Решение № 12416 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 661/2011 г.

Решение № 12416 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 661/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Енергоремонт-Пловдив"АД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, "В. Левски" № 236, представлявано от Георги Василев Цветков, чрез адв. Христо Грозданов, против Решение № 507 от 08.12.2010 г. на Административен съд гр. Пазарджик по адм. д. № 591 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публични вземания /АУПВ/ от 26.08.2010 г. на кмета на Община Белово, с който на адресата на акта са определени задължения за такса битови отпадъци общо 19 760,14 лв. главница и 13 271,08 лв. лихви за 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на обсъждане на възраженията на жалбоподателя и игнориране на факта, че процесният акт е издаден в хипотеза на заместване въз основа на Заповед № 319/12.08.2010 г., определяща периода на заместване от 16 до 31.08.2010 г., а актът е издаден през м. 02.2010 г. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Белово, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: По делото е безспорно установено, че жалбоподателят пред първоинстанционния съд е собственик на процесните недвижими имоти и е подал декларация за тези имоти по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 1329-89 от 31.01.2000 г. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Предвид събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, изводите, направени от първоинстанционния съд, са обосновани и правилни. Изложените от съда мотиви относно коректното определяне на размера на процесните задължения въз основа на неоспорено експертно заключение са подробни, задълбочени и напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Пред първоинстанционния съд, а и в настоящето производство не са изтъквани доводи против основанието за определяне на задълженията. Поддържа се главно, че административният акт е издаден от некомпетентен орган и при съществено нарушение на процесуалните правила. Оплакването за некомпетентност на органа, издал акта е неоснователно. Голословни са твърденията в касационната жалба, че актът е издаден през м. 02.2010 г. за задължения в по-късен период и извън периода на заместване на кмета на общината /от 16 до 31.08.2010 г./ въз основа на заповед за заместване № 319/12.08.2010 г./, тъй като актът е издаден на 26.08.2010 г. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,