Решение № 12534 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4227/2013 г.

Решение № 12534 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4227/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Милена Стоянова, против решение № 363 от 15.01.2013 г., постановено по адм. дело № 728/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/ по Общо заявление за единно плащане на площ с УИН: 24/120610/51776, в частта му, с която се е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР1 и е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 51 895,23 лв. Със същото решение е върната административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Мирослав Атанасов Маринов, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА по Общо заявление за единно плащане на площ с УИН: 24/120610/51776. С него по подадено от касационния ответник Мирослав Атанасов Маринов общо заявление за единно плащане на площ за 2010 г. е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 50138,05 лв. и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 15646,40 лв., както и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 51 895,23 лв., от които по СЕПП - 36248,83 лв. и по НР1 - 15646,40 лв. С обжалваното решение № 363 от 15.01.2013 г., постановено по адм. дело № 728/2012 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо в частта му, с която се е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР1 и е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 51 895,23 лв., като е изпратена преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че в уведомителното писмо не били посочени фактически и правни основания за неговото издаване, което било нарушение на изискването за съдържание на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържал фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Неправилно е прието, че при посочени различни хипотези в уведомителното писмо не било ясно по кое от тях е отказано финансово подпомагане. Относимите за случая са колони 5 в таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 3 по НР1. В тях са посочени по две правни основания: 1. по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП и 2. по НР1 - чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и чл. 1, ал. 2 от същата наредба. Видно е обаче от колони 4 и 6 от таблицата на стр. 5 от уведомителното писмо, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР1 - чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви за отделните БЗС, за които се твърди наддеклариране в процесното уведомително писмо. Липсват фактически установявания за твърдяното наддеклариране. Не са обсъдени и писмените доказателства по административната преписка. Неоснователно не е обсъждана приетата по делото съдебно-техническа експертиза с аргумента, че експертизата не може да замести липсата на мотиви в уведомителното писмо. Както се посочи по-горе, фактическите и правни основания са изложените в уведомителното писмо. С него по подаденото от касационния ответник искане за финансово подпомагане е отказано такова: по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР1 на основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В уведомителното писмо и в таблиците към него е посочено за всеки БЗС каква част от него е недопустима за подпомагане на посочените основания. С назначената и приета по делото експертиза вещото лице е извършило проверка дали са налице условията за подпомагане за всеки БЗС, респ. за каква част има наддеклариране и са определени конкретни стойности за всеки имот. По този начин не са добавени фактическите основания към процесното уведомителното писмо, а е извършена проверка върху тях. Като не е разгледал приложените към делото доказателства в тяхната цялост, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство, след което да ги съпостави с мотивите в уведомителното писмо и след това да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо и спазването на законовите изисквания при издаването му. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение ОТМЕНЯ решение № 363 от 15.01.2013 г., постановено по адм. дело № 728/2012 г. на Административен съд София - град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.