Решение № 1984 от 22.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Анастасова, срещу Решение 5033 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело 1114/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА50-803 от 05.11.2021 г. на главен архитект на Столична община, върната е преписката на административния орган за продължаване на процедурата и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като оспорената заповед е издадена на 05.11.2021 г., т. е. към момент, в който срока за започване на процедурата по отчуждаване не е бил изтекъл, като този срок изтича на 28.01.2022 г. Твърди се още, че съдът се е позовал само на едно основание, послужило за издаване на акта, без да обсъди останалите факти и обстоятелства, в тяхната съвкупност, наложили издаването му. Възразява се още, че неправилно съдът приема, че след като жалбоподателите не искат изменение на регулационната граница между собствения им УПИ III-972, 972А и УПИ IV 975, то значи същата не е предмет на мотивираното предложение и се запазва такава каквато е съобразно действащия регулационен план. Излагат се доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на оспорената заповед, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. Ответниците Г. Димитрова, Ц. Димитров, И. Димитров, В. Димитров и Н. Димитров, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неосователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Г. Димитрова, Ц. Димитров, И. Димитров, В. Димитров и Н. Димитров срещу заповед РА50-803 от 05.11.2021 г. на главен архитект на Столична община, с която е отказано да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за улична регулация /ИПУР/ на ул. Иван Сусанин от о. т. 132 о. т. 133, задънена улица от о. т. 171 о. т. 171а и алея между кв. 50 и кв. 51, изменение на план за регулация /ИПР/ на УПИ III-972, 972а, кв. 50, м. Манастирски ливади запад в обхвата на поземлени имоти с идентификатори 68134.1933.972 и 68134.1933.2034, район Витоша, по внесеното със заявление вх. САГ20-ГР00-2294/3/22.12.2020 г. мотивирано предложение. Заявлението е подадено от жалбоподателите, в качеството им на собственици на имот пл. 972 по кадастрален план, с искане за изменение на действащия регулационен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради не започнали отчуждителни процедури по чл. 208 от ЗУТ по отношение на собствените им имоти, за които се иска регулиране по имотните граници за сметка на предвидения с плана южен тротоар на ул. Иван Сусанин, както и редуциране на задънена улица от о. т. 171 о. т. 171а и алея между кв. 50 и кв. 51. Отказът за недопускане на така заявеното изменение на ПУП е мотивиран с нарушаване хемогенността на профила на улицата и разпоредбите на чл. 79 и чл. 80, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и чл. 3, ал. 1, б. а, чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 35, ал. 1, чл. 59, ал. 2, т. 5 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планирането и проектирането на комуникационно транспортната система на урбанизираните територии /Наредба РД-02-20-2/2017 г./, във вр. с Наредба 8/1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населените места, както и противоречие с Общия устройствен план /ОУП/ на Столична община и подаване на искането преди изтичане на сроковете за отчуждаване на имота за реализация на обект Изграждане на ул. Иван Сусанин в участъка от бул. Братя Бъкстон ул. Ралевица до бул. България в м. Манастирски ливади запад. В хода на първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която с подаденото мотивирано предложение за изменение на ПУП - ИПР в обхвата на УПИ ІІІ-972,972а, кв. 50, м. Манастирски ливади -запад", район Витоша, се променя регулационната граница на УПИ ІІІ-972,972а, кв. 50 по имотни граници на имот с идентификатор 68134.1933.972 и имот с идентификатор 68134.1933.2034 от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, без да се засягат границите със съседните УПИ ІV - 975 и УПИ ІІ - 970,971, които се запазват и съответстват на регулационните граници по действащия ПУП - ПР от 1999 г. Констатирано е от вещото лице още, че части от имот с идентификатор 68134.1933.972 38 кв. м., попадат в ул. Иван Сусанин, която е част от първостепенната улична мрежа, улица IV клас съгласно план - схеми на ПУМ към ОУП, както и че части от имот с идентификатор 68134.1933.2034 попадат в ул. Иван Сусанин 32 кв. м., и от изток в алея и ул. Паша Христова около 84 кв. м. Според вещото лице с мотивираното предложение са спазени изискванията на чл. 14 от ЗУТ за излаз /лице/ на УПИ на улица и изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ за минимално лице и площ при урегулирането на поземлените имоти за ниско жилищно застрояване, но изискванията на чл.80, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ не са изпълнени, тъй като се предвижда урегулиране по имотни граници за сметка на предвидения с ПУП южен тротоар на ул. Иван Сусанин. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила, същата е постановена в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прието е от съда, че неправилно административният орган е приел, че не следва да се допусне изработването на проект за изменение на ПУП, поради липсата на условието по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО, отм./, във вр. с § 23, ал. 1 и ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на ЗУЗСО - не е изтекъл срока за започване на отчуждително производство. Според съда обектът, за който се отчуждават части от имот с идентификатор 68134.1933.2034 представлява ул. Паша Христова /по о.т.171-о.т.171а и алея между кв. 50 и кв. 51/, която е от второстепенната улична мрежа, т. е. срокът за започване на отчуждителното производство е 10 години, а според § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО този срок започва да тече от влизане в сила на закона 28.01.2007г., т. е. в процесния случай към датата на входиране на искане САГ20-ГР00-2294/12.11.2020г. и към момента на издаване на заповедта - 05.11.2021г. този срок е изтекъл, а по отношение на отчуждаваните площи от имот с идентификатор 68134.1933.972 и имот с идентификатор 68134.1933.2034, които попадат в ул. Иван Сусанин /между о.т.132-о.т.133/ - улица от първостепенната улична мрежа /ІV клас, главна улица/, срокът е изтекъл на 28.01.2022г. Първоинстанционният съд е приел също така, че както към момента на издаване на акта, така и към момента на устните състезания в процеса 08.07.2022 г., отчуждително производство по реда на Закона за общинската собственост /ЗОбС/ спрямо процесните имоти не е стартирало. Съдът е обосновал извод за несъстоятелност на обстоятелството, че в Програмите за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2021 г. и за 2022 г., приети с Решение 108 по протокол 29/25.02.2021г. и Решение 206 по протокол 51/31.03.2022г. на Столичен общински съвет /СОС/, процесните недвижими имоти се засягат от отчуждителните процедури, които е планирано да започнат във втория етап на реализирането им, доколкото релевантен за спора е момента на подаване на заявлението и издаване на заповедта, а не бъдещи несигурни обстоятелства, които поставят в неравностойно положение собствениците на имота, а и в тези програми е включен за реализация обект Изграждане на ул. Иван Сусанин в участъка от бул. Братя Бъкстон ул. Ралевица до бул. България от о.т.167-о.т.168-о.т.96-о.т.137-о.т.157-о.т.1020, в обхвата очевидно на който не попадат частите от процесните имоти - между о.т.132-о.т.133. По отношение на констатираното от административния орган несъответствие с границите на имоти с пл 972 и пл. 972а по стар кадастрален план с тези на имоти с идентификатори 68134.1933.972 и 68134.1933.2034, така както са отразени в одобрената кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район Витоша, съдът е приел, че това обстоятелство е изцяло неотносим към предмета на образуваното административно производство. Според съда планът за улична регулация, съгласно § 22, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗР на ЗУТ, се счита за приложен с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства, което в случая не е сторено, поради и което предвижданията с този план са без правно значение, в т.ч. и досежно южен тротоар на ул. Иван Сусанин /в частта между о.т. 132-о.т.133/, за изграждането на който е било определено отнемане на площи от процесните имоти. С оглед на това съдът приема, че изводът на ответната страна, че търсеното изменение противоречи на изискванията на чл. 79, чл. 80, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и на чл. 3, ал. 1, ба, чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, чл. 35, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 5 от Наредба РД-02-20-2/2017 г. е без правно значение, след като действащия за УПИ ІІІ-972, 972а, кв. 50, регулационен план не е приложен. Съдът е обосновал и извод, че оспорената заповед не отговаря и на целта на закона, както и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като не е търсен и намерен баланс между обществения интерес и личния интерес на жалбоподателите, а правните последици на акта засягат правото им на собственост в много по-голяма степен от най-необходимото. Така постановеното решение е необосновано и неправилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Необоснован обаче е извода на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая съдът е ограничил предмета на проверката за законосъобразност на заповедта само до наличие на част от посочените в заповедта основания, послужили за постановяване на отказа да се разреши изработване на проект за ПУП ИПУР. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, налице ли е скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. В този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, правното основание за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ не е задължителен елемент, но органът може да го посочи като изискване при изработване на проекта за ПУП. В тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение. В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване, касае изменение на плана за улична регулация, изразяващо се в промяна на част от регулационните граници на УПИ III 972, 972а, кв. 50, по имотните граници на имоти с идентификатори 68134.1933.2034 и 68134.1933.972 по одобрената кадастрална карта, без промяна на регулационните граници със съседните УПИ ІV - 975 и УПИ ІІ -970,971, като основанието на което впоследствие ще се процедира изменението на ПУП е чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно непроведено производство по отчуждаване в срока по чл. 208 от ЗУТ, при което вече е допустимо процедиране на проект за изменение. В тази връзка следва да се има предвид, че правилно първоинстанционният съд е приел, че първото основание за постановения отказ да се допусне изработване на проект за изменение на ПУП не е изтекъл срока за започване на отчуждителното производство, не е налице. Това е така, тъй като с решение 10 от 26.07.2022 г., постановено по к. дело 21/2021 г. е обявен за противоконституционен § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО. С решение 3 от 28.04.2020 г., постановено по к. дело 5/2019 г. е постановено, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производство /каквото е настоящето/, противоконституционният закон не се прилага. В случая към момента на постановяване на първоинстанционното решение не е обявена противоконституционността на § 23 от ПЗР на ЗУЗСО, но към настоящия момент това е факт и по силата на решение 3 от 28.04.2020 г., постановено по к. дело 5/2019 г. на Конституционния съд настоящата инстанция не може да прилага тази норма, с която е обоснован оспорения отказ. С оглед на това приложима в случая се явява разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ и доколкото по делото безспорно е установено, че частите от имотите на жалбоподателите са отредени за ул. Иван Сусанин, алея и разширение на ул. Паша Христова, със заповед РД-09-50-66/10.02.1999 г. на главен архитект на София, потвърдена с Решение 85 по Протокол 56/06.08.2003 г. на СОС, то към датата на подаване на искането за допускане на устройствена процедура 10-годишният срок за започване на отчуждителната процедура вече е бил изтекъл. Този извод не се променя и от Програмите за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2021 г. и 2022 г., на които се е позовал административният орган, тъй като законът обвързва визираните в него срокове с влизането в сила на плана и момента на започване на отчуждителното производство. Правилен е и извода на съда, че второто основание, на което е постановен отказа че е налице несъответствие в границите на имоти с пл. 972 и пл. 972а по стар кадастрален план с тези на имоти с идентификатори 68134.1933.2034 и 68134.1933.972, така както са отразени в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри за район Витоша, Столична община, е неотносимо към предмета на образуваното административно производство, при съобразяване и на обстоятелството, че южната регулационна граница на УПИ III 972, 972а към УПИ ІV - 975, не е и предмет на мотивираното предложение за ИПУР. Правилно съдът приема също така, че соченото като основание за отказа противоречие на мотивараното предложение с изискванията на чл. 79, чл. 80, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и на чл. 3, ал. 1, ба, чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, чл. 35, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 5 от Наредба РД-02-20-2/2017 г. е без правно значение, след като действащия за УПИ ІІІ-972, 972а, кв. 50, регулационен план не е приложен. В конкретния случай обаче мотиви, досежно едно от сочените релевантни за законосъобразността на заповедта основания за постановения отказ за допускане изработването на проект за изменение на ПУП, административният съд не е изложил, както и не е събрал доказателства в тази насока. По делото не е установено по несъмнен начин съответствието на мотивираното предложение за изменение на ПУП с ОУП на Столична община, която преценка е следвало да се съобрази с изрично соченото от административния орган противоречие на исканото изменение с ОУП на Столична община и попадането на части от имоти с идентификатори 68134.1933.2034 и 68134.1933.972 в първостепенна улична мрежа IV функционален клас, съгласно план схеми на първостепенната улична мрежа /ПУМ/ на гр. София към ОУП. Като част от административната преписка по делото е приложено писмо изх. САГ20-ГР00-2294/1/01.12.2020 г. на директора на Дирекция Териториално планиране, съгласно което процесните имоти попадат в улица IV клас по план схема на ПУМ към ОУП на Столична община, като това писмо се цитира и от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. С оглед на това съдът е следвало да допусне допълнителна съдебно-техническа експертиза, с която да се установи по безспорен начин попадат ли части от процесните имоти в устройствена зона Терени за транспортна инфраструктура /Тти/ по ОУП на Столична община. Именно тези релевантни факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Доколкото първоинстанционният съд не извършва проверка и не излага мотиви в тази насока, както и не събира относими доказателства, то това препятства настоящата инстанция да извърши цялостен касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение по отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,