Решение № 5176 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 484/2015 г.

Решение № 5176 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 484/2015 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Анета Койчева Димитрова от гр. Стара Загора срещу решение № 224 от 24.11.2014 г. по адм. д. № 254/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, IV състав. Релевирани са оплаквания за неправилност на съдебния акт. Ответникът - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 224 от 24.11.2014 г. по адм. д. № 254/2012 г., Административен съд - гр. Стара Загора, IV състав е отхвърлил жалбата на Анета Койчева Димитрова от гр. Стара Загора за прогласяване на нищожността заповед № 19242 от 08.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора, като неоснователна. Предвид съдържанието на касационната жалба съдът статуира в пределите на служебния контрол, регламентиран в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК. Съгласно цитирания текст, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното съдебно решение. В тази връзка се констатира, че решението е постановено от компетентния съд по чл. 132, ал. 1 във връзка с чл. 133, ал. 1 АПК, в законен състав, регламентиран в разпоредбата на чл. 164 АПК, в дължимата по закон форма и съдържание, поради което е валидно. Съдебната проверка е в пределите на текстовете на чл. 149, ал. 5 във връзка с чл. 168, ал. 3 АПК и решението е допустимо. Настоящата касационна инстанция приема, че правилно е бил приложен и материалния закон по следните съображения: Предвид установеното по първоначалното дело обстоятелство, че заповед № 19242 от 08.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора, е била съобщена на Димитрова на 14.09.2010 г., лично, видно от обратната разписка (стр. 103), а жалбата й срещу тази заповед е била подадена направо до Административен съд - гр. Стара Загора и то едва на 08.05.2012 г., предметът на съдебен контрол се ограничава единствено до оплакването за нищожност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗСП, социалните помощи по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. По първоначалното дело е било установено, че процесната заповед не е била издадена от Снежана Станчева Апостолова, която и заемала длъжността "директор" на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора към 08.09.2010 г. От заповед № ЧР-5 507 от 01.09.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенция "Социално подпомагане", приета като доказателство по делото, става ясно, че поради отсъствие на Апостолова в периода 07.09.2010 г. до 21.09.2010 г. включително, на основание чл. 84, ал. и 2 от Закона за държавния служител, е било наредено на Мария Динева Тонева - началник отдел "Хора с увреждания и социални услуги" при ДСП - гр. Стара Загора, временно да изпълнява длъжността "директор" на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора. Следователно заповедта е издадена от лице, което в пълен обем е упражнявало правомощията на директор, т. е. издадена е от компетентен орган, поради което не е нищожна. Направеният в този смисъл извод на първоинстанционния съд е правилен. Порокът материална незаконосъобразност може да доведе до нищожност на административния акт при пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато административният акт е изцяло лишен от законно основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В останалите случаи порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост, каквато хипотеза в случая не подлежи на коментар, предвид пропуснатия срок за обжалване. Със заповед № 19242 от 08.09.2010 г. на ВРИД директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора, е била прекратена месечната помощ по чл. 9 ППЗСП на Анета Койчева Димитрова от гр. Стара Загора за срок от две години, поради повторен отказ за полагане на обществено полезен труд през м. август 2010 г. В разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ППЗСП изрично е предвидено, че при повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок две години. Със заповед № 19242 от 07.07.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора, на основание чл. 12, ал. 5 ППЗСП, месечната помощ по чл. 9 ППЗСП на Анета Койчева Димитрова от гр. Стара Загора за срок от два месеца, поради неполагане на общественополезен труд през м. юни 2010 г. С решение № 21 от 28.02.2013 г. по адм. д. № 253/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора е била отхвърлена жалбата на Димитрова срещу цитираната заповед. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 15266 от 19.11.2013 г. по адм. д. № 7907/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. По делото, чието решение е предмет на съдебен контрол от настоящата касационна инстанция е било установено, че жалбоподателката не е полагала общественополезен труд и през м. август 2010 г. С експертно решение № 211 от 21.01.2008 г. на ТЕЛК на Димитрова е призната 36 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, като противопоказен за заболяването й е тежък физически труд. Следователно лицето не е "човек с трайно увреждане" по смисъла на § 1, т. 2 ЗИХУ, тъй като степента на увреждане не е 50 или над 50 на сто. За м. август 2010 г. Димитрова не е представила друг медицински документ, който да установи, че по здравословни причини не е могла да упражнява общественополезен труд. Съгласно чл. 12, ал. 7, т. 3 ППЗСП от последния са освободени лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност за повече от 20 дни в месеца, удостоверено с документ от компетентните органи. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗСП задължава безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, да полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми. При тази фактическа обстановка налице са предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма - чл. 12, ал. 6 ППЗСП, за прекратяване на месечната помощ по чл. 9 ППЗСП. Направеният в същия смисъл правен извод на първоинстанционния съд е правилен. Що се касае до твърдението на касаторката, че е лишена от правна помощ за настоящата инстанция се съобразява, че първоинстанционният съд двукратно й е определял служебни защитници, като последният е адвокат Велева. По изложените в тези мотиви съображения се приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно. Ето защо същото се оставя в сила. Искания за присъждане на разноски не са направени от страните, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,