.09.12 г. на НАП ТД С., че след 13.02.12 г. към 3.09.12 г. няма данни за подадено уведомление по чл. 62 от КТ и регистриран друг трудов договор, настоящият съдебен състав намира, че иска следва да бъде уважен за периода 11.02.12 г. - 11.08.12 г. в претендирания размер от 2 520 лв. /6 х 598 лв., колкото е последното получено брутно трудово възнаграждение за месец 01.12 г./. С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК касаторът има право да му бъдат присъдени доказаните като направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая са 750 лв. С оглед направеното на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от противната страна възражение за прекомерност и определения съгласно т. 16 и т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС минимален размер на адвокатско възнаграждение по трудови дела от 150 лв., като съобрази средната фактическа и правна сложност на настоящето дело, инстанцията и вида на производството, във връзка с което са направени, настоящият съдебен състав намира, че от установената като реално заплатената сума от 750 лв. следва се присъдят 500 лв. В тежест на ответната страна са следващите се държавни такси. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение