Решение № 10746 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6801/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. А., представен от адв. Илиев, срещу решение 14994/02.05.2025г. на Административен съд София-град по административно дело 1337/2025 г. Касаторът оспорва констатациите на съда и основаните на тях правни изводи за отсъствие на предпоставките за предоставяне на търсената от него международна закрила. Според него в обхвата на познавателната дейност не е включена бежанската му история, а анализът на обстановката в Сирия е едностранчив и основан на представени от ответника доказателства, които неправилно са ценени като официални документи. Позовава се на справка от 14.03.2025 г., за да обоснове позиция, че е нелице за него опасност като цивилно лице по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоява на наличието на данни за широкомащабна хуманитарна криза в Сирия, която е основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на оспорения административен акт. Ответникът касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. М. А. срещу решение 671/21.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от А. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество в производството по ЗУБ А. М. А. е регистриран като сирийски гражданин, [вероизповедание], женен, учил до шести клас, бояджия по професия. Имал е седем деца, от които едното е починало. Съпругата и децата му живеят в село в обл. Дейр ал. Зор, което е под контрола на кюрдите от Касад. Към него не са отправяне заплахи и не е арестуван. В интервюто посочил, че България е хубава държава и има работа. Според съда при проведеното с А. интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, тъй като били с личен и социално-икономически характер. По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Обсъдени са справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ, включително две справки от 14.03.2025 г., като са възпроизведени части от съдържанието им. Справките са ценени като официални свидетелстващи документи. По обобщението на съда в държавата по произход за А. А. не съществува риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Жалбоподателят не бил доказал да е поставен в ситуация на опасност. Основният му мотив бил икономически. Отказът да служи в сирийската армия не представлявал основание за предоставяне на хуманитарен статут. Жалбоподателят не се позовал на факти, представляващи основания за предоставяне на закрила по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, както и по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Опущение на първостепенния съд, което не е засегнало констатациите му и не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационно основание, е признаването на материална доказателствена сила на справките, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ. Тези документи са издадени от длъжностни лица в кръга на тяхната служба и по установените ред и форма и затова са официални свидетелстващи документ. Те не притежават материална доказателствена сила за сочените в тях факти, тъй като възпроизвеждат съдържанието на други информационни източници и по хипотеза не са доказателство за изявления пред съставилия документа и за извършени от или пред него действия. Вън от горното, касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи от мотивите на обжалваното решение и препраща към тях (вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК). Не се основава на съдържанието на съдебния акт оплакването за пропуск на съда да разгледа по същество нито един елемент от бежанската история . На констатации от бежанската история на касатора се основава заключението на съда, че причините му да напусне държавата по произход са лични и социално-икономически. Не е процесуално нарушение на съда основаването на констатациите му на представени от ответника доказателства. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е бил ограничен да участва в процеса на доказване. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. В отлика от касатора първостепенният съд е обсъдил в пълнота информационните източници. В касационната жалба позоваването на тях е избирателно. Инстанцията по същество е изследвала динамиката в ситуацията със сигурността в Сирия, установена по информацията от справки на администрацията на ответника. Без да са допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбата на А. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са опасенията, основани на състоянието на вътрешен въоръжен конфликт. Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на А. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . По бежанската си история търсещият закрила е икономически мигрант и лице отклоняващо се от военна служба. Този извод не се разколебава от фактически констатации на касационната съдебна инстанция, основани на събрани в хода на съдебното дирене в производството пред нея. Представената от повереника на касатора разпечатка от интернет страницата на МВнР на Република България, определяща индекс на риска при пътуване в определени държави, включително Сирия, и предупреждение за рисковете по отношение на сигурността не установяват ситуация на безогледно насилие в страната по произход на А.. Съдържанието на предупреждението и неговите адресати определят неотносимостта на тези информационни източници към преценката на предпоставките за международна закрила. Произволна и с ниско убеждаващо въздействие е разпечатката на карта на Сирия с посочени зони на влияние. Неясно е основанието за изготвянето и информационните източници. Наличието на зони на влияние не е обвързано с основанията за предоставяне на търсената международна закрила. Изявлението на върховния представител от името на Европейския съюз е политическо и не е доказателствено средство за предпоставките на международната закрила. Касаторът не сочи информационни източници за установяване на фактите, относими към закрилата по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на А. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение