Решение № 4792 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3123/2016 г.

Решение № 4792 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3123/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство на Р. Б., гр. С., бул. "Г. М. Димитров" № 52б срещу Решение № 8195 от 28.12.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 12056/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил решение от 10.11.2014 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 99, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс е отменено негово решение от 03.10.2014 г. за вписване в държавния регистър на марките на прехвърлянето на правото върху марка, регистров № 89033, от К. Х. Б. на Д. С. М., обезсилено е удостоверение от 07.10.2014 г. за извършеното вписване и е възобновено производството по искане за вписване на прехвърляне на правото върху марката.

Касационният жалбоподател - председателят на Патентното ведомство, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приема, че чл. 101 АПК създава право на искане за възобновяване на административно производство единствено на неучаствало в производството лице, което е адресат на акта. Не отчита, че чл. 101 АПК признава активна легитимация за иницииране на производство за отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт на лице, спрямо което актът има сила, макар да не е било страна в производството. Индивидуалният административен акт може да засяга и лице, което не е адресат на акта. В процесния случай имено непряк адресат на акта не е бил страна в административното производство, но той има качеството на взискател по изпълнителното дело, поради което безспорно е активно легитимирано лице да иска отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Ш.

Ответникът по касационната жалба - Д. С. М., счита същата за неоснователна. Съдът правилно приема, че подателят на искането за възобновяване на административното производство - "Партнер - ЖСП" ЕООД, не е в кръга на лицата по чл. 100 АПК. Противопоставянето на взискателя в изпълнителното производство на исканото вписване в регистъра на извършеното прехвърляне е ирелевантно.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. М. Х., Софийска адвокатска колегия.

Ответникът - К. Х. Б., не взема становище.

Ответникът - "Партнер -ЖСП" ЕООД, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 168, ал. 1 АПК, въз основа на всички събрани по делото доказателства проверил законосъобразността на оспорения акт. С добре мотивирания си съдебен акт приложил правилно нормативната уредба. Правилно приел, че след като "Партнер - ЖСП" ЕООД не е участвал в производството, приключило с решение за вписване в регистъра на процесното прехвърляне на марката, не попада в кръга на лицата по чл. 100 АПК и няма право да иска възобновяване на административното производство. Възобновяване в процесния случай може да бъде инициирано само от органа - служебно или по искане на съответния прокурор или омбудсмана.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. К. Х. Б. е собственик на марка, регистров № 89033, комбинирана.

Заявена на 03.10.2013 г., регистрирана на 24.07.2014 г. за стоки и услуги клас 01, 02, 17 и 19 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ)

1. На 16.09.2014 г. между К. Х. Б. и Д. С. М. е сключен договор, на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), с който марка, регистров № 89033, комбинирана, B. C., е прехвърлена на Д. С. М.

1. На 17.09.2014 г. Д. С. М. подава искане в Патентно ведомство за вписване на прехвърлянето на правото върху марка, регистров № 89033.

1. На 03.10.2014 г. в Патентното ведомство постъпва запорно съобщение № 2405 на частен съдебен изпълнител, регистрационен № 801, по изпълнително дело № 20148010400207/2014 г., с което Патентното ведомство е уведомено, че за обезпечение на вземането на взискателя по делото е наложена забрана на притежателя на марка, регистров № 89033 - К. Х. Б., да се разпорежда с правата върху марката.

1. На 03.10.2014 г. председателят на Патентното ведомство издава решение за вписване в регистъра на прехвърлянето на правата върху марка, регистров № 89033 от К. Х. Б. на Д. С. М.

1. На 06.10.2014 г. прехвърлянето на марка, регистров № 89033, е вписано в държавния регистър на марките.

1. На 07.10.2014 г. е издадено удостоверение за прехвърляне на правото върху марка, регистров № 89033, от К. Х. Б. на Д. С. М..

1. На 24.10.2014 г. в Патентното ведомство постъпва жалба на "Партнер - ЖСП" ЕООД срещу решението от 03.10.2014 г. за вписване на прехвърлянето на правата върху марка, регистров № 89033.

1. На 28.10.2014 г. в Патентното ведомство постъпват запорни съобщения № 2585 и № 2586 на частен съдебен изпълнител, регистрационен № 801, по изпълнително дело № 20148010400207/2014 г., с което Патентното ведомство е уведомено, че за обезпечение на вземането на взискателя С. Т. Д. и "Баумикс - БГ" АД е наложена забрана на притежателя на марка, регистров № 89033 - К. Х. Б., да се разпорежда с правата върху марката.

1. На 10.11.2014 г. председателят на Патентното ведомство издава решение, с което на основание чл. 99, т. 2 АПК отменя решението си от 03.10.2014 г. за вписване в регистъра на прехвърлянето на правото върху марка, регистров № 89033 от К. Х. Б. на Д. С. М., обезсилва удостоверение от 07.10.2014 г. за извършеното вписване в регистъра и възобновява производството по искането за прехвърляне на правото върху марката.

1. В хода на съдебното производство Д. С. М. представя удостоверение от частен съдебен изпълнител, регистрационен № 801, с което уведомява съда, че покана за доброволно изпълнение, изх. № 372 от 16.02.2015 г., до К. Х. Б., в която се съдържа информация за наложен запор върху търговски марки, е изпратена на 17.02.2015 г. като е върната с отбелязване "пратката не е потърсена от получателя". Представено е копие от покана за доброволно изпълнение № 372, в която е посочено: "С. В., че е наложен запор върху търговски марки".

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че вписването в държавния регистър на прехвърлянето на правото върху марка е регистърно производство - едностранно, което се развива само между молителя и административния орган. Този белег на административното производство изключва участието в него на други лица извън прехвърлителя и приобретателя на правото. Завършващият акт е позитивен и по принцип не би подлежал на съдебен контрол по аргумент от чл. 50, ал. 2 ЗМГО, освен ако съдържанието му противоречи на искането за вписване.

Съдът приема, че "Партнер - ЖСП" ЕООД не е взел участие в производството, поради което изначално не е легитимирано да инициира и производство по възобновяване, т. е. не е сред лицата по чл. 100 АПК. Взискателят е трета страна по отношение на договора по чл. 21, ал. 3 ЗМГО, поради което противопоставянето му на вписването е правно ирелевантно. Проверката на предпоставките за вписване е възложена на органа и незаконосъобразността на акта по чл. 21, ал. 3 ЗМГО е последица от пропуска на органа наложеният запор да бъде припознат като основание за отказ по вписването. С оглед на това не е налице възможност за възобновяване на производството на основание чл. 99, т. 6 АПК.

Съдът приема, че "Партнер - ЖСП" ЕООД няма качеството и на лице по чл. 101 АПК, тъй като не е адресат на акта и идентифицирането му в качеството на страна в производството не е било дължимо. Правата на дружеството са засегнати пряко от договора, а не от вписването в регистъра.

Вписването на прехвърлянето при наложен запор опорочава материалната законосъобразност на акта по чл. 21, ал. 3 ЗМГО и неговата отмяна е възможна при условията на чл. 99, т. 1 АПК, която не е използвана от органа.

Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го отменил.

Решението на съда е недопустимо.

Възобновяване на административното производство на основанията на чл. 99 АПК е средство да се отмени или измени влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съд, т. е. това е правен способ органът сам да премахне от правния мир един незаконосъобразен административен акт. Производството по възобновяване е проява на принципа на правовата държава и на следващата се от него нетърпимост в правния мир на незаконосъобразен акт на орган на власт и в частност на административен орган.

Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност, на определените в чл. 100 и 101 АПК субекти правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта. Тази правна възможност, тъй като посяга на невъзможността да се постави отново за разглеждане материалноправния въпрос, предмет на приключилото административно производство и на издадения административен акт, законодателят е допуснал при лимитативно изброени правни предпоставки - т. 1-7 на чл. 99 АПК.

Преценката на органа за наличие на обстоятелствата, въз основа на които се допуска възобновяване на приключилото административно производство, по своя характер е акт по преценка на допустимостта на производството. Регламентираните в чл. 99 АПК материалноправни предпоставки за допустимост на възобновяването не могат да променят характера на акта на органа по чл. 99 АПК на акт по допустимостта на административното производство.

Тогава, когато органът прецени, че не са налице предпоставките на чл. 99 АПК издава нарочен акт, с който отказва възобновяването. Този акт, защото прегражда пътя на търсената възможност за възобновяване на производството, и с оглед на изричната разпоредба на чл. 103, ал. 3 АПК подлежи на съдебен контрол по реда на глава десета, раздел IV "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт".

Тогава, когато органът установи, че е налице предпоставка по смисъла на чл. 99 АПК той може да издаде нарочен акт, с който да възобнови приключилото административно производство, но този акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Това е акт, който поставя началото на административното производство. Неговата законосъобразност ще бъде предмет на проверка с крайния административен акт, който органът ще издаде в рамките на възобновеното производство. Член 103, ал. 4 АПК изрично сочи, че когато искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета "Издаване на административни актове".

С оглед на горното издаденото от касатора решение от 10.11.2014 г., с което е възобновено административното производство по вписване в държавния регистър на марките на извършеното прехвърляне на марка, регистров № 89033, е акт, който не подлежи на самостоятелно оспорване по съдебен ред. Съдът е бил сезиран с една недопустима жалба. Като разгледал недопустимата жалба съдът се произнесъл при наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство, което прави решението му недопустимо. Касационният съд следва да обезсили недопустимото съдебно решение и да прекрати съдебното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд