Решение № 14903 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2010 г.

Решение № 14903 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димчо Димитров Калайджиев, в качеството му на ЕТ "Дирекс - Димчо Димитров", с. Песнопой, община Калояново, срещу решение № 317 от 4.03.2010 г. по адм. д. № 909/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив, Трето отделение, Десети състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на спора по същество. Ответникът Агенция "Митници" гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, са отхвърлени обективно съединените искове на Димчо Димитров Калайджиев, в качеството му на ЕТ "Дирекс - Димчо Димитров", с. Песнопой, община Калояново, срещу Агенция "Митници" гр. София за присъждане на: сумата 100 000 лева, представляваща претърпяни загуби под формата на пропуснати ползи; сумата 53 958.80 лева, представляваща разходи по възстановяване на двата товарни автомобила, по застраховки, данъци, такси, зелени карти за тях, обезценка на автомобилите и ремаркетата към тях; ведно с лихвата от датата на освобождаването им до датата на подаване на исковата молба в размер на сумата 2673.26 лева, всичките настъпили в неговата сфера като собственик в резултат на отменени по съдебен ред, като незаконосъобразни, наказателни постановления № 500/2006 г. от 26.02.2007 г. и № 501/2006 г. от 26.02.2007 г. на началника на Митница Кулата. По делото са събрани относимите към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Процесните товарни автомобили са задържани на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за митниците съгласно актове за установяване на митнически нарушение / АУМН / № 92 от 6.03.2006 г. и № 78 от 23.02.2006 г., които по своята правна същност са междинни такива в процедурата по провеждане на административно - наказателното производство и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Въз основа на тях са издадени наказателни постановления № 500/2006 г. от 26.02.2007 г. и № 501/2006 г. от 26.02.2007 г. на началника на Митница Кулата, които по реда на ЗАНН са отменени с влезли в сила решения по НАХД № 864/2007 г. и НАХД № 911/2007 г. на Районен съд гр. Петрич. При тази фактическа обстановка правилно е прието, че в случая не е налице незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отмененото наказателно постановление не може да се приравнява на отменен административен акт, тъй като налагането на административно наказание не се определя като типична административна дейност. Неговото издаване и отмяна се извършва по реда на ЗАНН, което производство има санкционен характер и крайният акт по същество е израз на правозащитна дейност. С оглед липсата на издаден и съответно отменен по реда на АПК административен акт, ЗОДОВ е неприложим, поради отсъствието на елемент от фактическия състав на правната норма за реализиране на отговорността на държавата. В тази насока, засягайки и съдебната практика на ВАС и ВКС, съдът е изложил подробни мотиви в подкрепа на извода за неоснователност на предявените срещу Агенция "Митници" искове. Като е отхвърлил същите на това основание, съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице и затова жалбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение