Решение № 2406 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4418/2017 г.

Решение № 2406 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4418/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Желязкова, против решение № 67 от 09.02.2017 г., постановено по адм. дело № 981/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на Е. Д. Б. са отменени негови заповед № РД-11-00-1829/22.11.2016 г. и заповед № 383/22.11.2016 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон. Оспорва се приетото от съда от фактическа страна, че Божкова не е нарушила обедната си почивка, че не е налице нарушение, изразяващо се в неупражняване на контрол върху работата на пряко подчинените й служители, както и оценката на показанията на разпитания свидетел. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата против заповедите на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответницата - Е. Д. Б., в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Тренев, оспорва касационната жалба и моли постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения и фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - П. са заповед № РД-11-00-1829/22.11.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на Е. Б. - началник на отдел "Посреднически услуги" на Дирекция "Бюро по труда" - Велинград, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за виновно неизпълнение на служебните задължения и заповед № 383/22.11.2016 г., с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката на основание наложеното дисциплинарно наказание. Съдът задълбочено е обсъдил доказателствата по делото и правилно е установил фактите по спора. За да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, дисциплинарнонаказващия орган е приел, че е налице неизпълнение на задължението по т. 5.1 от длъжностната характеристика на служителката да осъществява контрол върху работата на служителите в ръководения от нея отдел, в това число и относно спазването на разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Сочат се като нарушени нормите на чл. 6, чл. 11 и чл. 17 от кодекса. Нарушението се изразява в отсъствие от територията на дирекцията, извън времето за обедна почивка както на жалбоподателката така и на служителката Хрисчева, която е отложила и пет срещи с работодатели, предвидени в утвърдения й график, както и неспазване от други две служителки на деловия вид в облеклото, за което също не е осъществен контрол. Съдът е приел, че не са установени описаните нарушения на служебната дисциплина. По отношение първото нарушение е приел, че Божкова не е нарушила времето за ползване на обедна почивка, тъй като е осъществила среща с доставчик на отоплителни тела за дирекцията, поради което е била извън сградата. Съдът се е позовал на обясненията на жалбоподателката като е посочил, че същите не са обсъдени в дисциплинарното производство, както и че е останало недоказано, приетото от органа, че за излизането си служителката е следвало да уведоми ръдоводителя на друг отдел в дирекцията. По отношение другите нарушения, вменени на жалбоподателката за неупражнен контрол, съдът е приел, че неспазването на установената обедна почивка от страна на Хрисчева не е установено, като липсват каквито и да са доказателства, както и обяснения на Хрисчева по случая. Последната не е уведомила за неспазване на предварително установения график за срещи с работодатели, но е извършила друга среща. Освен това, през процесния период много служители за били в отпуск, както и в дълготраен болничен отпуск, което не е позволило на служителката да уведоми за неспазването на графика. Пропуснатите срещи са осъществени в следващите дни и липсват каквито и да са вреди. Относно последното прието нарушение - неупражнен контрол върху две служителни за неспазване на деловия вид в облеклото, съдът е приел, че липсват данни как са били облечени служителките, както и какви са изискванията към облеклото им, за да се прецени дали е налице нарушение. Освен това съдът е посочил, че подобно нарушение дори да е извършено е незначително, още повече, че липсват данни видът на служителките да е бил възприет от граждани или да са настъпили каквито и да са вредни последици. При тези данни, съдът е приел, че нарушенията не са извършени, а доколкото такива са налице са маловажни, поради което наложеното най-тежко наказание е прекалено тежка и необоснована дисциплинарна мярка. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Напълно обосновани с оглед събраните по делото доказателства са изводите от фактическа страна на първоинстанционният съд, съответно правилно е приложен и материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обоснован е изводът на съда за липса на фактическите основания за издаването на оспорените индивидуални административни актове. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателката не е нарушила обедната си почивка. В хода на дисциплинарното производство Божкова е обяснила, че в деня на посещението на изпълнителния директор на Агнецията по заетостта, по повод което са констатирани нарушенията, е посетила фирма, която е следвало да достави за "Бюро по труда" - Велинград отоплителни тела. В касационната жалба се твърди, че буди съмнение това посещение да е направено точно по време на обедната почивка, но твърдението на служителката не е опровергано по никакъв начин. При съмнения относно обясненията на страната, дисциплинарнонаказващият орган е следвало да събере доказателства, с които да ги опровергае, което не е сторено, както в рамките на дисциплинарното производство, така и пред съда. В съдебното производство, жалбоподателката е представила две удостоверения, издадени от фирмите - доставчици, чрез които е потвърдила, че именно на процесната дата ги е посетила, във връзка с техни задължения за доставки. По тези обстоятелства, в касационната жалба се възразява, че удостоверенията не са представени в рамките на дисциплинарното производство, а по-късно - едва пред съда, което поражда съмнение, че са издадени "постфактум". Видно от протокола на с. з. на 25.01.2017 г., когато са представени тези писмени доказателства, процесуалния представител на администртивния орган не ги е оспорил като авторство, съдържание или друго, поради което същите правилно са обсъдени и възприети от съда, като изводите му са съобразени с установеното в тях. Понастоящем, в рамките на настоящото производство да се прави опит да се внесе съмнение относно годността на тези доказателства или на установените с тях факти е недопустимо, с оглед нормите на чл. 219 и чл. 220 от АПК. Неоснователно е и второто възражение в касационната жалба, че съдът необосновано е приел липса на нарушение относно неупражнен контрол от страна на жалбоподателката върху дейността на служителката Хрисчева. Вярно е, че същата не е осъществила срещите по предварително утвърдения график, но същата не се е отклонила от изпълнението на служебните си задължения, тъй като е провела друга среща с работодател извън графика. Предварително плануваните срещи са изпълнени в следващите работни дни, като от това "разместване" на поредността на срещите не са настъпили вредни последици. В касационната жалба се оспорва приетото от съда, че обстоятелството, че по времето, за което се твърди неупражнен контрол от жалбоподателката, са отсъствали много служители поради отпуск, което е довело до невъзможност служителката да уведоми своевременно за промяната в графика си, но не се сочи в какво се изразява необосноваността на извода на съда. Посоченото обстоятелство е безспорно установено и приетото от съда съответства на доказателствата, както и на формалната и правна логика. Липсата на много от служителите, действително, обективно е изиграло ролята на пречка за една нормална комуникация и е нарушила ритъма на работа, като твърдението в касационната жалба, че това се дължи на неумение на ръководителката на отдела да преразпредели задачите на присъстващите служители говори за нехайство и неглижиране на служебните задължения е напълно произволно, като не е подкрепено от нито едно доказателство. Не се подкрепя от данните по делото твърдението, че Божкова упражнява само последващ контрол, тъй като е установено, че същата бива уведомявана и текущо за всяка промяна от служителите, но в случая поради тази обективна пречка, не е била уведомена още в същия ден за настъпилата промяна в графика на служителката Хрисчева. Следва да се отхвърли и третото възражението относно това, че съдът е кредитирал показанията на разпитания свидетел. Същите са обсъдени само и единствено в контекста на установеното от досието на наказаната служителка, че същата е с високи оценки при атестирането й, не са й налагани наказания и е дългогодишен лоялен служител, което напълно се подкрепя от показанията на свидетеля, който в качеството си на кмет има отлични впечатления от съвместната им работа по различни програми и я оценява като компетентен и отговорен служител. Правилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, който изисква определянето на вида и размера на дисциплинарното наказание да е съобразен с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, и с формата на вината, каквато предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в случая не е налице. Органът по назначаването не е установил наличие на виновно извършени от жалбоподателката дисциплинарни нарушения съгласно доказателствената тежест, която носи по чл. 170 от АПК, а именно да установи съществуването на посочените в оспорения индивидуален административен акт фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При тази необоснованост на заповедта, с която е наложено най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание "уволнение", както и на последващата я заповед за прекратяване на служебното правоотношение на това основание, първоинстанционният съд правилно е счел, че процесните заповеди са незаконосъобразно издадени и ги е отменил. Постановеното съдебното решение е правилно, същото не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е доказано по основание своевременно направеното искане на ответницата по касация за присъждане на разноски за настоящото производство. Същите са доказани в размер на 400 лв., действително внесена сума за адвокатски хонорар за един адвокат, видно от вносна бележка на банка ДСК, като следва Агенция по заетостта да се осъди да й заплати сумата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,