Решение № 14518 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2019 г.

Решение № 14518 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Касаветов и Н. Касаветова, двамата от [населено място], чрез адв. Атанасова като процесуален представител, против решение № 2199 от 29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1052/2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № 153/21.02.2018 г. на кмета на община Р. за премахване на незаконен строеж, представляващ "преустройство на съществуваща стопанска постройка в лятна кухня" в УПИ XI-601, кв. 64 по регулационния план на с. М., област П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Ответникът – кметът на община Р., чрез пълномощника си адв. Атанасова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването срещу заповедта, административният съд приема, че разпореденият за премахване с нея строеж: "преустройство на съществуваща стопанска постройка в лятна кухня" в УПИ XI-601, кв. 64 по регулационния план на с. М., област П., подробно описан в констативен акт № 95/10.10.2017 г., е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Счетено е, че извършеното представлява пристройка към съществуваща стопанска постройка, смяна на предназначението на разрешеното строителство на тази постройка в лятна кухня, както и основен ремонт чрез изграждането на нов покрив на цялата сграда, без да е издадено разрешение за строеж. Като се позовава на представената от жалбоподателите декларация, приема, че преустройството на стопанската постройка в лятна кухня, пристрояването и ремонтът са изпълнени през 2016 г., поради което строежът не е търпим и подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. В мотивната част на оспорената заповед и в констативния акт, към който препраща разпоредителната й част, е установено, че в имота е изпълнена второстепенна постройка с посочени параметри през 1987/1988 г. съобразно декларираното от жалбоподателите, за която е издадено РС № 114/27.07.1987 г., както и пристройка към нея, с нов общ покрив за цялата сграда, построени през 2016 г. Прието е, че е променено предназначението на стопанската постройка в лятна кухня без одобрени строителни книжа. Тези констатации се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Установено е, че през 2016 г. жалбоподателите са извършили пристрояване на съществуваща стопанска постройка, изпълнен е нов покрив и преустрояване на сградата в лятна кухня. Същите изрично са посочили в подаденото от тях възражение, че постройката се използва за живеене. За извършените строително-монтажни работи няма издадени строителни книжа. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е правилен. Извършеното представлява основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР ЗУТ, пристрояване и преустройство на стопанска постройка, за които съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 13 ЗУТ се изисква разрешение за строеж. Според § 5, т. 38 ДР ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими паметници на културата, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съображения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Следователно извършването на основен ремонт и преустройство също представлява строеж, премахването на който като такъв от шеста категория се осъществява по чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че в случая се касае за текущ ремонт. Констатираното строителство не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за които не се изисква строително разрешение. Извършеното пристрояване, изграждането на нов покрив върху цялата сграда и преустрояването й от стопанска постройка, каквато е разрешена през 1987 г., в лятна кухня, без значение дали е извършена промяна на предназначението по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ, обуславя извод за незаконност на строежа. Неоснователни са доводите на касаторите, че преустройството е изпълнено съобразно издадени строителни книжа. С РС от 1987 г. е разрешено изграждане на стопанска постройка с площ 20 кв. м, каквато е била изпълнена. Строително разрешение за лятна кухня като второстепенна постройка на допълващото застрояване или за втора стопанска постройка, предмет на визата за проектиране от 23.07.1987 г., липсва. В представената пред касацинната инстанция обяснителна записка е посочено, че е във връзка с проекта за лятна кухня в парцел XI-601 по плана на с. М., но видно от одобрения такъв е предвиден склад, а не лятна кухня. В одобрената КК също е нанесена сграда с функционално предназначение – складова база, склад. Тези доказателства са достатъчни да се приеме, че предвиденото предназначение на постройката е за стопански нужди, както и че то е променено. В тежест на касаторите, което оспорват констатираната промяна, е да докажат, че предназначението е било друго и е разрешено преди извършеното преустройство. Възражението им, че сградата е построена и се ползва за лятна кухня още преди 1987 г. се опровергава от представените по делото писмени доказателства, вкл. и от подписаната от тях декларация. Дори и да се приеме тезата им, че постройката представлява лятна кухня от 1987/1988 г., когато по техни данни е изпълнена, то не са налице предпоставките за търпимост на строежа в тази му част, предвидени съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, тъй като липсва кумулативното условие да е деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Данните по делото не сочат на приложимост на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Изграждането на строежа изцяло в имота, определен съобразно влязло в сила съдебно решение за реално ползване от касаторите, не може да обуслови извод за неговата търпимост. Законосъобразно и обосновано е направеното от съда заключение, че строежът във вида и с предназначението, констатирано в оспорената заповед, като изпълнен през 2016 г. не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е и възражението относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Такива не се констатират от настоящата инстанция. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на община Р. следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.12.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,