Решение № 185 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2015 г.

Решение № 185 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., срещу Решение № 47/22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 36/2015 г. по описа на Административен съд Ш. в частта му, с която е осъдена да заплати сума в размер на 650 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. И. А. А. редовно призован, в съдебно заседание не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Ш. се е развило по исковата молба на И. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева, за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на ответника в периода 19.02.2011 г. до 08.03.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото в обжалваната му част административният съд е уважил частично предявения от А. иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от преживяно унизително и недостойно отношение в периода посочен в исковата молба, през който ищеца е задържан в следствения арест в гр. Ш., произтичащи от бездействието на служителите на ответника, изразяващо се в неосигуряване на минимално изискуеми се условия за съществуване. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като размера на обезщетението в размер на 650 лева е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. В останалата му част до претендирания размер предявеният иск е отхвърлен като неоснователен, в която част решението е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови условия в периода предмет на исковата молба. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че осъществяваната от служителите на ареста в гр. Ш. дейност не е административна, предвид т. 8 от ТР № 2/19.05.2015 г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС на ВАС. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в следствения арест в Ш., където е преведен като обвиняем през процесния период, условия несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот, при вменените на администрацията задължения за създаване на условия, при които да не се допусне неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените конкретни условия на живо. Твърденията, че те не могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството не намират опора в доказателствата по делото, установяващи липсата на елементарни санитарно-битови условия. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определено в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона и относимата съдебната практика. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение