Решение № 7467 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2009 г.

Решение № 7467 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Йордан Трайков Божилов, от гр. Пловдив, срещу решение № 173 от 16.02.2009 г. по адм. дело № 1535/2008 г. на Административен съд - Пловдив. По обстойно изложени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт като поставен при наличие на визираните в чл. 209 от АПК основания, се претендира касирането му. Ответникът - началник на Трето РПУ, Пловдив, не ангажира становище по касационната жалба. Заинтересуваните страни - Георги Николов Томбаков и Светлана Рангелова Томбакова, не вземат становище. Участвуващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура застъпва обосновано становище, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо, като постановено в производство, образувано въз основа на нередовна жалба. С оспореното решение състав на Административен съд - Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Йордан Божилов срещу бездействие на Трето Районно полицейско управление (РПУ) при Областна дирекция (ОД) на МВР - Пловдив по искане за изпълнение на задължение, произтичащо от нормативен акт. За да постанови решението си, съдът е обсъдил подаденото от жалбоподателя искане и действията на ответника като е приел, че не е налице поведение, което може да бъде квалифицирано като "бездействие" по смисъла на чл. 257 от АПК, вр. с чл. 168 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Установено е по делото, че жалбоподателят Йордан Божилов е сезирал началника на Трето РПУ Пловдив и Районна прокуратура с тъжба (л. 89), жалби (л. 10, 11, 28, 88) и искане (л. 25) за установяване на противоправно поведение на заинтересуваната страна Георги Томбаков. Твърди се откъм фактическа страна, че на 10.07.2008 г. Томбаков е блокирал съсобственият между страните недвижим имот с № 008194 в м. "Инджерлийска", землището на гр. Пловдив, отреден за обслужващ път и по този начин е препятствал достъпа до имот № 008193, индивидуална собственост на Божилов. С жалба от 28.07.2008 г. последният е оспорил пред Административен съд - Пловдив незаконосъобразно бездействие на служителите на Трето РПУ-Пловдив и претендира да бъдат осъдени да "съдействат за освобождаване на пътя, обслужващ имот № 008193, като принудително изместят постановената от Томбаков автовишка". Към преписката са приложени изготвени от служители на РПУ констативен протокол (л. 60), докладни записки (л. 59, 71, 84), протоколи за полицейски предупреждения (л. 63, 111, 112), събрани са обяснения от страните и трети лица. Няма спор, че прокуратурата е отказала да образува срещу Томбаков наказателно производство по чл. 323, ал. 1 от НК. При така установените релевантни за спора юридически факти и с оглед петитума на предявената жалба, решаващият съд е тълкувал волята на жалбоподателя приемайки, че се касае за оспорване на бездействие, произтичащо от неизпълнение на служебни задължения по чл. 168 от ЗДвП. В самата жалба липсва позоваване на конкретен нормативен текст, от който се извежда претендираното задължение на органите на Трето РПУ да освободят съсобствения имот, отреден за обслужващ път. Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган се уреждат в глава ХV, раздел II на АПК, в две хипотези. В хипотезата на чл. 256, административният орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да предприеме по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Съставомерна в този случай е липсата на активно поведение (бездействие) на компетентен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия. В случаите по чл. 257 от АПК административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и бездействието му може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Така уреденият правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежният ответник и да е конкретизиран вида на претендираните фактически действия (с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила). Общото изискване и в двете хипотези е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита, третиран като изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на съответния субект. Разликата се състои в това, че при първата административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, което е процесуална предпоставка за предявяването му; а при втората - задължението произтича пряко от нормативен акт, който жалбоподателят е длъжен да цитира, като в негова тежест е и установяване на всички факти, от които произтича твърдяното задължение. В контекста на изложеното, при депозиране на жалбата си Йордан Божилов е следвало да посочи задълженият за действието орган, да установи наличието на правопораждащите претенцията юридически факти, както и да конкретизира нормативния акт, от който произтича твърдяното бездействие. Видно от съдържанието на жалбата с вх. № 5503/28.07.2008 г. искането не е уточнено, поради което съдът се е занимал с приложението на чл. 168 от ЗДвП, като едва в касационната фаза на производството Божилов заявява, че бездействието произтича от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, с което подменя основанието на искането си. На следващо място - жалбата е предявена срещу Трето РПУ, което е структурно звено на ОД - Пловдив, но не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Самата Областна дирекция е териториална служба на МВР и юридическо лице - чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 14, ал. 2 от ЗМВР, респ. чл. 12 от Правилника за приложението му. Поради това искането е следвало да бъде насочено срещу конкретния орган, за който се твърди, че не е изпълнил възложената му властническа компетентност, а не срещу полицейската структура към която той принадлежи. При тези данни, разглеждайки жалбата по същество, след като е била нередовна, т. е. при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща наложното упражняване на правото на съдебна защита, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство подлежи на прекратяване. За яснота на жалбоподателя следва да бъде отбелязано още, че действията на полицейските служители от Трето РПУ - Пловдив по оплакванията му не могат да бъдат квалифицирани като бездействие по чл. 256 или 257 от АПК. Предприетите по повод депозираните жалби фактически и правни действия изключват твърдението за бездействие по смисъла на цитираните разпоредби. Претендираната намеса за разрешаване на спора между съсобственици относно ползването на отредения за път недвижим имот е извън сферата на компетентност на РПУ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,