Решение № 7478 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1418/2021 г.

Решение № 7478 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1418/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Света Параскева" ООД, гр. Плевен, представлявано от М. И., против решение № 267 от 10.04.2020 г. по адм. дело № 74/2020 г. на Административен съд – Плевен в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на санкции № РД 08-1199/22.05.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Плевен, в частта й за наложените по т. 1 – т. 4, т. 8 – т. 34, т. 38 – т. 44, т. 48 – т. 54, т. 58 – т. 64, т. 68 – т. 71, общо 57 финансови неустойки, всяка в размер на 200 лева, или в общ размер на 11 400 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта за налагане на санкции в частта й за наложените по т. 1 – т. 4, т. 8 – т. 34, т. 38 – т. 44, т. 48 – т. 54, т. 58 – т. 64, т. 68 – т. 71 да бъде отменена. Ответникът – директорът на РЗОК- Плевен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд Плевен е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Света Параскева" ООД, гр. Плевен срещу заповед за налагане на санкции № РД 08-1199/22.05.2019 г. на директора на РЗОК – Плевен, в частта й за наложените по т. 1 – т. 4, т. 8 – т. 34, т. 38 – т. 44, т. 48 – т. 54, т. 58 – т. 64, т. 68 – т. 71, общо 57 финансови неустойки, всяка в размер на 200 лева, или в общ размер на 11 400 лева. Санкциите са наложени за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, вр. с чл. 289, т. 15, и чл. 369, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт в процесната част е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е от фактическа страна при групата нарушения по т. 8 – т. 71 за установено, че по време на болничния престой на лицето е провеждана терапия с лекарства /посочени/ описани в температурен лист и епикриза, но за същите не е представен лекарствен лист от лекарствена табела. Счел е, че за всички пациенти по посочените точки от заповедта липсват лекарствени листи. Приел е, че в случая не е налице едно нарушение, а са налице множество еднотипни нарушения, извършени по различно време и по отношение на различни пациенти. Извел е извод, че за 57 броя нарушения правилно са наложени 57 броя отделни санкции на основание чл. 402, ал. 3, във връзка с чл. 399 от НРД за 2018 г. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-Плевен и МБАЛ "Света Параскева" ООД гр. Плевен, е сключен договор № 151269/11.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. В изпълнение на заповед № РД-08-536 от 05.03.2019 г. на директора на РЗОК - Плевен е извършена проверка на дружеството-касатор във връзка с контрола по изпълнение на договора на ЛЗБП с НЗОК и внезапен контрол по време на оказване на болнична медицинска помощ със срок на проверка 25 дни, променен с допълнителни заповеди на директора на РЗОК - на 34 и 37 дни. Проверката е приключила по установения в чл. 74, ал. 3 от ЗЗО ред със съставяне на протоколи – протокол № 1/25.03.2019 г., протокол № 2/29.03.2019 г. и протокол № 3/10.04.2019 г., надлежно връчени на управляващия лечебното заведение. В протокол № 3 от проверката, връчен на 10.04.2019 г., се съдържат констатациите, възпроизведени в процесната заповед. Безспорно е установено, че възражение от лечебното заведение срещу протоколи № 1, 2 и 3 от проверката не е подавано. След като констатациите на проверяващите не са оспорени по реда на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, спорът не е отнесен за разглеждане и решаване от арбитражна комисия. Издаден е и протокол за неоснователно получени суми № 163/2019 г., в който са отразени неоснователно получени суми за отчетени КП- отчетени втора и трета хоспитализации за едно и също ЗОЛ по една и съща КП в периода на действие на НРД МД 2018 г., и отчетени КП на пациенти, без да са осигурени лекарствени продукти по надлежния ред. Постъпило е възражение от дружеството с вх. № 51-13-13/15.04.2019 г. против протокола за неоснователно получени суми. Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад вх. № 95-22/16.04.2019 г. до директора на РЗОК-Плевен, в който проверяващите контрольори са обобщили и подаденото възражение срещу писмената покана, което приели за неоснователно. Последвало е издаване на атакуваната заповед за налагане на санкции за констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 289, т. 15 и чл. 369, ал. 1 от МРД МД 2018 г. Описаните в нея фактически основания преповтарят отразеното в протокол № 3/10.04.2019 г. В заповедта са описани подробно фактическите обстоятелства относно извършените нарушения, както и правната им квалификация. Изводите на първоинстанционния съд във връзка с изложената по-горе фактическата обстановка изцяло кореспондират със събраните доказателства. В съдебната фаза на административния процес жалбоподателят не е оборил констатираните с протокола за извършена проверка нарушения. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда точно, макар и лаконично, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Съгласно нормата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно - директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. От първоинстанционният съд е заключено, че по делото не е установено от страна на МБАЛ "Св. Параскева" ООД гр. Плевен да е депозирано възражение, против констатациите от проверката, обективирани в доклада и протоколите, неразделна част от него. Поради това съдът правилно е приел, че законосъобразно в случая директорът на РЗОК - Плевен е издал процесната заповед, без спорът да бъде отнесен към арбитражна комисия, по реда на чл. 75 от ЗЗО, доколкото нормата е приложима само при наличие на възражение от страна на проверяваното лице. Нарушенията по т. 1 – т. 4, т. 8 – т. 34, т. 38 – т. 44, т. 48 – т. 54, т. 58 – т. 64, т. 68 – т. 71 от заповедта са безспорно установени. По т. 2 – т. 4 констатираните нарушения са категорични – видно е, че в приложените епикризи към две ИЗ не са отразени придружаващите заболявания на пациента. По т. 8 до т. 71 вкл., от заповедта - във всички тези случаи е установено, че жалбоподателят не е представил лекарствени листове, съгласно изискването използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства /вид, доза – еднократна и/или дневна, курс на лечение/, задължително да се отбелязват в лекарствен /осигурен от ИБМП/ температурен и/или реанимационен лист на пациента и в ИЗ; в епикризата се отразява информация за проведеното лекарствено лечение. Това правилно е отчетено като нарушение на чл. 289, т. 15 от НРД МД 2018 г. Първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на разпоредбите на чл. 289, т. 15 и чл. 369, ал. 1 НРД за МД 2018 г., в които са установени изискванията за документиране в хода на хоспитализацията използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства. Следва да бъде споделен и изводът на съда, че санкцията е правилно определена от административния орган на основание чл. 402, ал. 3 от НРДМД 2018 г., касаещ установените правила за работа с медицинска или финансова документация. Обосновано е приел, че заповедта, в частта, с която на лечебното заведение са наложени санкции- финансова неустойка, в общ размер на 11 400 лева /57 финансови неустойки, всяка в размер по 200 лева/, за нарушение изискването използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства задължително да се отбелязват в лекарствен и температурен лист на пациента, е издадена при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила, на база събрани в административната преписка безспорни доказателства за извършените нарушения. Следва да се подчертае, че нарушените от лечебното заведение нормативни разпоредби са императивни и няма причина, поради която да не бъдат изпълнявани- нито натовареност на лечебното заведение, нито поведение на пациентите или изчакване на определени събития. Нарушенията не представляват маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4. 2 от ДР на НРД МД 2018 г., нито се касае за явна фактическа грешка. Също така първоинстанционният съд е изяснил и наведеното в касационната жалба възражение, касаещо връчване на процесния акт. По делото е установено, че заповедта е изпратена до жалбоподателя МБАЛ "Св. Параскева" ООД, гр. Плевен по пощата, но същата е върната като невръчена, с отбелязване на обратната разписка, че е налице отказ от получаване от 11.06.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е редовно връчена, с нотариална покана с рег. № 6607/19.11.2019 г. на нотариус Соня Панчева на 17.12.2019 г., съобразно направеното удостоверяване. Лечебното заведение, като изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, е допуснал посочените нарушения. Налице са фактическите и правни предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции, определени по вид и размер в НРД МД 2018 г. Спазена е и целта на закона-гарантирането на свободен достъп на гражданите /ЗОЛ/ до медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. Правилно е установен и размерът на наложената финансова неустойка, съобразен с чл. 399 от НРД МД 2018 г., изискващ да бъдат отчетени видът и тежестта на констатираните нарушения, броят на случаите по нарушенията и поредността на извършването им. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповедта за налагане на санкции, е правилно и обосновано. При липса на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,