Решение № 9798 от 3.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу Решение 81/04.03.2022 г. постановено по адм. дело 748/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-385-0051201 от 18.11.2020 г. на Началник сектор "Гранични контролно-пропускателни пунктове" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Национална агенция по приходите, издадена при условията на заместване на Началника на отдел Оперативни дейности Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за липса на задължение за регистриране на продажбите чрез фискално устройство, като се твърди че в случая не е налице изключението предвидено в чл. 4, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, доколкото предлаганата продукция не е собствена и непреработена, а общинския пазар в гр. Нова Загора представлява закрито помещение по смисъла на цитираната разпоредба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди като правилна и законосъобразна заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът ЗП Й. Вълчев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Стара Загора е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-385-0051201 от 18.11.2020 г. на Началник сектор "Гранични контролно-пропускателни пунктове" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която на ЗП Й. Вълчев е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС ПАМ запечатване на търговски обект маса 9, находяща се в гр. Нова Загора, общински пазар и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ съдът е приел, че макар и издадена от компетентен орган, в писмена форма и реквизити, обжалваната заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че в случая е налице изключението на чл. 4, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно която: не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните дейности: продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни. Според мотивите на решението, в случая продажбите са извършвани от физическо лице, което притежава качеството на земеделски производител и не е търговец по смисъла на Търговския закон, като административният орган не е събрал в рамките на проведеното административно производство доказателства, че продаваната от жалбоподателя селскостопанска продукция не е собствена и че е преработена. Предмет на контролната покупка от жалбоподателя са 0, 500 кг ябълки на обща стойност 0, 75 лв. и именно тази покупка и неиздадения за нея фискален бон, поради липса на въведено в обекта ФУ, е послужила като фактическо основание за прилагане на предвидената в чл. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС принудителна административна мярка. Съдът се е позовал и на отразеното в протокола за извършена проверка в обекта, според който в търговския обект са се предлагали "плодове, зеленчуци, мед, подправки. За недоказано е прието и, че масата на общинския пазар в гр. Нова Загора е стокова борса, тържище или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрито помещение, като магазин, склад или други подобни. Решението е правилно. Съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на финансите, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва следните дейности: продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни. В случая от доказателствата по делото се установява, че наетият обект представлява открита маса. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, този обект попада в определението за търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата, според което "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии или други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Процесния обект, обаче, не се намира в лицензирана стокова борса или тържище. Масата не е и закрито помещение като магазин, склад или други подобни. С оглед на изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че лицето, на което е наложена ПАМ, като земеделски производител, който не е търговец по смисъла на Търговския закон и осъществява продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, но не в търговски обект в лицензирани стокови борси и тържища или закрити помещения, попада в изключенията, за които в наредбата е предвидено, че няма задължение за регистрация на извършваните продажби чрез фискално устройство. В тази връзка следва да бъдат споделени мотивите на административния съд за липса не само на доказателства, но и на твърдения в който и да е документ от административната преписка, че земеделския производител е продавал селскостопанска продукция, която не е собствена и непреработена. Според отразеното в протокола за проверка в търговския обект се предлагат плодове, зеленчуци, мед и подправки, а в оспорената заповед е цитирана единствено контролната покупка на 0.500 кг. ябълки. Поради това, правилни са изводите на съда, че в случая не е налице нарушение на реда и начина на въвеждане в експлоатация и регистрация на фискални устройства по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и не е налице основание за налагане на ПАМ "запечатване на обект за срок до един месец", предвидена в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение