Решение № 4361 от 25.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СИС ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: община Елхово, [населено място], [улица], представлявано от управителя Я. Иванова, чрез адв. Д. Димитров, срещу Решение 199/14.11.2022 г., постановено по адм. д. 157/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно аргументите, решаващият съд неправилно е приел, че прекратяването на агроекологичния ангажимент от страна на СИС ЕООД е през 2016 г. В случая уведомителното писмо за прекратяване е издадено и влязло в сила след 30.03.2017 г. или респективно след 03.11.2017 г. и поради това счита, че размерът на задължението следва да бъде намален до 17 037,05 лв. или 20% от получената сума. Касаторът отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен изцяло или частично съгласно доводите. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), оспорва основателността на касационната жалба чрез юрк. Брайкова по съображения, изложени в писмен отговор. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Страните по делото, редовно призовани за насроченото съдебно заседание на 04.04.2023 г., не се явяват и не изпращат представители. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Ямбол е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/1749#9 от 17.03.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 5, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. вр. чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. б от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 (Наредбата) и въз основа на влязло в сила Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. по Мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013, по отношение на СИС ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 34 074,10 лв., съставляващо 40% от изплатена субсидия по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи за кампании 2013 и 2014 във връзка с подадените от дружеството общи заявления за подпомагане съответно УИН 28/280513/66332 и УИН 28/060614/70782. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е подал заявленията за подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013, направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи . С писмо изх. 01-2600/4760 от 01.08.2014 г. кандидатът е одобрен за участие, поемайки петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по съответното направление. Изплатеното финансово подпомагане за кампания 2013 е в размер на 42 540,20 лв. и за кампания 2014 г. в размер на 42 645,04 лв. или общо 85 185,24 лв. за годините преди прекратяване на ангажимента. С писмо изх. 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. СИС ЕООД е било уведомено, че в резултат на извършените административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за спазване на поетия петгодишен агроекологичен ангажимент е установено, че не е подадено заявление за 2016 г., поради което на основание чл. 67, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата е отказана финансова помощ и агроекологичният ангажимент е прекратен. Уведомителното писмо е било обжалвано единствено по административен ред пред компетентния горестоящ орган, който отхвърля жалбата като неоснователна със заповед от 28.08.2017 г. С писмо изх. 01-2600/1749#5 от 15.09.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ кандидатът е узнал за откриването на административното производство по установяване на публично държавно вземане поради констатираните нарушения и е предоставена възможност за възражения. Подаденото възражение е отхвърлено като неоснователно при издаване на процесния АУПДВ. Административен съд - Ямбол е преценил жалбата срещу АУПДВ като допустима и неоснователна по подробно изложените в съдебния акт мотиви. Преди да достигне до това заключение, съдът е извършил проверка по отношение валидността на АУПДВ, приемайки че същият е издаден от компетентен орган, в хипотезата на делегирани правомощия, при спазване на законови изисквания за съдържание и форма, като в хода на производството не са установени допуснати нарушения на производствените правила, обосноваващи неговата отмяна. В правните изводи по същество е взета предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., според която ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно ал. 4, когато преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 или в петгодишния период. Решаващият съд е обсъдил и отхвърлил като неоснователни направените от жалбоподателя възражения, че дружеството не е било уведомено за задължението си да подаде заявление за 2016 г., респективно, че са налице форсмажорни обстоятелства по см. на чл. 18, ал. 6 от Наредбата във връзка с образувано и неприключило към момента досъдебно производство относно подаденото заявление за подпомагане. Предвид липсата на спор по отношение на изплатените финансови средства за кампании 2013 и 2014 и влизането в сила на уведомително писмо изх. 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент по Мярка 214 (поради фактическа грешка посочено в АУПДВ с изх. 01-2600/6755 от 03.11.2017 г.), в съдебното решение е направен изводът, че с оспорения акт правилно и в съответствие с чл. 18, ал. 4, буква б от Наредбата е постановено, че СИС ЕООД следва да възстанови сума в размер на 34 074,10 лв. или 40% от общия размер на изплатената субсидия преди прекратяването на ангажимента. Обжалваното решение на АС - Ямбол е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания от касатора не се установяват при извършената проверка на доказателствата по делото. Не се оспорва обстоятелството, че СИС ЕООД не е подало заявление за подпомагане за 2016 г., което е било установено от администрацията на ДФЗ при извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. В съответствие с останалите факти по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че поетите дългосрочни задължения по програмата е следвало да бъдат изпълнявани в продължение на още четири години след 2013 г., а именно 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В съдебното решение са изложени подробни и последователни правни изводи относно законосъобразното приложение с АУПДВ на чл. 18 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Съгласно правилото на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата, ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1. Механизмът за определяне на подлежащата на възстановяване финансова помощ е формулиран в чл. 18, ал. 4 от Наредбата, според който, подпомаганите лица възстановяват определения процент от средствата съгласно б.б. а - г , заедно със законните лихви, в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент Предвид гореизложеното се явява изцяло неоснователно касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на чл. 18, ал. 4 от Наредбата при издаване на АУПДВ. Според изложените съображения, годината на прекратяване на ангажимента се определя в зависимост от влизането в сила на акта за прекратяване или в случая - уведомително писмо изх. 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. и следователно на възстановяване подлежи само 20% от оторизираната сума и това е в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. в от Наредбата. Административният съд е дал съответстващ на приложимата правна рамка отговор по този въпрос. В случая липсва спор по отношение на обстоятелството, че изпълнението на агроекологичния ангажимент е преустановено за 2016 г., след като кандидатът не е подал заявление за съответната кампания. От точния смисъл на нормативната уредба става ясно, че първата година на поетия агроекологичен ангажимент е 2013 г., тъй като това е годината, в която е подадено заявлението за подпомагане. До следващата кампания през 2014 г. е изтекла една година, а третата и четвъртата кампании в случая са 2015 г. и 2016 г. Последната се явява и годината, в която е преустановено изпълнението на поетия петгодишен ангажимент. С оглед на това настоящата инстанция приема, че размерът на дължимата за възстановяване сума е определен правилно, предвид нормата на чл. 18, ал. 4, б. б от Наредбата в размер на 40% от получената финансова помощ. Обоснована е позицията на решаващия съд, че влезлият в сила акт за прекратяване, на който се е позовал и административният орган в АУПДВ, е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на СИС ЕООД суми във връзка с поетия от него ангажимент по Мярка 214. В конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила и да бъде направено препращане на останалата част от мотивите на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят. С оглед изхода от спора и своевременната претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение: