Решение № 4108 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2014 г.

Решение № 4108 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Румен Владимиров Ангов от гр. Сандански чрез процесуалния му представител адвокат Иван Иванов, против решение № 9542/08.07.2014 г. постановено по адм. дело № 16613/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-247/20.11.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията, понастоящем - Комисия за енергийно и водно регулиране/. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението на съда, поради необоснованост и допуснати нарушения приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Ответната страна, в открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ренета Николова, оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Електро България" АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стефан Свиленов в писмена молба от 27.01.2015 г. оспорва жалбата. Претендира оставянето в сила на обжалваното решение, както и за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 9542/08.07.2014 г., постановено по адм. дело № 16613/2013 г. на тричленен състав на ВАС, е отхвърлена жалбата на Румен Владимиров Ангов, срещу решение № Ж-247/20.11.2013 г. на ДКЕВР, с което е прекратено производството по преписката, образувана по две негови жалби против "ЧЕЗ Електро България" АД, и същият е осъден да заплати на ДКЕВР направените по делото разноски в размер на 350 лв. За да постанови посочения резултат тричленният състав на ВАС е отчел на първо място, че според чл. 22, ал. 5 от Закона за енерегетиката /ЗЕ/ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г., при установяване на нарушение, правомощието на ДКЕВР е да даде задължителни указания и подходящ срок за изпълнението им. В случая оплакванията на жалбоподателя са за спряно електрозахранване в периода от 21.04.2011 г. до м. април 2012 г., като към датите на предявяване на двете жалби до ДКЕВР - 21.06.2013 г. и 11.07.2013 г., и към момента на постановяване на обжалваното решение - 20.11.2013 г., не е спряно подаването на електрическа енергия на лицето, поради което е безпредметно даването на задължително указание от ДКЕВР на "ЧЕЗ Електро България" АД. По отношение на периода, през който по искане на титуляра на партидата временно е преустановено електрозахранването на процесния имот, решаващият съдебен състав е приел, че също не е налице нарушение и "ЧЕЗ Електро България" АД е действало в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД /Общите условия/. По делото е установено, че по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 771, том I, рег. № 825, дело 70/2009 г., Румен Владимиров Ангов е продал процесния недвижим имот на Георги Иванов Попов. Този акт е представен от купувача Георги Попов в "ЧЕЗ Електро България" АД със заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди вх. № 12000319420/19.04.2011 г., въз основа на които документи дружеството е сключило договор с новия собственик на имота за продажбата на електрическа енергия. Съдът е приел, че действията на електроснабдителното дружество са законосъобразни и в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 2 от Общите условия. Изложено е, че ДКЕВР правилно е съобразила обстоятелството, че като потребител на електрическа енергия до 19.04.2011 г. е вписан Владимир Ангов, починал на 24.08.1999 г., като в 30-дневния срок след тази дата, съобразно чл. 13, ал. 5 от Общите условия, на Румен Ангов не е открита партида и същият не притежава качеството клиент на "ЧЕЗ Електро България" АД. Относно възраженията за неспазване на чл. 9, ал. 2 от Общите условия, съдът е приел, че от значение е не само дали е имало друг ползвател на електрическа енергия в имота, а и дали той е потребител по смисъла на ЗЕ и приложимите общи условия. След като жалбоподателят Румен Ангов няма вписана партида на свое име и не е клиент със съответния номер и електромер, неприложимо в случая е правилото на чл. 9, ал. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 1, ал. 4 от тези условия, продавачът продава електрическа енергия на потребители, в случай, че са присъединени към съответната електроразпределителна мрежа след разрешение на ДКЕВР. Относно временно преустановеното електрозахранване по искане на титуляра на партидата Георги Иванов Попов, съдът е приел, че също не е налице нарушение и електроснабдителното дружество е действало в съответствие с чл. 44, ал. 1 от Общите условия. По тези съображения е направен обоснован и правилен извод, че от страна на електроснабдителното дружество не е осъществено действие в противоречие с приложимите материалноправни норми, тълкувани и приложени законосъобразно от Комисията, която правилно е прекратила преписката. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и релевантните факти. Обоснован е направеният извод, че актът на ДКЕВР е издаден от компетентен орган - в съответствие с правомощията по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 146 и чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Правилно е установено, че решението на регулаторния орган е взето в предвидената от закона форма и съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. подробни мотиви, обосноваващи постановеното от административния орган. Констатирано е, че е спазена предвидената в Глава девета, Раздел I от приложимата Наредба № 3, процедура по издаване на оспорения акт, а оттам и че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Направени са обосновани изводи за съответствието на решението и с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Следва да се отбележи, че в касационната жалба под формата на касационни основания са възпроизведени възраженията, направени в първоинстанционното производство. Последните са подробно обсъдени от решаващия състав, изводите на който се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно за неоснователни са приети доводите на касатора за наличието на спор относно собствеността на процесния имот. Споровете за собственост имат гражданскоправен характер и нямат отношение към правоотношенията на електроснабдителното дружество с потребителите на електрическа енергия. Релевантен за административното производство е фактът кое лице е удостоверило качеството си на потребител по реда на Общите условия през процесния период. По отношение на твърдението за нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Общите условия, тричленният състав правилно е приел, че разпоредбата касае ползватели, които имат сключен договор с електроснабдителното дружество, което обстоятелство в случая не е налице. Ирелевантен е и фактът, сочен от касатора като основание за отмяна на съдебното решение - че към момента на подаване на касационната жалба електрозахранването на процесния имот отново е спряно. За дължимата в настоящото производство преценка са от значение фактите и обстоятелствата към момента на издаване на оспорения административен акт, които в случая са подробно обсъдени и установени от първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, нито от такива, за които съдът следи служебно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателно е искането на процесуалните представители на ответника и заинтересованата страна по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното следва да бъде определен съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При възлагане на разноските следва да се има предвид и, че съгласно Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /обн., ДВ. бр. 17/06.03.2015 г./, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е с променено наименование - Комисия за енергийно и водно регулиране. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,