Решение № 8523 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2009 г.

Решение № 8523 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производство е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 507 от 07.01.2009 г. по адм. дело № 42/2007 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, шести състав, с което е обявен за нищожен РА № 0400-889/15.12.2006 г., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 98/16.02.2007 г. на в. и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на 7009, 73 лв. и са начислени лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението, а делото върнато на същия съд за разглеждане от друг състав по същество. Ответникът - "Агроком" ООД гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв. Юлия Миневска, в молба от 02.06.2009 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да приеме, че издаденият РА е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установения по делото факт, че за процесните периоди са налице влезли в сила АПВ. Извършена проверка от орган по приходите, с обхват ЗДДС (отм.) за периода м. 05.2006 г. и издаден АПВ № 1372/03.07.2006 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 183 390, 94 лв. Видно от АПВ № 1834/11.08.2006 г. органът по приходите е извършил проверка с обхват м. 06.2006 г. с резултат - ДДС за възстановяване в размер на 313 392, 02 лв. Съдът е установил, че ревизионното производство е осъществено в нарушение на чл. 133 и сл. от ДОПК. Решаващият съд е обосновал извода, че процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, с оглед на което издаденият РА е нищожен. Така постановеното решение е правилно. Даденото тълкуване на правното естество на АПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). В практика не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Настоящият състав намира, че АС-гр. Велико Търново е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,