Решение № 10537 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3443/2020 г.

Решение № 10537 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3443/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез процесуалния му представител ст. юрк. Дуевски против Решение № 7585 от 04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6905/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителната му част, е предявена и касационна жалба от "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна чрез адв. Н. Георгиева. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част и иска отмяната му, като моли ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на ищцовото дружество.

За съвместно разглеждане в касационното производство е присъединена и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна против Определение № 1067 от 07.02.2020 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, твърди неправилност на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло.

Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, той - и ответник по втората касационна жалба и по частната жалба, КЕВР, се представлява от юрк. Дуевски, който поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната и частната жалби, предявени от насрещната страна, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно – правилност на същото в отхвърлителния диспозитив, както и правилност на обжалваното определение в частта за разноските по съображения, подробно развити в касационната жалба, в отговора на касационната и частната жалби на "Електроразпределение Север" АД-гр. Варна и устно – в хода по същество.

Вторият касатор, той – и частен жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД), редовно призован, се представлява от адв. Георгиева, която оспорва касационната жалба на КЕВР като неоснователна и поддържа предявената от доверителя й касационна и частна жалби. По същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив, както и неправилност на допълнително постановеното определение в частта за разноските по съображения, подробно развити в касационната жалба на доверителя й, в писмен отговор на касационната жалба на КЕВР, в частната жалба и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частната жалби.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните и частната жалби за допустими като предявени срещу обжалваеми съдебни актове от надлежни страни, за които атакуваните решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, съответно - по чл. 230 от АПК.

1. По касационните жалби:

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващо адвокатско възнаграждение по НАХД № 464/2015 г. по описа на РС-Севлиево във връзка с отмененото наказателно постановление № НП 385 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска над сумата от 500 лв до пълния предявен размер от 1356 лева /или за разликата от 856 лева/ като неоснователен, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение по КНАХД № 84/2016 г. по описа на АС - Габрово във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление № НП - 385 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като e отхвърлил иска над сумата от 500 лв до пълния предявен размер от 1356 лева /или за разликата от 856 лева/ като неоснователен. със същото съдебно решение АССГ е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата от 165 лева съдебни разноски.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление № НП-385/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на "Енерго-Про мрежи" АД- гр. Варна (сега "Електроразпределение Север" АД), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 6 от 12.01.2016 г., постановено по НАХД № 464/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево, е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 111 от 19.05.2016 г. постановено по КНАХД № 84/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово първоинстанционното решение е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представени пълномощни (л. 11 и л. 12) в производството по НАХД № 464/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево. АССГ е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие (л. 27 от адм. дело № 6905/2019 г. по описа на АССГ и л. 27 от присъединеното адм. дело № 6903/2019 г. по описа на АССГ), по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № 385/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка съдебна инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка (л. 28-30 от адм. дело № 6905/2019 г. по описа на АССГ и л. 28-30 от присъединеното адм. дело № 6903/2019 г. по описа на АССГ) с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната съдебна инстанция по ЗАНН.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

По отношение на претендирания размер на обезщетението, съдът е приел, че следва да бъде присъден хонорар, съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА - "справедлив и обоснован", а именно в размер на 500 лева за всяка инстанция, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като до пълния размер от 1356 лева следва исковете да се отхвърлят поради тяхната неоснователност.

По горните съображения, АССГ е уважил частично предявения от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна иск и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 1000 лева, представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, като е отхвърлил исковата претенция за сумата над присъдените 1000 лв до общия претендиран размер от 2712 лева. С оглед уважената част от иска, съдът е присъдил разноски в размер на 165 лева и е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 446 лева като неоснователна.

Обжалваното съдебно решение е правилно.

Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора КЕВР нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.

Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

На следващо място, независимо, че макар в производството пред Районен съд - Севлиево и пред АС- Габрово договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам- и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация).

С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба на КЕВР доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.

Предвид гореизложеното и двете касационни жалби са неоснователни, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

1. По частната жалба:

Предявената от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу Определение № 1067 от 07.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6905/2019 г. по описа на Административен съд – София град частна жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 7585 от 04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6905/2019 г. по описа на Административен съд – София-град в частта за разноските.

За да стигне до този правен извод, АССГ, е приел за неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 396 лв., платено за защита по адм. дело № 6903/2019 г. по описа на АССГ (прекратено и присъединено към адм. дело № 6905/2019 г. по описа на АССГ), тъй като двете искови молби за разгледани в едно съдебно производство.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на спора, не се дължат разноски на касационните и частни жалбоподатели.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,