Решение № 163 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5969/2007 г.

Решение № 163 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5969/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./. С решение № 70 от 19.03.2007 г. по гр. д. № 421/06 г. Велинградският районен съд осъдил Н. А. Д., С. А. П. и Б. А. У. да заплатят на Р. А. У. иМ. Д. У. 4 420.00 лева, съставляващи половината от стойността на подобренията като труд, материали, транспортни и други разходи по съсобствена жилищна сграда и поземлен имот, извършени в периода септември 2001 г. - юли 2005 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а за разликата до 4 635.20 лева отхвърлил иска. С решение № 436 от 10.07.2007 г. по в. гр. д. № 407/07 г. Пазарджишкият окръжен съд обезсилил това решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ответниците, които искат то да бъде отменено като неправилно - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), а делото - върнато на въззивния съд с указания за произнасяне по съществото на спора. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: От фактическа страна по делото е безспорно, че в парцел **** от кв. 40 по плана на гр. В. ищците притежават собствеността върху втория етаж, а ответниците като наследници на Р. У., починала на ********** г., са собственици на първия жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, с права в дворното място съответно по 1/2 ид. ч. Безспорно е също, че претендираните подобрения са приживе на наследодателката на ответниците, която е знаела за извършването им по силата на естествената презумпция на общото обитание и не се е противопоставила. В този смисъл е становището в първоинстанционното производство, изразено в писмената защита на пълномощника на ответниците адвокат В. В. съд е приел, че квалифицирайки спора по чл. 72 ЗС, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което обезсилил постановеното решение и върнал делото за ново разглеждане. Това становище е неправилно. Определянето на правното основание е дейност на съда и тя се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед на заявеното искане. Неправилната правна квалификация на съдебно предявеното право съставлява нарушение на материалния закон. Ето защо, след като определи правното основание на иска при обсъждане на всички относими факти и доказателства, въззивният съд следва да постанови решение по съществото на спора. В тази насока следва преди всичко да се разграничи кои искания представляват необходими разноски и кои - подобрения. При установеното непротивопоставяне от съсобственицата Р. У., основанието на иска за необходимите разноски правилно е свързано с нормата на чл. 74, ал. 2 ЗС. То съответства и на данните по делото, че работата е предприета и в собствен интерес. По отношение на подобренията следва да се посочи, че те са такива нововъведения, които изменят общата вещ и в резултат на които е настъпило увеличение на стойността на имота. Затова, и след като са извършени със знанието и непротивопоставянето на съсобственицата, добросъвестният подобрител има право да търси увеличената стойност на имота по силата на чл. 74, ал. 2 3С. Д. нарушения съставляват касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.