Решение № 13265 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6939/2010 г.

Решение № 13265 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6939/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Георги Димитров Николов от гр. Бургас, срещу решение № 318/29.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1623/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили, респективно да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, н-к РДНСК гр. Бургас, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалба на Георги Димитров Николов срещу Заповед № ДК-09-57/23.10.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ е забранен достъпа и ползуването на строеж "Ремонтно хале", находящ се в УПИ III, кв. 3 по плана на гр. Бургас, кв. "Акации", без да е въведен в експлоатация с издаване на съответно у-ние, съгласно чл. 177, ал. 1 и 3 ЗУТ. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като строежът е завършен, захранен с ел. енергия и вода, преди да е въведен в експлоатация по законоустановения ред. Решението е допустимо и правилно. ЗУТ не е предвидил разграничение на органите, които да издават заповеди по чл. 178, ал. 5 с оглед категорията на строежа, поради което процесната заповед е издадена от компетентен орган, с редовно упълномощаване от н-ка на ДНСК, поради което заповедта не е нищожна, а решението е допустимо. По делото безспорно е установено от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, че процесният строеж е от пета категория. Установено е също така, че се ползува като работилница за ремонтиране на МПС, чието ползуване е било под разрешителен режим, както по чл. 164 ЗТСУ (отм.) и чл. 394 ППЗТСУ (отм.), така и по чл. 177 ЗУТ. Жалбоподателят не е въвел в експлоатация строежа по посочените режими, няма и твърдения на това, а ползува строежа по предназначение като работилница. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че след като не е налице въвеждане в експлоатация на строежа по законоустановения ред, заповедта за забрана и достъпа до него е законосъобразна. Връчването на констативния акт по реда на § 4 ДР на ЗУТ е несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като жалбоподателят е упражнил правото си на жалба срещу заповедта и в съдебно заседание е навел всички възражения, които би навел и в административното производство. Съдът е проверил и отговорил на всички оплаквания за незаконосъобразност на заповедта правени от жалбоподателя. Постановеното решение е обосновано, тъй като правните изводи кореспондират с установените безспорно релевантни факти, както и същото е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК