Решение № 6509 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2009 г.

Решение № 6509 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 314 от 16.12.2008 год., постановено по адм. д. № 489/08 год. Кюстендилският административен съд е отменил Решение № 4409-0484/19.11.2006 год. на Началника на Митница-Кюстендил, с което са отменени митнически и данъчни облекчения по ЕАД № 5500/4-126/03.12.2003 год. по отношение на Йорданка Александрова Кръстева от гр. Кюстендил и са определени митни сборове в размер на 933 лв., ведно със законната лихва, считано от смъртта й на 03.07.2004 год. до окончателното й заплащане, като е задължена наследницата й Магда Стойчева Стойчева от гр. Кюстендил. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Митница - гр. Кюстендил чрез пълномощника старши юрисконсулт Антонина Сергиева Владимирова. В същата се правят оплаквания, че решението на Кюстендилския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Кюстендилския административен съд и да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалваните административни актове. Ответницата по касационната жалба Магдалена Стойчева Стойчева не е взела становище. Заинтересованата страна Светлозар Любомиров Кръстев не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Кюстендилския административен съд е отменил Решение № 4409-0484/19.11.2006год. на Началника на Митница-Кюстендил, с което са отменени митнически и данъчни облекчения по ЕАД № 5500/4-126/03.12.2003 год. по отношение на Йорданка Александрова Кръстева от гр. Кюстендил и са определени митни сборове в размер на 933лв., ведно със законната лихва, считано от смъртта й на 03.07.2004 год. до окончателното й заплащане, като е задължена наследницата й Магда Стойчева Стойчева от гр. Кюстендил. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаване на обжалвания административен акт, приел е, че при издаването му са спазени административно процесуалните правила, че същият е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, като митническият орган се е позовал на разпоредбите на чл. 84, ал. 3, чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ и чл. 660 от ППЗМ, като е счел, че в 36 месечния срок на митнически надзор е настъпила смърт на лицето, комуто е признат безмитен внос, то условието за него е отпаднало и е възникнало вносно митнически задължение, което е определено на наследницата по закон на вносителката. Съдът е приел, че това решение на митническия орган противоречи на разпоредбата на чл. 753, ал. 1 от ППЗМ, поради което се явява издадено в противоречие с материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Изложени са мотиви, че смъртта на субекта на митническото облекчение не е в кръга на юридическите факти по чл. 753, ал. 1 и 2 от ППЗМ, с чието настъпване правилникът обвързва настъпването на митническо задължение. Посочено е, че изброяването на юридическите факти по чл. 753, ал. 1 и 2 от правилника е изчерпателно и че всички тези факти са от вида на юридическите действия и е недопустимо към тези факти да се приобщи по пътя на разширителното тълкуване и смъртта като юридическо събитие. Постановеното решение на Кюстендилския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се навеждат доводи, че административният съд неправилно е приел, че смъртта на наследодателя-инвалид не е правопораждащ факт по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ. Посочва се, че специфичните условия за допускане на безмитен внос се определят от ППЗМ и ПМС № 2 от 1993 год. и че тези условия са свързани с личността на вносителя и че правото на безмитен внос се погасява със смъртта на лицето и не може да бъде предмет на наследствено правоприемство. Така направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна по отношение на извършения безмитен внос на лек автомобил от наследодателя на ответника по касация и смъртта на наследодателя на 03.07.2004год. Спорен е въпросът дали при издаване на процесното решение е допуснато нарушение на материалния закон. Даденото от административният съд тълкуване на разпоредбата на чл. 753 от ППЗМ е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбите на чл. 721 от Правилника за прилагане на Закона за митниците и чл. 4 от Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993 г. за облагане вноса на автомобили (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.1993 г., в сила от 16.01.1993 г.) митнически преференции ползват лица - инвалиди, когато внасят за тяхна лична употреба пътнически автомобилни превозни средства. Разпоредбата на чл. 753, ал. 1 от ППЗМ създава забрана в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. Според алинея втора на същия чл. 753 митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок. По делото няма данни внесеният от инвалида автомобил да е бил предмет на разпоредителна сделка, а смъртта на вносителя не попада в кръга на фактите при настъпването на които отпада митническото облекчение и възниква митническо задължение за наследниците му. При това положение обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган неправилно е приложил материалния закон и е отменил обжалваното решение. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Кюстендилския административен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. а от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение,