Решение № 1510 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2014 г.

Решение № 1510 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 362 от 1.07.2014 г. по административно дело № 274/2014 г., Административен съд - Плевен е отменил решение № РПЕН-9/27.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Плевен и потвърденото с него разпореждане № МП-1435-2/21.01.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (неправилно изписано, като ръководител "ПО", тъй като съгласно заповед № РД-11-165/6.08.2013 г. длъжностното лице, изпълняващо длъжността ръководител "ПО" е изпълнявало длъжността ръководител по разходите на ДОО"). Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Плевен. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Исканията са за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на решение № Р-ПЕН-9/27.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него разпореждане № МП-1435-2/21.01.2014 на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Васил Величков Мотов от гр. Плевен, чрез пълномощника си адв. Ковачев моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Васил Величков Мотов срещу решението на директора на ТП на НОИ - Плевен е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО пред Административен съд - Плевен е образувано по жалба на Васил Величков Мотов против решение № РПЕН-9/27.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба вх. № МП-1435#2/27.01.2014 г. на Васил Величков Мотов и е потвърдено разпореждане № МП-1435#2/21.01.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (неправилно изписано като ръководител "ПО"). С потвърденото по реда на административния контрол разпореждане от 21.01.2014 г., издадено на основание чл. 114, ал. 4, изр. 2 от КСО (ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), е разпоредено: 1) да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от дължима сума по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 17.09.2011 г. от Васил Величков Мотов, установено по основание и размер с разпореждане № 1316 от 7.11.2011 г. в размер на 778.78 лв., като сумата бъде прихваната от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо пенсия до размера на задължението; 2) от пенсията на Мотов да се удържи сума в размер на 940.99 лв., от които 490.04 лв. главница, 338.30 лв. лихва и 112.65 лв. лихва просрочие, като ежемесечно да се удържа сума в размер на 37.51 лв. от пенсията на Мотов, считано от 1.02.2014 г., както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението. Правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да разпореди прихващане с изискуемото вземане на осигурения от ДОО, възниква само при наличие на дължима сума по влязло в сила разпореждане. Както правилно е установено от първоинстанционния съд, в случая предхождащото го разпореждане № 1316/7.11.2011 г., с което е било наредено Мотов да внесе сумата по ревизионния акт за начет вх. № 1 в размер на 778.78 лв., не е било влязло в сила към момента на издаване на второто разпореждане - 21.01.2014 г., тъй като разпореждане № 1316/7.11.2011 г. не е връчено редовно на Васил Мотов, поради което не подлежи на изпълнение. Съдът е обосновал заключение, че материалноправните изисквания за законност на принудителното изпълнение по чл. 114, ал. 4 от КСО чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО обхващат съществуването на законосъобразно задължение от осигурително плащане, което подлежи на изпълнение. Върху приложените известия за доставяне липсват отбелязвания, че лицето не е намерено на посочения адрес. Съдът е констатирал, че освен известията за доставяне от 9.11.2011 г. и 7.12.2011 г., на гърба на които е посочено, че пратката е "непотърсена", няма други данни за връчване, респ. не е надлежно установено, че Мотов не е намерен на постоянния си адрес, поради което неправилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от КСО и е поставил съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определеното за целта място в ТП на НОИ - Плевен. Като краен резултат съдът е обосновал извод за допуснато нарушение при връчването на разпореждане № 1316/7.11.2011 г., поради което не може да се третира като влязъл в сила административен акт, на чието фактическо основание да се разпореди прихващане на изискуемите вземания на осигурителния орган, което е лишило Мотов да участва в процеса и да защити правата си. Съгласно чл. 114, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В случая административният орган не е спазил изискванията, изрично уредени в чл. 110, ал. 4 от КСО за редовно връчване на индивидуалния административен акт - разпореждане № 1316/7.11.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен. Съгласно цитираната разпоредба разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес, или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. По делото не са представени доказателства разпореждането за внасяне на сумите по ревизионния акт за начет вх. № 1 да е било връчено лично срещу подпис на Васил Мотов, нито по пощата с обратна разписка на постоянния адрес на лицето. Видно от представеното, в известията за доставяне на "М и БМ Експрес" ООД е направено отбелязване, че пратките са непотърсени, което не може да се приравни на ненамиране на лицето на посочения адрес. Поставени са печати от 9.11.2011 г. и от 07.12.2011 г., но в случая не става ясно в каква връзка са положени върху известията за доставяне, тъй като на лицевата страна липсват каквито и да било отбелязвания. Останалите адресирани до Мотов съобщения, които са представени от административния орган, са връчени лично на него на същия адрес. Отсъствието на адресата при посещението на служител на куриерското дружество не означава, че лицето не е намерено на постоянния си адрес по смисъла на чл. 110, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставяне на пощенски пратки и на пощенски колети по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети (обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г.) е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Ал. 2 на същата норма предвижда възможност на препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 да се доставят на лице, пълнолетен чл. на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Съгласно чл. 5, ал. 3 от общите правила, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В случая административният орган е изпратил разпореждането на адреса на Мотов с писмо с обратна разписка, като върху известието за доставяне няма отбелязване, че пратката е връчена лично на лицето или на негов представител. Когато пратката не е потърсена, административният орган следва да предприеме необходимите действия за надлежно връчване на административния акт. В тази хипотеза не се касае за ненамиране на лицето на постоянния му адрес, за да се пристъпи към другия способ, предвиден в чл. 110, ал. 4 от КСО - поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. От този факт следва, че прихващането е разпоредено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО без да са били налице материалноправните предпоставки за целта. Горното не е съобразено от директора на ТП на НОИ - Плевен при осъществения по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО административен контрол. С оглед на това настоящата инстанция споделя обоснования извод на решаващият първоинстанционен съдебен състав, формулиран в мотивите на проверяваното решение, за незаконосъобразност на разпореждане № МП-1435#2/21.01.2014 г. и на потвърдилото го решение на директора на ТП на НОИ - Плевен. Разпореждането от 7.11.2011 г. действително е било изпратено за връчване на Мотов на постоянния му адрес двукратно чрез куриерска фирма. На обратните разписки (известието за доставяне) е отбелязано, че пратките са "непотърсени". В случая обаче не е упоменато кога адресът на лицето е посетен от пощенския служител и че Мотов не е намерен на адреса, поради което не може да се приеме, че са били налице условията за връчване по чл. 110, ал. 4 от КСО чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в сградата на ТП на НОИ - Плевен. При това положение срокът за оспорване на разпореждането от 7.11.2011 г. не е започнал да тече към датата на издаване на последвалото го разпореждане за прихващане от 21.01.2014 г., и съответно изводът на административния орган за влизането му в сила на 27.01.2012 г. не може да бъде споделен. След като в административната преписка (а и по делото) липсват доказателства за връчване или че лицето не е намерено на постоянния му адрес, няма как да се направи извод, че срокът за оспорване е изтекъл. От изложеното явства, че не са били налице предпоставките на чл. 114, ал. 4 от КСО, защото разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет за неправилно извършени осигурителни плащания, въз основа на което е издадено последващото разпореждане за прихващане, не е влязло в сила. Така, при невлязъл в сила административен акт, административният орган незаконосъобразно е издал последващ такъв за прихващане на суми. В този смисъл касационните оплаквания са неоснователни, защото решението на Плевенския административен съд се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски, в полза на Васил Мотов следва да бъдат присъдени 100 лева разноски, направени от него за адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат, платими от ТП на НОИ - Плевен. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,