Решение № 2634 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2012 г.

Решение № 2634 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Метал Трейд Инженеринг Груп" ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 3080/8.06.2012 г., постановено по адм. дело № 9180/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2001100882/18.04.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1270/28.07.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по проведената съдебно - счетоводна експертиза се установяват всички предпоставки, обуславящи извода, че процесните ВОД са осъществени. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. София, в срока по чл. 163, ал. 2 вр. с чл. 228 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното от "Метал Трейд Инженеринг Груп" ЕООД Решение № 3080/8.06.2012 г., постановено по адм. дело № 9180/2011 г., Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на ревизионен акт /РА/ № 2001100882/18.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1270/28.07.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 41 500,95 лева за данъчен период 1.10.2009 г. - 31.10.2009 г. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Преценявайки неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е осъществил анализ на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства и въз основа на тях е формирал извод, че допълнителното начисляване на ДДС в размер на 41 500.95 лв. по декларирани от ревизираното лице ВОД с получател "Хоум фор Ю"- Румъния за данъчен период месец октомври 2009 г. е законосъобразно, тъй като не се установява реалното осъществяване на доставките. Решаващият състав е приел, че независимо, че в издадените от ревизираното лице фактури с предмет на доставката - арматурно желязо е вписан идентификационния номер по ДДС на румънското дружество, то неподкрепено с доказателства е останало изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В тази връзка съдът е обсъдил приложените към фактурите международни товарителници, в които като превозвач на стоките е посочен "Универс транс" ЕООД, както и представените от него договор за транспортна услуга от 1.06.2009 г., фактура № 47/28.10.2009 г. с предмет транспорти услуги, предоставени на румънското дружество и 6 бр. международни товарителници. Относно последните съдът е формирал извод, че те не установяват транспортирането на стоките, тъй като не са попълнени клетки 3, 4, 24 и поради това не е доказано мястото на товарене и разтоварване на стоката, както и мястото на получаването й. Досежно представеното писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо получаването на стоките, транспортирани от трето лице за негова сметка, решаващият състав е приел, че представеното копие не доказва изследвания релевантен факт, тъй като не е в оригинал, не съдържа дата на издаване, данни относно лицето, което го е подписало, нито относно превозвача, превозното средство и мястото на получаване на стоките. В обобщение съдът е извел заключението, че в хода на ревизионното и съдебното производство не са ангажирани изискуемите се съобразно приложимата редакция на чл. 45 от ППЗДДС доказателствата, поради което извършването на процесните ВОД е останало неустановено. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава- членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция - ДВ, бр. 101/2006 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт от трето лице за сметка на получателя, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или траснпортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им. Визираните документи са посочени алтернативно, поради което представянето на който и да е от тях е достатъчно за доказване на транспортирането. За разлика от сега действащата редакция на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, приложимата към 2009 г. новела не предвижда необходимост от наличие на конкретни реквизити и задължително съдържание на свидетелстващото изявление на получателя, обективирано в писменото потвърждение и не обвързва с тях нормативно предвидената доказателствената сила на този частен документи относно факта на получаване на стоката. Неговото осъществяване по отношение на отделните доставки в конкретния случай не само е потвърдено писмено от получателя, но и изявлението му се подкрепя от всички събрани доказателства. В хода на ревизията е установено, че на 7.05.2009 г. между ревизираното и румънското дружество е сключен договор за продажба на арматурно желязо с номера от 8 до 32, като количествата и номерата се уточняват предварително със запитване, отправено от купувача до продавача. За осъществените доставки са издадени фактури, съдържащи VIN номера на румънското дружество, инвойс фактури, в които е отбелязан съответния регистрационен номер на МПС - то, с което е извършено транспортирането на стоката, както и международни товарителници към всяка една от тях, в които като превозвач на стоките е посочен "Универс Транс" ЕООД. Необоснован от формалния анализ на приложените CMR е изводът на съда, че в кл. 3, 4 и 24 не са посочени съответно мястото на товарене, разтоварване, датата и мястото на получаване на стоките. Във всички товарителници е вписано, че стоките са натоварени в София, разтоварени са в Букурещ, Румъния и са получени отново там. Действително, посочената от първоинстанционния съд презумпция, установена в чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози международната товарителница е оборима, но в хода на делото тя не е опровергана от събраните по делото доказателства, поради което следва да се приеме, че процесните товарителници удостоверяват получаването на стоката от превозвача и условията на договора за превоз, а нередовността им не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Същият е представен като доказателство по делото, издадена е фактура за осъществената транспортна услуга № 47/28.10.2009 г. с получател румънското дружество, която е осчетоводена от превозвача по дебита на сметка 413 - "Клиенти по търговски кредит" и по кредита на на сметка 703 - "Приходи от продажби на услуги", приложен е лиценз за международен автомобилен превоз на товари, свидетелство за регистрация на влекачи, собственост на трето юридическо лице, договор за наем на МПС и трудов договор за длъжността шофьор, с оглед на което настоящата инстанция намира за необоснован извода на административния съд, че представените международни товарителници не установяват транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в приложимата й редакция не обвърза зачитането на доказателствената сила на транспортния документ с представянето на тахографски шайби, фактури за заредено гориво и пътни листи, поради което тяхното ангажиране като доказателства е ирелевантно за спора. Обратното би било в противоречие и с тълкувателно приложимото в случая поради сходство на фактическата обстановка Решение на СЕО от 27.09.2007 г. по дело С -409/2004 г., в което е посочено, че при липсата на данни и индиции доставчикът да е участвал в данъчна измама, държавите- членки могат да упражняват предоставените им от директивите на Общността правомощия съобразно правния ред на Общността, част от който са общите принципи на правото. В тях се включват и принципите на правна сигурност и пропорционалност, които изискват приетите от държавите- членки въз основа на чл. 21, § 3 от Шестата директива мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на предвидената цел, нито да бъдат използвани по начин, нарушаващ правото на приспадане на ДДС и основния за общата система на ДДС принцип на неговата неутралност. СЕО посочва, че доколкото доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама, действал е добросъвестно и е предоставил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит, то същият не може да бъде задължен впоследствие да заплати ДДС върху тези стоки, дори и когато доказателствата се окажат с невярно съдържание. Тъй като установените по делото факти и обстоятелства не могат да мотивират извод, че ревизираното дружество е декларирало ВОД по фактури с цел участие в данъчна измама, то неправилно първоинстанционният съд е приел, че представените транспортни документи не установяват по нормативно предвидения за това начин транспортирането на стоките и извършването на декларираните ВОД. Касационната инстанция не споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно приложеното писмено потвърждение на получаването на стоките от законния представител на румънското дружество. По делото е представено заверено за вярност копие, относно което в хода на делото не е поискано представянето на оригинала, поради което и по аргумент от чл. 183 от ГПК вр. с § 2 от ДОПК не е било налице основание представеният препис да не се кредитира. Както бе посочено, към момента на осъществяване на спорните ВОД приложимата редакция на чл. 45 от ППЗДДС не предвижда задължителни реквизити на потвърждението за получаване, с оглед на което липсата на дата и на данни относно дружеството превозвач и превозното средство е ирелевантна. Определящо е, че потвърждението е издадено от лицето Венцислав Маринов, в качеството му на законен представител на "Хоум Фор Ю" - Румъния, което се установява и от съпоставката с данните, вписани в сключения между страните договор за продажба. В потвърждението са посочени още седалището на дружеството в гр. Букурещ, както и номерата на всички процесни фактури, ведно със съответстващото им общо количеството арматурно желязо, в резултат на което настоящата инстанция намира, че коментираният частен свидетелстващ документ удостоверява получаването на стоките на територията на Румъния. Този извод, наред с безспорното установеното между страните наличие на документи за доставките по смисъла на чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, мотивира настоящия състав да приеме, че декларираните от ревизираното лице ВОД са установени по реда, предвиден в чл. 45 от ППЗДДС и по аргумент от чл. 53, ал. 1 от ЗДДС те са облагаеми с нулева ставка на данъка. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което като неправилно следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което обжалваният РА като незаконосъобразен бъде отменен. С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени осъществените в производствата и пред двете инстанции разноски, възлизащи общо на сумата от 475 / четиристотин седемдесет и пет/ лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение