Решение № 2645 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14606/2017 г.

Решение № 2645 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14606/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Съвета на нотариусите на Н. К. на Р. Б. - гр. С. чрез процесуалния си представител адв. З. Н. срещу решение № 13033/30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1987/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на посочения съвет срещу заповед № СД-05-250/19.12.2016 г. на министъра на правосъдието, с която е открито едно допълнително място за нотариус в района на Софийски районен съд и е преместена нотариус М. Я. Т., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 334 от район на действие В. в район на действие Районен съд - гр. С.. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил аргументите му относно липсата на форма на обжалвания административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и неправилно е прието, че са налице двете предпоставки по чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) - свободно място в съответния район и важни причини за преместването, без да посочи конкретни доказателства за наличието им. С предходно решение съдът е дал задължителни указания на министъра да изследва наличието на първата предпоставка при постановяване на новия акт, но това не е сторено според касатора. По отношение на втората предпоставка в касационната жалба се твърди, че и за нея административният орган не е посочил доказателствата, послужили за установеното от него обстоятелство, а вместо това формално е индикирал, че актът му се основава на изложените от нотариус Ташева фактически обстоятелства и приложените от нея писмени доказателства, а и не ставало ясно въз основа на кои точно обстоятелства и доказателства се основава акта. Твърди, че необосновано в съдебното решение е прието, че заповедта не била издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът бил изпълнил задължението си да уведоми Съвета на нотариусите за заявлението на нотариус Ташева, а такива твърдения съветът не бил излагал. Аргументите на съвета са, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които се свеждат до обстоятелството, че административният орган не е изпълнил задължението си да изследва наличието на двете предпоставки за преместване на нотариус Ташева, което подробно е изложено в първоинстанционната жалба. Относно първата предпоставка по чл. 34б ЗННД касаторът сочи, че не е взето предвид от съдебния състав, че министърът не е изследвал евентуалното наличие на предпоставките в закона - наличие на свободно място в района и на втората предпоставка - важни причини за преместването. В касационната жалба се съдържа оплакване за нарушение на материалния закон. В голяма част оплакванията са насочени към заповедта на министъра на правосъдието, а не към съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта на министъра на правосъдието, като се изпрати преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се е направените съдебни разноски, вкл. и възнаграждение за един адвокат. Ответникът по касационната жалба М. Я. Т. от гр. С. в депозирано по делото писмено становище я оспорва с подробно изразени в него доводи за правилността на обжалваното съдебно решение. Министърът на правосъдието е подал частна жалба срещу съдебното решение в частта за разноските. По отношение на касационната жалба не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. по чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а за да се произнесе по съществото им съдът установи следното: По касационната жалба. За да отхвърли жалбата на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Р. Б. първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед на министъра на правосъдието № СД-05 - 250/19.12.2016 г. е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, както и е прието, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените при издаването й. Според съда административният орган е изпълнил вмененото му от чл. 34б, ал. 4 ЗННД задължение за съгласуване на подаденото от М. Т. заявление с Нотариалната камара, като е прието, че това законово изискване е спазено и по подаденото от Ташева допълнително заявление. Относно прилагането на материалния закон, в обжалваното съдебно решение се сочи, че не се установява твърдяното неправилно приложение на ЗННД. Първоинстанционният съд е установил, че министърът на правосъдието е открил ново място по чл. 10, ал. 1 ЗННД в района на Софийски районен съд. Обсъдено е в съдебното решение, че в правомощието на министъра на правосъдието е да извърши преценка дали е налице необходимост от откриване на ново място с оглед на наличие на конкретни обстоятелства за това, обосноваващи го да извърши по свой почин откриване на допълнителни места. Посочено е в съдебния акт, че в хипотезата на чл. 34б, ал. 1 ЗННД се изисква открито място по чл. 10, без да се сочи конкретна алинея на разпоредбата и е направен извод, че чл. 10, ал. 4 ЗННД не е изключена от законодателя при приложение на чл. 34б, ал. 1 ЗННД тогава, когато са налице сочените от закона важни причини, каквито в случая са налице. Относно изтъкнатите от нотариус Ташева важни причини, те са от здравословен характер, което води до невъзможност да изпълнява нотариалните функции в района на действие и това според съда е доказано по делото от представената медицинска документация и изготвеното въз основа на нея и извършен преглед заключение на съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на тези мотиви е прието в съдебното решение, че е налице необходимост от откриване на допълнително място за нотариус за района на Районен съд - С., пряко обвързана с установени важни причини по смисъла на закона от здравословен характер, основаващи искането й за преместване. Направен е извод от решаващия съд, че заповедта на министъра се явява съответна на приложимите материалноправни разпоредби, а административният орган, съобразявайки се с дадените предходни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, правилно е приел наличието на изведени от закона факти, основаващи приложението на относимите правни норми. Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу заповедта на министъра е правилно постановено, а по частната жалба на министъра на правосъдието за разноски, същата има характер на молба по чл. 248 ГПК и по нея следва да се произнесе първоинстанционния съд. Първоначално със заповед № СД - 05 - 324/26.11.2015 г. министърът на правосъдието е постановил отказ по заявлението на нотариус М. Т. за преместването й от район на действие В. в район на действие С.. С решение № 7650/23.06.2016 г. по адм. дело № 1015/2016 г. на ВАС, Трето отделение е отменена цитираната заповед на министъра на правосъдието и преписката е върната за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение с указания по тълкуване и прилагане на материални закон, а именно за преценка за наличие на открито място по чл. 10, ал. 1 ЗННД и възможността това да бъде сторено по преценка на министъра на правосъдието при условията на чл. 10, ал. 4 ЗННД, както и да се произнесе по искането на М. Т. за преместването й като съобрази, че тя има несъмнено установено тежко хронично заболяване - бронхиална астма и се влияе неблагоприятно съгласно приложената медицинска документация от влажния морски въздух в гр. В. и че това обстоятелство по никакъв начин не може да бъде смекчено от факта, че в гр. В. има висококвалифицирани специалисти. Цитираното решение е оставено в сила с решение № 10412/6.10.2016 г. по адм. дело № 9064/2016 г. на ВАС, петчленен състав. Пред първоинстанционния съд по искане на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Р. Б. е назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза от вещо лице - специалист по белодробни и алергични заболявания, с която е установено, че М. Т. страда от бронхиална астма, атопична, перистираща, средно тежка, частично контролирана, съчетана с алергичен ринит в напреднал стадий. Прието е от вещото лице, че провеждането лечение не е било съчетано с подходящо климатолечение и затова не е било ефективно. Според експерта преместването на нотариус Ташева от гр. В., който е с въздух с повишена влажност и чести мъгли в гр. С. със сух и топъл климат ще се отрази благоприятно на нейното здраве, което би намалило болките и страданията, съответно и ползването на медикаменти. Посочено е в експертното заключение, че климатът край големите водни басейни, какъвто е в гр. В. е със силно алергидиращо действие и ако Ташева не промени местоживеенето, прогнозата за развитие на заболяването ще бъде неблагоприятно с развитие на трайни промени. При така установената фактическа обстановка за предпоставката по чл. 34б, ал. 1 и 2 ЗННД - важни причини за преместването на нотариуса, предвид здравословното състояние на М. Т., се установява наличието й, както от представената по делото медицинска документация за заболяването й, от представения по делото ежедневен бюлетин на Изпълнителна агенция по околна среда за качеството на атмосферния въздух в страната за 19.12.2016 г., както и от съдебно-медицинската експертиза по делото. Преценени в съвкупност тези доказателства, заедно със заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от доц. М. Д., законосъобразно първоинстанционният съд е постановил правния резултат по делото. Експертизата, като дадена от компетентно вещо лице по смисъла на чл. 195 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и неоспорена от страните, правилно е кредитирана от решаващия съд за наличие на важна причина по чл. 34б, ал. 1 ЗННД за преместването на нотариус Ташева от гр. В. в гр. С., предвид климатичните процеси в последния, които ще благоприятстват за наличното й заболяване и по-благоприятното му развитие, предвид установения сух климат в гр. С. и за вредата върху здравето й от влажния климат и образуваните от него силни алергени, които затрудняват лечението на бронхиална астма и ринит, ако Ташева остане да живее и работи в гр. В.. Относно произнасянето на експерта за праховите частици, в съдебно заседание на 25.09.2017 г. доц. Демирева е посочила, че праховите частици пречат на организма, но в С. има райони, където има по-малка запрашаемост, а и отчита и наличието на повече специалисти-алерголози в С.. Относно другата предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД - наличие на открито място по чл. 10 ЗННД с оглед на тази законодателна уредба и константната съдебна практика на ВАС по този въпрос, касае се за оперативна самостоятелност на министъра на правосъдието при преценката за откриване на ново място за нотариус, каквото в настоящия случай е налице. Необходимостта от съгласуване със Съвета на нотариусите е спазено, но изразеното становище не може да задължи министъра да промени становището си и откриването на ново място. Съдът може да извърши контрол върху преценката на министъра, но само до външните граници и рамки на свободната преценка на административния орган предвид изискванията на чл. 146 АПК и с оглед принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, като в този смисъл е решение по адм. дело № 4473/2011 г. на ВАС, петчленен състав. При взимане на решението за откривано на ново място в района на С., министърът на правосъдието се е съобразил със законовото изискване на чл. 10, ал. 4 ЗННД и справките за население и демографски процеси, представени по делото от Националния статистически институт и за броя на населението по области, общини, местоживеене и пол. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за липса на форма на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Заповедта на министъра на правосъдието съдържа, както фактически, така и правни основания за издаването й предвид изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Както се посочи по-горе в мотивите на настоящето решение при издаването на заповедта, министърът на правосъдието е установил наличието и на двете предпоставки по чл. 34б, ал. 1 ЗННД, поради което не е нарушил изискванията на приложимия материален закон, нито административнопроизводствените правила, които е изпълнил. Тези възражения са правени с първоинстанционната жалба и с обжалваното съдебно решение решаващият съд е отговорил, поради което в настоящето касационно производство съдът извършва проверка на съдебното решение, предмет на инстанционния контрол и на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установи да са допуснати нарушения, водещи до отмяна на обжалваното решение. Относно оплакванията по отношение на съдебно-медицинската експертиза, недопустимо е в касационното производство да се излагат оплаквания, които представляват оспорване на заключението на вещото лице. Такава процесуална възможност касационния жалбоподател е имал в първоинстанционното съдебно производство, но не се е възползвал от нея и не е оспорил експертизата. С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата, не страда от сочените в жалбата пороци и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. Въпреки, че в първоинстанционното производство министърът на правосъдието се е представлявал от юирск. Домузчиева, която изрично е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнагарждение, такова съдът е отказал да присъди. Мотивите на съда са, че не са представени доказателства за реално направени разноски. В тази обжалвана част решението на тричленния състав на ВАС, Трето отделени е неправилно. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение, когато страната се е представлявала от такъв, какъвто е настоящия случай не е обвързано с реално направени такива и противоречи на закона. Изрично в чл. 78, ал. 8 ГПК законодателят е посочил, че съдът е този, у който определя размерът на юрисконсултското възнаграждение. както и че размерът не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Разпоредбата не търпи тълкуване, каквото е направил тричленния съдебен състав, което е и в противоречие със съдебната практика на ВАС по тълк. дело № 5/2009 г. Основателно частният жалбоподател се позовава и на решение № 10/29.09.2016 г. по конст. дело № 3/2016 г. на Конституционния съд на Р. Б.. В изпълнение на това решение, по делото е представено изрично пълномощно от министъра на правосъдието на юриск. Домузчиева, която е представлява административния орган по делото пред първоинстанционния съд и затова искането е основателно. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд в частта за разноските като неправилно следва да бъде отменено и следва да се постанови друго, с което Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Р. Б., като страна, станала причина за съдебното производство, следва да понесе отговорността за юрисконсултското възнаграждение в полза на Министерство на правосъдието в размер на 100 лв. за първоинстанционното съдебно производство, определен по чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. За касационната инстанция тази страна не е представлявана от юрисконсулт, нито е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия