Решение № 7685 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2010 г.

Решение № 7685 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на София Драганова Вълчинкова, от гр. Плевен, против решение № 505 от 30.07.2010 г., постановено по адм. д. № 405/2010 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на Община Плевен, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на София Драганова Вълчинкова против заповед № РД-134-1/08.04.2010 г. на кмета на Община Плевен в частта й относно определяне на възнаграждение в размер на 691 лв. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че със заповед № РД-134/23.07.2008 г. служебното правоотношение на Вълчинкова било прекратено. С влязло в сила решение на 26.03.2010 г. заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Със заповед № РД-134-1/08.04.2010 г. кметът на Община Плевен възстановил жалбоподателката на длъжността "секретар" на Община Плевен, като в оспорената й част, органът по назначаването е определил възнаграждение в размер на 691 лв. Законосъобразно съдът е приел, че определеното възнаграждение на жалбоподателката е в съответствие с материалноправните норми на чл. 5, ал. 5 вр. ал. 4 на Постановление № 46 на МС от 26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отменено, но в сила към издаване на обжалваната заповед). Съгласно посочените норми индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители се определят до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност, като не могат да бъдат по-ниски от получаваните към момента на прекратяването на правоотношението. По делото е установено, че длъжността, заемана от жалбоподателката е с длъжностно ниво А 5 съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията. В Приложение № 2 към чл. 2, т. 1 от Постановление № 46 на МС от 26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности са посочени минималните и максималните основани заплати по длъжностни нива, като минималната за длъжностно ниво А 5 е 574 лв., а максималната е 1064 лв. От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че към момента на прекратяване на служебното й правоотношение София Вълчинкова е получавала основно възнаграждение в размер на 691 лв. Следователно размера на възнаграждението в оспорената заповед е съответен на нормативните изисквания, като същият е в рамките на определения минимален и максимален размер и не е по-нисък от определения към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Ето защо като е направил извод за съответствие на заповедта в оспорената й част с материалноправните норми първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона форма. Съгласно правилото на чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Следователно издаването на заповед за възстановяване на държавния служител не е елемент от фактическия състав на цитираната норма. Независимо от това кметът на Община Плевен е издал нарочна заповед, с която е възстановил държавната служителка и е определил размера на възнаграждението. В случая фактическите основания за определяне на конкретния размер на възнаграждението се съдържат в становище на началник отдели "Човешки ресурси" и "ПНО" от 08.04.2010 г., прието като доказателство по делото, като част от административната преписка по издаване на акта. Законосъобразно съдът е приел, че органът по назначаването действа в условията на оперативна самостоятелност и в правомощията му е да определи конкретния размер на възнаграждението в рамките на законоустановения, което изискване е спазено като на жалбоподателката е определен размер на възнаграждение до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност, който размер не е по-нисък от получавания към момента на прекратяването на правоотношението. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал., предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,