Решение № 8095 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8201/2015 г.

Решение № 8095 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8201/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост и е образувано по жалба от Е. И. В. и С. И. В., и двамата от гр. С., срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Р. Б. от 12.06.2015 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област С.. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1 към Решението - 236905,00 лв. за отчужден изцяло имот с идентификатор 68134.1321.14 с площ от 19,992 дка, находящ се кв. Требич, район "Надежда" и представляващ селскостопанска територия с начин на трайно ползване нива. Твърди се, че определеното обезщетение е занижено. Иска се определяне на равностойно парично обезщетение, съобразено с пазарната стойност на имота. Прави се доказателствено искане за допускане на съдебно-оценителна експертиза, която да определи размер на равностойното парично обезщетение за отчуждения имот по действащи пазарни цени. Приложени са следните доказателства: скица на процесния имот с изх. № 15-264503 от 31.07.2014 г., актуална към 06.03.2015 г.; договор за правна защита и съдействие № 27 от 2015 г.; извадка от одобрения проект за изграждане на обект "Път-II-18- Софийски околовръстен път", за ПИ 2014 г.; списък към Решение № 438/12.06.2015 г. на МС на отчуждените имоти в землището на Требич, ЕКАТТЕ 68134-КККР, район "Надежда"; Нотариален акт № 21, том I, рег. № 884, дело № 134/1999 от 16.06.1999 г.; писма с изх. № № 94-00-2594 от 16.06.2015 г., 94-00-2592 от 16.06.2015 г. от Агенция "Пътна инфраструктура" и Удостоверение за наследници № 313 от 18.02.2013 г. на Е. С. В. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо, с което същата е изпратена в съда. Конституираните заинтересовани страни Министър на регионалното развитие и благоустройство, Министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват жалбата. Представя и административната преписка. С оглед представените по делото доказателства съдът приема за установено, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежни страни с пряк и личен интерес от оспорване, съобразно представените писмени доказателства. Правният интерес се установява от представените документи нот. акт, възстановен пореда на ЗСПЗЗ, вписан в Службата по вписвания под № 60, том Х, вх. ......г. 12055/1999 г., удостоверение за наследници на Е. С. В. № 313/18.02.2013 г. и скица № 15-264503/31.07.2014 г. С оглед тези доказателства жабата е допустима за разглеждане по същество. Предмет на спора е определеният размер на обезщетение за отчуждения имот По искане на жалбоподателите е изготвена съдебно- оценителна експертиза, в съобразителната част на заключението на която е посочено съогласно окончателния проект за изменение на Общия устройствен план на гр. софия и Столична община, одобрен с Решение № 960/16.12.2009 г. на МС имотът попада в три устройствени категории: в терени за озеленяване, в терени за транспортна инфраструктура и земеделска зона със специфичен режим. Вещото лице сочи, че за територията, в която се намира процесния имот няма действащ ПУП преди влизане в сила на ПУП, предвиждащ изглаждане на националния обект. С парцеларния план, одобрен със заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. се предвижда процесния ПИ да бъде засегнат изцяло от строителството на нов пътен възел. Няма данни имотът да е с променено предназначение за ползването му за неземеделски нужди. При определяне на пазарната цена на процесния имот съобразно метода, посочен в чл. 32, ал. 2, вр. § 1а т. 2 ДР ЗДС, вещото илце в основната си експертиза е направило два варианта на изследване. Според първия вариант определената цена почти съвпада с тази на административния орган - 236 890.98 лв. /разликата е в резултат от изчислението на дка, а не в кв. м./ - при изследване на три пазарни аналога в район "Надежда", а според втория вариант цената на имота възлиза на 124088.57 лв., като са изследвани общо 6 сделки в район "Надежда" . Експертизата е оспорена от жалбоподателите, с мотив, че аналозите са неотносими, а една от сделките е между свързани лица, като по тяхно искане е назначена допълнителна съдебна-експретиз. На същата се представени още 4 бр. пазарни аналози - отразени в съдебния протокол подробно. Представените аналози са оспорени от ответника и заинтересованите страни, тъй като според тях са неотносими - първите два са извън законовия едногодишен срок, третият аналог е между физически лица, и касае имот, с различно предназначение - друг вид заястрояване, а последният се отнася за друг райотн на столицата - "Връбница". Съгласно § 1а т. 2 ДР ЗДС "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Според чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. С оглед представените доказателства са изготвени допълнителни варианти настоящият състав намира, че за определяне на пазарна цена на процесния недвижим имот, предвид правилата на чл. 32, ал. 2 ЗДС, § 1а т. 2 ДР ЗДС относимите пазарни аналози следва да са сключени сделки през периода от 2.04.2014 г. до 2.04.2015 г. в район "Надежда". На сравнение подлежат сделки с имоти, които са с предназначение земеделски земи и начин на трайно ползване "нива" и при законовите ограничения поне една от страните да е търговеци сделката да не е единствена. Други ограничения по отношение на вида на сделките, на страните по тях и на цената на имота не се поставят в закона, нормите на който са специални за целите на отчуждаването и обезщетяването по отношение всички останали правни норми. В тази връзка не може да се приеме за основателно възражение, че някоя от сделките е сключена между свързани лица и не следва да се взема предвид при оценяването. ЗДС не съдържа понятие "свързани лица", на същото няма определен обективен и субективен обхват, а по аналогия същото не може да се да се прилага. В тази връзка възражението на изключване на сделките от първия вариант на основното закюлчение не може да се сподели. В обхвата на пазарните аналозине следва да се включват сделки по § 1а, т. 2 ДР ЗДС сключени преди 02.04.2015 г., т. е. първите три аналога от представените от жалбоподателя такива следва да се изключат от базата за сравнение. Освен това възражението на ответника, че имотът по нот. акт № 96/2015 г. /по идентификатор на Службата по вписвания/ е с друго предназначение - "за друг вид застрояване", а по сведение на вещото лице е и застроен, сочи на на това, че същият не е имот със сходна характеристика. Що се касае до нот. акт № 4/2015 г. / но. акт № 52/24.04.2015 г. сделката е за имот в друг адимнистративен район - по тази причина не отговаря на законовите изисквания С оглед изложеното съдът намира, че следва да се определи пазарната цена на недвижимия имот съгласно вариант втори на основната експертиза, включващ всички относими палазни аналози, но така определена оценката е под размера определен от адимнистративния орган. По изложените съображения Върховният адимнистративен съд намира, че жалбата следва да се отхвърли, поради което и