Решение № 4703 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2011 г.

Решение № 4703 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Синтия" ЕООД, правоприемник на "Кобекс" ЕООД, против решение № 1739/11.07.2011 г., постановено по адм. д. 2993/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 030903022/28.05.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 606/11.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1739/11.07.2011 г., постановено по адм. д. 2993/2010 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Кобекс" ЕООД, праводател на касационния жалбоподател "Синтия" ЕООД, против РА № 030903022/28.05.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 606/11.08.2010 г. на директора на ДД "ОУИ", с който са определени допълнителни задължения както следва: ДДС в размер на 1290125,65 лв. и лихва в размер на 445376,80 лв., корпоративен данък за 2003 г. в размер на 17683,75 лв. и лихва в размер на 14320,42 лв., корпоративен данък за 2005 г. в размер на 778 лв. и лихва в размер на 4364,98 лв., корпоративен данък за 2006 г. в размер на 3783,30 лв. и лихва в размер на 1622, 85 лв. и корпоративен данък за 2007 г. в размер на 272721, 69 лв. и лихва в размер на 77502,73 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. АС - Варна е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Съдът е посочил всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на жалбоподателя за ревизираните периоди. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на "Синтия" ЕООД относно правното значение на твърдението от него процесуални нарушения по време на данъчната ревизия. Липсата на приложение към екземпляра на РА, който е връчен на ревизираното лице, не представлява такова съществено процесуално нарушение, което самостоятелно да води до незаконосъобразност на РА. Неуважаването на искането за продължаване на срока за подаване на възражение срещу РА не представлява процесуално нарушение, защото не е налице законово задължение за административният орган да го уважи. С оглед задължението по чл. 160, ал. 1 от ДОПК решаващият съд е длъжен да разгледа спора относно законосъобразността на данъчния акт по същество, което в случая е изпълнено от АС-Варна. Липсата на приложения към РА и на достатъчен, по мнението на данъчния субект, срок за възражение, не е накърнило в правото му на защита, поради предоставената му възможност да се запознае с данъчната преписка по време на съдебната фаза на производството, в което не преклудирано правото да упражни всички свои възражения и искания. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Касационният жалбоподател твърди, че по повод искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПО) № 19-53-02-2904/28.09.2009 г. "Кобекс" ЕООД е представило с писмо с обр. разписка от 20.10.2009 г. писмени документи и указало на ревизиращия екип, че осигурява място и условия за провеждане на ревизията като поради големия обем на счетоводната документация ще бъде предоставена на адреса на регистрацията на дружеството, поради което неоснователно органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Видно от Заповед № 1663/9.04.2009 г. за спиране на ревизията и Заповед № 902489-В/29.10.2009 г. за възобновяване на ревизията, на 28.09.2009 г. и на 20.10.2009 г. не са извършвани процесуални действия в данъчното производство, което е било спряно. ИПДПО до "Кобекс" е с изх. н. 47-2/23.01.2009 г. и в него са описани подробно поисканите първични и вторични счетоводни документи и регистри, договори и митнически декларации, получени и издадени от ревизираното лице. В отговор на това искане са представени документи с писмо вх. н. 47-5/4.05.2009 г., но в него не се съдържа изявление, че това са само част от исканите документи, че съществуват и други, които поради големия им обем не могат да бъдат копирани и изпратени, но подлежат на проверка на определено и достъпно място. При тези установени факти и като се вземе предвид, че описаните в цитираното писмо представени документи в никаква степен не отговарят на ИПДПО, касационната инстанция намира, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по 4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; по т. 5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. В конкретния случай от представените по време на данъчната ревизия документи не може да се приеме, че е налице редовно водено счетоводство и не са достатъчни за установяване данъчната основа за облагане, както по ЗДДС, така и по ЗКПО (отм.) и ЗКПО. Следователно са налице две от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и не е налице нарушение при преминаване към реда за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Въпреки определянето на данъчната основа по особения ред, данъчните органи са положили максимални усилия за установяване на действителната данъчна основа като са извършили необходимите насрещни проверки и са използвали събраните чрез тях документи, които представляват част от документооборот с участието на "Кобекс" ЕООД. Следователно при законосъобразно извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. С оглед на така разместената доказателствена тежест са правилни и обосновани изводите на АС - Варна за законосъобразност на РА. Липсата на редовно водено счетоводство и своевременни и точни счетоводни отразявания на доставки с право на данъчен кредит, приходите и разходите от търговеца са основание за определяне на данъчната основа за облагането по ЗДДС, ЗКПО (отм.) и ЗКПО. Установената от органите по приходите фактическа обстановка се потвърждава и от събраните от АС - Варна доказателства. Не е налице опровергаване на фактическите констатации в РА и от представените копия от фактури въз основа на изричното разпореждане от 22.03.2011 г., защото съдържащата се в тях информация е използвана по време на данъчната ревизия и не е достатъчна за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, което е било упражнено по време на ревизираните периоди без основание, както и за признаване на разходите по тях. Неоснователно е възражението, че при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не е извършен анализ на всички обстоятелства, посочени в тази разпоредба. Ревизиращият екип е взел предвид само относимите към конкретния случай обстоятелства, което не представлява нарушение на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а точно прилагане на правната норма, която гласи: " За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства". Касационната инстанция намира, че не представлява основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, липсата на мотиви за прилагането на чл. 122 от ДОПК в РД и РА. Излагането на подробни мотиви не задължително да се съдържат в специфична форма и в конкретния случай са посочени в целия ревизионен доклад и ревизионен акт, а конкретните факти, обуславящи обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК и правната квалификация на тези обстоятелства, включително и правните последици от тяхното установяване, са съобщени на "Кобекс" ЕООД с уведомление изх. н. 47-3/20.02.2009 г., връчено на 10.03.2009 г. на неговия управител. Следователно правилно АС - Варна е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК и за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Следователно и това оплакване в касационната жалба е неоснователно. По отношение твърденията за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на атакуваното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. По делото не са събрани достатъчно доказателства, че са осъществени облагаеми доставки, по които "Кобекс" ЕООД е упражнил право на приспадане на данъчен кредит и че за тези доставки са изпълнени всички изисквания за признаване на това право. Не са събрани доказателства и относно документалната обоснованост на осчетоводените разходи, както и относно действителното извършване на такива разходи, с които е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2003 г., 2005 г. и 2006 г. и не са признати за данъчни цели за 2007 г. Данъчните органи са приложили материалните закони, въз основа на които са определили дължимия по размер данък към данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл неправилно е тълкуването в касационната жалба, че са определени данъчни задължения на основание чл. 122 от ДОПК. В касационната жалба се съдържат оплаквания само за допуснати нарушения на материалния закон, но не и за процесуални нарушения, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК не подлежат на обсъждане фактическите твърдения в касационната жалба относно какви факти е следвало да бъдат установени от събраните по делото доказателства. С оглед презумпцията на чл. 124 от ДОПК и предмета на касационен контрол, очертан в нормата на чл. 218 от АПК, атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да му бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,