Решение № 5520 от 29.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 221/21.09.22 г., постановено по адм. дело 157/2022г. по описа на Административен съд Смолян, с което е по жалба на Амада Ойл ЕООД общ. Баните, обл.Смолян е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка ФК130-0113233/16.05.22 г.-запечатване на търговски обект бензиностанция, находяща се в с. Оряховец, общ.Баните, обл. Смолян, стопанисван от Амада Ойл ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1 и чл.187 , ал.1 ЗДДС. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно и необосновано представляващи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага се оплакване, че мотивите на съда са неправилни, като е приел, че не е обоснована необходимостта от налагането на процесната ПАМ и нейния срок. Касае се според касатора за съществено нарушение и налагането на ПАМ е от значение за преустановяване на извършване на нарушението, а срока от 14 дни напълно съответства на тежестта на нарушението. Касаторът сочи практика на ВАС по сходни казуси решение по адм. дела 8419/2019 г. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да се отхвърли жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и да се присъдят разноски по делото в общ размер на 550лв. Ответникът по касационната жалба- Амада Ойл ЕООД чрез пълномощник адв.Русева в депозиран по делото писмен отговор оспорва подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта за ПАМ, издадена на основание чл. 186, ал.1 АПК първоинстанционният съд е приел, че неизпълнението от страна на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС е безспорно установено в случая и това е юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ на посоченото основание. Независимо от това обаче съдът е мотивирал съдебния си акт с обстоятелството, че констатираната техническа нейзправност не може да се вмени като виновно поведение на дружеството, тъй като преди деня на проверката е предприел мерки за отстраняване на установения технически проблем. Направен е извод от съда, че така наложената принудителна мярка не само не би постигнала целта на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя. С тези мотиви съдът е отменил оспорената от Амада Ойл ЕООД заповед за ПАМ. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС предвижда налагане на ПАМ, когато не се подават данни по чл. 118 до НАП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при извършената проверка от органите по приходите в стопанисваната от Амада Ойл ЕООД бензиностанция в село Баните е установено, че предаваните данни на НАП по дистанционната връзка са непълни/неактуални, тъй като не се изпращат данни за всяка една доставка на горива за дата 07.04.22година. Задължение за всяко лице, което извършва доставки на горива от търговски обект, каквато е стопанисваната от дружеството бензиностанция е да предава по дистанционна връзка с НАП данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества в резервоарите за съхранение при търговията с течни горива и това се разпорежда от чл. 118, ал. 6 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите е доуточнено, че при това предаване на данни, като средство за измерване от одобрен тип, се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване с централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Неизпълнението на това задължение е въздигнато от ЗДДС като нарушение, за което се налага принудителна административна мярка. В процесния случай правилно съдът е приел, че такова нарушение е налице, както и че неколкократно устройството е било ремонтирано. Независимо от тази константация обаче е установено по безспорен начин , че се касае за система, която не е манипулирана от търговеца, а за проблем свързан с лошото качество на електрозахранването в областта, за което търговеца е предприел незабавно съответните мерки за нейното отстраняване. По делото са налице данни, че след отстраняване на неизправността , системата е започнала да работи нормално, което предхожда издаването на оспорената от Амада Ойл ЕООД заповед за ПАМ,поради и което не е следвало да се издава тази заповед. С оглед установената фактическа обстановка , настоящият състав на ВАС счита, че освен изложеното наложената мярка не съответства на целта на закона. Целта на принудителната мярка е да се предотврати или преустанови нарушението, а тази цел с отстраняване на констатираната неизправност, е постигната и то преди издаването на заповедта за ПАМ. Тук е мястото да се посочи, че съдебната практика на ВАС по чл. 186, ал.1, т. 1, б. г ЗДДС по сходния на настоящия казуси е непротиворечива и това са решения по адм. дела 2008/2020 г., 1410/2019 г., 9965/2019 г. и др. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване на относимите материалноправни разпоредби на ЗДДС и като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение