Решение № 9123 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2010 г.

Решение № 9123 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационни жалби на кмета на община Гурково и на Красимир Каменов Гергов от гр. Гурково, подадени срещу решение № 423 от 30.12.2009 г., постановено по адм. дело № 579 от 2009 г. по описа на Административния съд - Стара Загора. В касационните жалби се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбите, намира, че са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), образувано по жалба на Красимир К. Гергов от гр. Гурково, е упражнил контрол за законосъобразност на изричен отказ на кмета на община Гурково, постановен с писмо изх. № 2769 от 12.10.2009 г., да издаде заповед за продажба на имот - частна общинска собственост, по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС. Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства съдът е приел, че административният отказ е незаконосъобразен по изложени съображения, че по същото искане кметът на община Гурково е постановил административен отказ с писмо изх. № 333/332 от 3.04.2009 г., който отказ не е обжалван от жалбоподателя. Съдът е приел, че "административният орган е постановил повторен административен отказ", който е постановен при съществено нарушение на процесуални правила, водещи до незаконосъобразността му. На основание предмета на касационната проверка по реда на чл. 218 АПК настоящата инстанция намира, че административният спор е разгледан на погрешна основа по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на сграда (търговски обект), построена на основание договор № 16 от 9.08.2001 г. за отстъпено право на строеж "върху общинско място от 105 кв. м, намиращо се в урегулиран поземлен имот № ХV в кв. 41 по плана на гр. Гурково", и на основание договор № 21 от 14.11.2002 г. - на постройка върху 25 кв. м в УПИ Х-1115 в кв. 33 по плана на същия град. Жалбоподателят като носител на учредено право на строеж по чл. 37, ал. 1 ЗОбС е направил искане със заявления вх. № 331 от 16.02.2009 г. и № 332 от 16.02.2009 г. до кмета на община Гурково на основание чл. 35, ал. 3 ЗОбС като собственик на законно построена сграда и складова база върху общинска земя да му бъде разрешена продажба на земята - частна общинска собственост - на УПИ ХVI-664 в кв. 41, както и на УПИ Х-1115, пл. № 448 по плана на гр. Гурково. С две поредни писма (без да бъде издадена заповед от кмета на общината на основание чл. 37, ал. 3 ЗОбС) жалбоподателят е уведомен, че "продажбата на земя, частна общинска собственост, се извършва по реда на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА - т. е общинският съвет дава съгласие за продажбата на имота". При тези установени обстоятелства по делото съдът е постановил необосновано решение, като правните му изводи не съответстват на предмета на жалбата, с която е бил сезиран. За конкретния казус следва да се направи тълкуване на чл. 35, ал. 1 във вр. с ал. 3 на ЗОбС - дали следва продажбата на имотите - частна общинска собственост, да се извърши от кмета на съответната община след решение на общинския съвет при определени законови изисквания за определен кръг лица, които без търг или конкурс да закупят земя - частна общинска собственост. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 8, ал. 2 ЗОбС законодателят е постановил права по закон на общинските съвети със свои актове да се разпореждат с общинската собственост като единствени субекти, които и по Конституция (чл. 138 - 140), и на основание ЗМСМА са носители на правомощия да управляват и да се разпореждат с общинската собственост. В разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗОбС е постановен същият принцип на разпореждане с общинската собственост - след решение на общинския съвет, като ал. 3 предвижда "частен случай" на продажба на земя - частна общинска собственост, но само при определени условия и за определен кръг лица. Изключението е само продажбата да се извърши без търг или конкурс, защото законодателят държи сметка за реда по чл. 37, ал. 1 от закона (изм., ДВ, бр. 54 от 2007 г.), по който се учредява правото на строеж върху имот - частна общинска собственост - след решение на общинския съвет, чрез публичен търг или конкурс. Същият принцип е постановен и в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 - правото на ползване върху имоти и вещи - частна собственост, се учредява след решение на общинския съвет. По изложените съображения следва да се приеме, че в приложимия закон - чл. 35 ЗОбС, не се съдържа разпоредба, която да дава правомощия на кмета на съответната община без прието решение на общинския съвет да се разпорежда (да разпореди с еднолична заповед продажба) с имоти - частна общинска собственост. Кметът на община Гурково няма правомощия да издава заповеди за разпореждане с имоти - частна общинска собственост, без да е прието решение от общинския съвет по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС, като заявления от лицата по чл. 37 във вр. с чл. 35, ал. 3 ЗОбС за продажба на имот - частна общинска собственост, следва да се подават и разглеждат от съответния общински съвет. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт писмото-отговор, изпратено от кмета на община Гурково до жалбоподателя, което писмо неправилно е определено като административен акт, който на основание чл. 145, ал. 1 АПК подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но за процесуална икономия и по изложените съображения решението не следва да се отмени, защото не поражда законови последици за страните. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,