Решение № 11556 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2012 г.

Решение № 11556 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 849 от 27.03.2012 г., постановено по адм. д. № 3552/11 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., ХХVI-ти състав, е отменил ревизионен акт № 03251100050/16.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 555/12.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на "Винпром - Русе" - ЕООД - гр. Русе, са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди 02, 06, 07 и 09 на 2010 г. в размер на 104 094,63 лв. и лихви за забава в размер на 8 805,46 лв. Съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на "Винпром Русе" - ЕООД разноски по делото в размер на 5 500,00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Мария Марчева в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Винпром Русе" - ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил е отменил ревизионен акт № 03251100050/16.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 555/12.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на "Винпром - Русе" - ЕООД - гр. Русе, са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди 02,06,07 и 09 на 2010 г. в размер на 104 094,63 лв. и лихви за забава в размер на 8 805,46 лв. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на "Габ Адри 2009" - ЕООД, "Витол" - ЕООД и земеделския производител Емил Димитров Стоянов, въз основа на което са определени допълнителни задължения за ДДС. Съдът е описал в мотивите на решението и събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Същите са разпределени в две големи групи с оглед на предмета на доставките - грозде и транспорт на грозде. Съдът е изложил и подробни мотиви защо според него събраните по делото доказателства опровергават констатациите на ревизиращия орган за липса на реални доставки. Така по отношение на доставките на "Габ Адри 2009" - ЕООД е посочено, че представените многобройни писмени доказателства /подробно изброени в мотивите/ установяват изпълнението на доставките по сключените договори за фючърсна продажба на грозде. Във връзка с реалността на доставките съдът е обсъдил понятията "произход на стоката" и "легитимен произход на стоката, като е изградил изводи, че не може да бъде поставен знак за равенство между стока с неустановен произход и не съществуваща стока и в този смисъл констатацията за липса на реална доставка поради липса на такава между доставчика "Габ Адри 2009" - ЕООД и подизпълнителя "Еко рент" - ЕООД е необоснован. Съдът е обосновал извода си за реалност на доставките между ревизираното лице и "Габ Адри 2009" - ЕООД и със констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която е изследвала и механизма на предаване на гроздето при получателя и съставянето за целта счетоводни документи. Изложени са и мотиви защо съдът приема за реални и доставките между "Винпром Русе" и останалите двама доставчици, както и на база на тълкуване на правилата за доказване и доказателствената сила на частните документи е направен извод, че представените писмени доказателства също установяват реалност на доставките. Обсъден е и въпросът относно наличието на наличието на кадрова обезпеченост на доставчиците, регистрацията им като земеделски производители и прочие, както и наличието на съставени ревизионни актове по отношение на доставчиците "Габ Адри 2009" - ЕООД и "Витол" - ЕООД, като от последното обстоятелство е тълкувано и в светлината на практика на Съда на Европейския съюз по дело С-218/10 относно събираемостта на данъка и спазване на принципа на данъчния неутралитет. На отделен ред съдът се е занимал и с въпроса за реалност на извършените транспортни услуги, фактурирани от "Габ адри" - ЕООД. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че са налице реални доставки по всички конкретни фактури, като оплакванията са развити спрямо отделните доставчици. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Спрямо частта от решението относно непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Габ Адри 2009" - ЕООД в касационната жалба се правят оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил всички относими към тази част от спора доказателства, а въз основа на обсъдените е направил необосновани на фактическото положение изводи. Направените оплаквания са неоснователни. В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 97 322,63 лв. по 11 бр. фактури, издадени от "Габ Адри 2009" - ЕООД през данъчни периоди м. 10 и 11 на 2009 г., като по 9 бр. фактури, предмет на доставка, е грозде, а по 2 бр. фактури, предмет на доставка, е транспорт на грозде. При извършените насрещни проверки доставчикът е представил освен процесните фактури и многобройни писмени доказателства - договори за доставка и транспорт, приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения и прочие, На база на анализ на тези доказателства, както и извършени насрещни проверки на предходни доставчици, органът по приходите е приел, че с процесните фактури са документирани нереални доставки, поради което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, на което основание е отказано признаване на право на данъчен кредит. По отношение на транспортните услуги е прието, че както от ревизираното лице, така и от прекия доставчик, не са представени доказателства, които да установяват реалното извършване на услуга - свидетелства за собственост на МПС, пътни листове, кантарни бележки и прочие, които да установят кой е реалният превозвач на гроздето. Като допълнително основание е посочено и непредставянето на изискуеми съгласно Наредбата за придружителни документи за превоз на грозде. Аргументите на приходната администрация за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на грозде могат да бъдат систематизирани в следното: 1. доставчикът "Габ Адри 2009" - ЕООД не е регистриран като земеделски производител на грозде, няма наети или засети лозарски масиви, наети работници, транспортни средства и прочие. 2. при извършени насрещни проверки по предходна ревизията на "Винпром Русе" - ЕООД е установено, че гроздето е изкупувано от физически лица от различни райони на страната, като разплащането е извършвано в брой, като не е установено лицето, извършващо плащането; 3. регистрацията на "Габ Адри 2009" - ЕООД и извършените последващи промени в седалището и адреса на управление на дружество, както и промяната в съдружниците за период от 24 месеца навеждат на изводи, че е създадено за заобикаляне на данъчното законодателство. 4. косвени изводи в тази насока могат да бъдат изведени и от това, че на "Габ Адри 2009" - ЕООД е извършена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и са установени данъчни задължения в особено големи размери. 5. представените писмени доказателства не установяват извършване на транспорт на гроздето, както и липсват доказателства за наличие на документи за превоз на грозде съгласно Наредбата за придружителни документи за превоз на грозде. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че тези констатации на органа по приходите се опровергават от представените по делото многобройни писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Този негов извод е необоснован на фактите по делото и е в противоречие с материалния закон. Както сам е посочил първоинстанционният съд, наличието на реална доставка е изискуемо кумулативно условие за възникване на право на данъчен кредит. В конкретния случай от събраните по делото многобройни доказателства не се установява доставчикът "Габ Адри 2009" - ЕООД да е регистриран земеделски производител на грозде, да е собственик или ползвател на лозарски масиви, да има наети работници или служители. В хода на ревизията доставчикът е посочил като предходен доставчик "Еко рент" - ЕООД. Като доказателство по делото е представен ревизионен акт № 271000542 от 10.06.2010 г. на ТД на НАП - гр. Варна, съставен на основание чл. 122, ал. 1, т. 4, 5 и 6 от ДОПК, с който на "Габ Адри 2009" - ЕООД не е признато право на данъчен кредит по доставки на грозде от "Еко рент" - ЕООД в размер на 221 396,42 лв. за м. 09/2009 г. и в размер на 367 205,62 лв. за м. 10/2009 г. Като основание за отказа е посочено липсата на реални доставки. При извършена служебна проверка в системата на Върховния административен съд се установява, че въпросният ревизионен акт е бил обжалван пред Варненския административен съд, който с решение № 1041 от 4.05.2011 г., постановено по адм. д. № 2998/2010 г. е потвърден в тази му част. С решение № 10955 от 3.08.2012 г. по адм. д. № 8542/2011 г. Върховният административен съд е оставил в сила решението в тази му част. Следователно, към днешна дата с влязло в законна сила решение е установено, че липсват реални доставки на грозде между подизпълнителя "Еко рент" - ЕООД и доставчика "Габ Адри 2009" - ЕООД. По делото липсват доказателства "Габ Адри 2009" - ЕООД да е придобивал грозде от други доставчици, поради което същият не е в състояние да извърши последваща доставка на грозде към ревизираното дружество "Винпром Русе" - ЕООД. Този извод не се променя и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като осчетоводяването на доставките и извършването на последващи доставки с тях не води автоматично до извода, че стоката действително е получена от ревизираното лице от издателя на фактурата. В тази връзка всички изложени в писмената защита на пълномощника на "Винпром Русе" - АД доводи биха били верни и относими към спора, ако е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури. Не могат да бъдат споделени и изводите на решаващия първоинстанционен съд, че многобройните писмени доказателства установяват реалното предаване на гроздето, в това число и превоза на същото. Представените в хода на ревизионното производство протоколи за доставка, приемателни бележки за количества и единична цена не доказват доставката на грозде чрез съответните МПС-та. Необосновани на фактите по делото са и констатациите на административния съд, че представените писмени доказателства установят реалното извършване на транспортни услуги от страна на "Габ Адри 2009" - ЕООД, за които са издадени два броя фактури на "Винпром Русе" - ЕООД. В хода на ревизията не са представени доказателства за собственост или наемане на транспортни средства както от от "Габ Адри 2009" - ЕООД, така и от ревизираното дружество. На база на гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото доказателства не установяват реалност на доставките на "Габри Адри 2009" ЕООД към "Винпром Русе" - ЕООД по 11 бр. фактури, издадени през данъчни периоди м. 10 и 11 на 2009 г., с общ размер на данъка 97 322,63 лв. и не оборват констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в тази му част, административния съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Винпром Русе" - ЕООД следва да бъде отхвърлена в тази й част. По отношение на частта от решението относно непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Витол" - ЕООД и земеделския производител Емил Димитров Стоянов в касационната жалба се правят оплаквания, че административният съд не е обсъдил доводите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит изразяващи се в това, че в хода на ревизията не са представени надлежни доказателства относно начина на транспортиране на гроздето, което съставлява нарушение на императивни разпоредби на нормативната уредба на транспорта на подобен род стока. По направеното оплакване настоящата инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че правото на данъчен кредит по фактурите на "Витол" - ЕООД и земеделския производител Емил Димитров Стоянов не признато поради това, че не е установено извършването на транспорта на гроздето от доставчиците до ревизираното лице. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че многобройните представени писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза установяват реалността на извършените доставки и като незаконосъобразен, ревизионният акт следва да бъде отменен в тази му част. По отношение на "Витол" - ЕООД като допълнителен аргумент е посочено и наличието на влязъл в сила ревизионен акт на доставчика, по който не е извършена корекция на начисления данък по продажбите. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в тази му част. Наведените доводи, че липсват писмени доказателства, изискуеми съгласно разпоредби на Наредбата за придружителни документи за превоз на грозде, които да установяват транспорта на стоката, по същество са верни, но при безспорно установената фактическа обстановка само по себе си неустановяване на транспорта на стоката не може да бъде разглеждано като основание за непризнаване на право на данъчен кредит по доставката на стоката, при условие, че по време на ревизията не е било спорно обстоятелството, че и двамата доставчици са регистрирани земеделски производители, в това число на винено грозде, и е установено както разплащане на доставките по банков път, така и приемане на стоката в ревизираното дружеството, последваща й преработка и реализация. Като правилно и законосъобразно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази му част. При този изход на процеса решението следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, като ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна по компенсация разноски по делото за двете инстанции в размер на 2 197,30 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,