Решение № 3679 от 5.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Мира Фууд ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица] съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], [номер], подадена чрез процесуалния му представител адв. Апрахамова, против Решение 598/11.04.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм.д. 1677/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-16001620004196-091-001/02.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната и потвърдена част от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП с Решение 253/28.04.2021 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 100.45 лв. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло или частично РА, евентуално да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд. Заявява се искане и за присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП гр. Пловдив, [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова по съображения, изложени в писмено становище. Заявява искания да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 111. 35 лв. Иска намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е РА Р-16001620004196-091-001/02.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната и потвърдена част от директора на Дирекция ОДОП Пловдив с Решение 253/28.04.2021 г., с който на ревизираното дружество Мира Фууд ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 9 047.31 лв. и лихва към датата на акта 1 764.37 лв. и за 2019 г. в размер на 7 680.42 лв. и лихва 522.74 лв. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи при спазване на административнопроцесуалните правила. Въз основа на установените от него факти е обосновал извод за материална законосъобразност на акта. Според съда жалбоподателят е доказал изпълнението на изискването на чл. 167 ЗКПО за преотстъпването на данъка по реда на чл. 178 от същия закон, но не е доказал изпълнението на специфичното изискване на чл. 178, ал. 3 и общото изискване на чл. 168. По приложението на материалноправните разпоредби и доводите на касатора за необоснованост на оспореното първоинстанционно решение касационната инстанция намира следното: Фактическата обстановка, която първостепенният съд е установил, не е спорна. Спорът между страните по делото е за това законосъобразно ли е упражнило дружеството правото си на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 178 ЗКПО за 2018 г. в размер на 9 047.31 лв. и в размер на 7 680.42 лв. за 2019 г., представляващи 100 % деклариран дължим данък. Според приходните органи не са изпълнени: 1. изискването на чл. 168, ал. 1 ЗКПО преотстъпеният корпоративен данък да се отчита в собствения капитал и изискването на т. 3.2., б. в изречение второ от СС 20 преотстъпеният корпоративен данък да се отчита като резерв и 2. изискването на чл. 178, ал. 3 ЗКПО във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за планирането, разходването и отчитането на преотстъпените средства за рехабилитация и социална интеграция по реда на чл. 178 ЗКПО в системата на НС на КИ, НФРИ и СВИКБ (наредбата), приложима за процесните периоди. Според съда изискването на чл. 168, ал. 1 ЗКПО не е изпълнено. Констатирал е, че в раздел А на пасива на баланса за 2018 г. и 2019 г. не са попълнени никакви стойности, вкл. по т. IV Резерви . Дружеството е отчело преотстъпения корпоративен данък за двете години по сметка 117 Капиталови резерви едва през 2020 г. в нарушение на принципа на начисляване по чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч) и изискването на чл. 24, ал. 1 от същия закон финансовите отчети да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Настоящият касационен състав намира, че начинът на осчетоводяване на преотстъпения данък в счетоводството на жалбоподателя не нарушава формалното изискване на чл. 186, ал. 1 ЗКПО и не е основание за непризнаване на преотстъпения данък, поради следното: Не е спорно и това е установено както от приходните органи в хода на ревизията, така и от експерта, изготвил приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), че дружеството е отчело за 2018 г. и 2019 г. по сметка 123 Печалби и загуби от текущата година счетоводна печалба без приспадане на корпоративния данък. В експертното заключение е посочено, че определение за собствен капитал е дадено в Общите разпоредби на националните счетоводни стандарти и според него това е остатъкът от признатите активи след приспадане на признатите пасиви. Съгласно СС 1 Представяне на финансови отчети собственият капитал се посочва в раздел А на пасива на баланса и включва: записан капитал, резерви, натрупана печалба (загуба) от минали години, текуща печалба (загуба). Дружеството е отчело в баланса за двете години цялата печалба с включения преотстъпен данък, а тя е компонент на собствения капитал, т.е. изискването на чл. 168, ал. 1 ЗКПО преотстъпеният корпоративен данък да се отчита в собствения капитал е изпълнено. Според вещото лице представянето в баланса на текущата печалба с включения в нея преотстъпен корпоративен данък е в съответствие с изискванията на СС 1 и Общите разпоредби на националните счетоводни стандарти, тъй като според общите разпоредби (раздел собствен капитал) създаването на резерви представлява заделяне на неразпределена печалба, а това е печалба от минали години, докато текущият резултат следва да включва преотстъпения данък, защото е резултат от текущия период. Включването на преотстъпения данък като резерв през 2020 г., когато средствата са разходвани, осигурява достоверно представяне на текущия резултат (печалба) в изпълнение на принципа на независимост на отчетните периоди. Това отчитане на преотстъпения корпоративен данък е в съответствие с т. 3.2., б. в изречение първо от СС 20, според което дарения, свързани с преотстъпени данъци се отчитат през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по преотстъпването на данъците, т.е. като приход. Всичко изложено по-горе обосновава извод, че непосочването в баланса за 2018 г. и 2019 г. на преотстъпения корпоративен данък като резерв, а като част от текущата печалба, съответно, отчитането му като резерв през 2020 г., не представлява нарушение на чл. 168, ал. 1 ЗКПО, изискващо непризнаване на преотстъпването на данъка. Съгласно чл. 178, ал. 3 ЗКПО в приложимата редакция преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването. Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с наредби на националните организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на финансите. Безспорно е установено по делото, че преотстъпеният данък за 2018 г. в размер на 9 047.31 лв. е разходван през 2020 г. както следва: за отчисления към НФРИ 5 % или 452.37 лв. и за закупуването на автомобил марка Форд, модел Транзит конект за превоз на пътници до 8 места за сядане с цел придвижване на хората с увреждания от дома им до местоработата и обратно. В издадената от управителя на дружеството заповед са посочени 4 лица. Автомобилът е заведен по сметка 207 на 04.12.2020 г. за сумата от 11 734.98 лв. За закупуването му са разходвани освен 8 594.94 лв. от преотстъпения данък за 2018 г. и 3 140.04 лв. от преотстъпения данък за 2019 г. Направена е и вноска към НФРИ 5 % за 2019 г. или 412.42 лв. За остатъка от преотстъпения данък за 2019 г. не са представени доказателства за разходването му през 2020 г. Настоящият съдебен състав приема, че разходването на част от преотстъпения корпоративен данък за закупуването на автомобил за превоз на наетите по трудови договори трудоустроени лица от домовете им до местоработата им и обратно покрива целите по чл. 187, ал. 3 ЗКПО за интеграция на хората с увреждания и за поддържане на работни места за тях, с което е изпълнено изискването на закона. Спазени са и изискванията на Наредба за планирането, разходването и отчитането на преотстъпените средства за рехабилитация и социална интеграция по реда на чл. 178 ЗКПО в системата на Асоциация НС на КИ, НФРИ и СВИКБ според събраните по делото писмени доказателства. По така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени от страна на жалбоподателя законовите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 178 ЗКПО за 2018 г. и 2019 г. и с РА незаконосъобразно са му установени задължения за пряк данък и лихви за тези години. За 2019 г. той е доказал наличието на законовите предпоставки за преотстъпване на данъка в размер на 3 552.46 лв. Това е така, защото РА е издаден на 02.03.2021 г., т.е. преди да е изтекла втората година след преотстъпването (2021 г.), през която съгласно чл. 178, ал. 3 ЗКПО следва да се разходва преотстъпеният през 2019 г. данък. Затова следва да се приеме, че правото на преотстъпване за тази година не е признато от приходните органи изцяло, вкл. за разликата над 3 552.46 лв. до пълния размер, само поради неотчитането му като резерв в годината на преотстъпване, а това основание не е налице по изложените по-горе съображения. Като е достигнал до различни правни изводи, административният съд е постановил неправилно решение, противоречащо на приложимите материалноправни норми, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на спора основателна е и претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни производства (2 250 за първа инстанция и 1 452.12 лв. за настоящата, от които 1 300 лв. адвокатско възнаграждение). С оглед материалния интерес по делото и размерите на минималните адвокатски възнаграждения по Наредба 1/2004 г., както и вида и обема на предоставената адвокатска защита, възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение